Решение № 852 от 09.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Добрич, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20203230100958 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, във фаза след допускане на делбата:

С решение № 260238 от 13.11.2020г. по гр. дело № 958 по описа за 2020г. на ДРС е допусната делба на следните недвижими имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.

Добрич с площ от 222 кв.м., намиращ се в гр. Добрич, ул.“***“ №40;

2) Жилищна сграда с идентификатор №***.1 със застроена площ от 149 кв.м., разположена в посочения в т.1 поземлен имот и 3) Селскостопанска постройка с идентификатор №***.2 със застроена площ от 19 кв.м., разположена в посочения в т.1 поземлен имот, между съделителите с квоти: К. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*** - 10/50 идеални части; З. Х. С. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №***- 10/50 идеални части; З. Х. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*** - 10/50 идеални части; Г. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*** - 5/50 идеални части; Т. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*** - 5/50 идеални части; И. М. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ №*** - 2/50 идеални части; Т. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. *** ул.“***“ №*** - 2/50 идеални части; М. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ №*** - 2/50 идеални части; С. Н. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*** - 2/50 идеални части; Е. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ №*** – 2/50 идеални части.

С Определение № 260568 от 05.03.2021г. с оглед смъртта на съделителя 1

З. Х. С. след подаване на исковата молба /притежаваща 10/50 ид.ч. от имотите/ като страни в производството са конституирани наследниците й по закон Ю. А. А. /дъщеря/ и О. А. Д. /син/, като съобразно разпоредбата на чл.

5, ал.1 от ЗН всеки от тях се легитимира като собственик на 10/100 ид.ч. от имотите или на 5/50 ид.ч.

Поради настъпила в хода на производството смърт на К. Х. Н. с протоколно определение от 18.04.2022г. като съделител е конституирана неговата дъщеря М. К. Х.. Установява се по делото, че след смъртта на лицето призовани към наследяване освен М. Х., са и С. Д. Н., Г. К. Ю. и Е. К. Х., съответно съпруга и деца, които видно от приложените по делото удостоверения /л. 275, л. 276 и л.277 / са се отказА. от наследството на общия наследодател.

Относно способа за извършване на делбата:

В случая се касае за делбата на недвижими имоти, при която съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване. Съделителите са 11, а колената, между които следва да се извърши делбата са пет. От техническата част към приобщената по делото комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л. арх. А. Е. / л. 205 – л.

222 от делото/ се установява, че допуснатите до делба имоти са реално неподеляеми между съделителите, при определените квоти. Заключението не е оспорено от страните и следователно съдът следва да изгради изводите си въз основа на фактическата установеност за неподеляемост на имотите на 11 или 5 дяла, установена от лице, притежаващо необходимата квА.фикация и компетентност. С допълнително заключение арх. Е. пояснява, че от делбените имоти могат да се обособят на две жилища /т.е. могат да се обособят само два дяла/, като предлага два варианта на делбата. При първия вариант се обособяват два дяла – дял I с обща застроена площ 114,60 м2 и дял II с обща застроена площ 60 м2 /л. 221 от делото/. Вещото лице докладва, че при този вариант няма вътрешни преустройства, но са нА.це значителни компромиси във функционалните и санитарно-хигиенните изисквания. При вариант 2 също се обособяват два дяла - – дял I с обща застроена площ 95 м2 и дял II с обща застроена площ 57 м2 /л. 222 от делото/, като за провеждането на този вариант също са нА.це компромиси във функционалните и санитарнохигиенните изисквания /по-малки в сравнение с тези по вариант I/ , като е необходимо извършването и на следните преустройства и свързаните с тях СМР: при дял I – обособяване на склад с външен ход на мястото на санитарния възел; преустройство на стая 3 – обособяване на предверие, санитарен възел и кухня – столова; привеждане на размерите на дневната (част от стая 5) с очертанията на сграда 1 по КК; при дял I I – зазиждане на два отвора към санитарния възел; отваряне на врата от входното предверие към санитарен възел; монтиране на двукрила врата между входно предверие и кухня – столова (стая 3); демонтиране на прозорец между кухня – столова (стая 3) и дневната (стая 2).

От страна на съделителката М. Х. е релевирана претенция за възлагане на част от делбените имоти, а именно: част А към приложение № 6 от заключението на вл. А. Е. В.а , цялата с площ 114,60 кв.м., представялваща 2 част от сграда с идентификатор № ***.1. и осветена в жълт цвят /л. 214 от делото/ . Искане за възлагане, но също на част от имот с идентификатор № ***.1., е релевирано от страна на съделителя И. М. Д. /л. 52 от делото/.

От страна на съделителя М. Х. по делото е представен инвестиционен проект за доброволна делба на жилищна сграда №*** /л. 292 – л. 297/. За осъществяването обаче на този проект е необходимо изработването на проект за изменение на КК /уведомление от СГКК-Добрич - л. 312 от делото/.

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дА. броя на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дА. е нА.це възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез изтегляне при жребия на повече от един дял Решение №140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС.

Предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК са: когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял, извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребие е невъзможно когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност, частите на съделителите са различни, се извършва делба по колена. Няма пречка да се извърши делбата и при комбиниране на различни способи.

В случая е невъзможно извършването на делба чрез теглене на жребий, защото имотите са реално неподеляеми съобразно установените квоти.

По настоящото дело, за да се извърши делбата реално, с общи дялове по колена, е необходимо от имотите да се образуват пет самостоятелни обекта.

Това обаче не е възможно. От заключението на техническата експертиза се установява, че от имотите биха могли да се образуват два дяла /доколкото могат да се образуват два урегулирани поземлени имота от дворното място и с евентуално преустройство - два обекта от жилищната сграда/. То обаче не би осигурило дял за всяко от петте колена в наследяването, а разпределянето на общ дял на група от съделители от повече от едно коляно е допустимо само при тяхно съгласие. Делбените имоти са реално неподеляеми според броя на съделителите и квотите им. Съдът в две поредни открити съдебни 3 заседания е указал на съделителите, че възлагането в дялове само на двама от тях и то на части от заявените за делба имоти е възможно единствено чрез постигане на спогодба - съдебна или извънсъдебна, като им е предоставил възможност за това. Съобразно твърденията на съделителя М. Х. постигането на доброволна делба в този смисъл е невъзможно

С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са помалко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, Решение №83/10.06.2016г. по гр.д.№6052/2015г., Първо ГО на ВКС Решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО). Не е спорно, че площта на имотите и нормите на ЗУТ не позволяват реалното им поделяне между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Невъзможно е и да се извърши делба чрез комбиниране на различни способи.

Възлагателните претенции за част от имот с идентификатор № *** се явяват неоснователни. Разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК касае възлагане на допуснат до имот делба, а не на част от имот, която би могла да се обособи като самостоятелно жилище. Извършването на делбата по този начин – обособяване на два реални дяла от допуснатите до делба имоти и поставянето им в дял на само на двама от съделителите – на М. Х., притежаваща 10/50 идеални части, и на И. Д. , притежаваща 2/50 идеални е недопустимо и в разрез с принципите по ГПК и ЗН, които съдът е длъжен да спазва при извършването на делбата. Извършването на делбата по този начин е възможно единствено по общо съгласие на страните, като в настоящото производство съдът изрично е предоставил възможност на съделителите да постигнат спогодба по предмета на спора, било съдебна или извън съдебна.

Разпределението на имотите по искания от съделителите М. Х. и И.. Д. е очевидно несправедливо. Една от основните цели на делбата е да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността. Съдебната практика, на която се позовава М. Х. в хода по същество / Решение № 28/26.05.2016г. по гр.д. № 3863/2015 на 1 ГО; Решение № 29/17.04.2018г. по гр.д. № 1729/2017г. на 1 ГО;

Решение № 19/08.02.2013г. по гр.д. № 619/2012г. на 2 ГО; Решение № 223/ 12.10.2012г. по гр.д. № 235/2012г. на 2 ГО; Решение № 387/03.11.2011г. по гр.д. № 1477/2010 на 1 ГО; Решение № 83/10.04.2012г. по гр.д. № 739/2011г. на 2 ГО на ВКС/, е неостносима към настоящия казус – няма спор, че неподеляем имот, съсобствеността по отношение на който е възникнала само от наследяване, може да бъде възложен на един от съделителите при нА.чие и на останА.те предпоставки по чл. 349, ал.2 ГПК. В случая обаче се настоява да се извърши делба на неподеляем между единадесет съделители от пет колена УПИ, ведно с построените в него жилищна сграда и селскостопанска постройка, чрез формиране само на два реални дяла и възлагането на новоформираните дялове на двама от съсосбствениците, притежаващи по 10/50 ид.ч. и 2/50 ид.ч. от имотите.

След като по делото няма повдигнат спор по възприетия извод за 4 неподеляемост на процесния УПИ и сградите в него съобразно квотите на съделителите, то делбата може да се извърши само чрез способа по чл. 348 ГПК - публична продан.

Относно исканията за сметки по чл. 346 от ГПК:

Съделителката М. Х. е предявила искания за сметки по чл. 346 от ГПК.

Искането й е за присъждане на суми във връзка с извършвани в съсобствен недвижим имот строително - ремонтни дейности в периода 1974-1995г.

Настоява се всеки от ответниците Ю. А. А., О. А. Д., Т. Р. Х. и Г. Р. Х. /всеки притежаващ по 5/50 ид.ч. имотите/ да заплати на ищцата сума от 6968,69 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По отношение на З. Х. Д., притежаваща 10/50 ид.ч. от делбените имоти, претенцията е за сума от 13937,39 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. От ответниците И. М. Д., Т. Н. Х., М. Н. Х. , С. Н. Ш. и Е. Н. Х.