Решение № 1982 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100512354 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10705 от 21.06.2023 г. по гр.д. № 61632/2021 г. по описа на СРС, 168 с-в е осъден Б. В. Д. ЕГН ******* с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 95,66 лева главница, стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се гр. София, бул. „*******, магазин, е абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца, сумата 3,36 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 24,16 лева - разноски по делото, като са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 22,16 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. и сумата 0,72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените 1 от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление; гр. София, ул. „******* против Л. Г. Д. ЕГН**********, Б. П. Д. ЕГН ********** и В. П. Д. ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. София, ул. *******, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане всеки от тях на сумата 31,89 лева - главница, стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се гр. София, бул. *******, магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца, сумата 7,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. сумата 1,12 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 0,24 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, поради плащане на сумите в хода на процеса на 06.10.2022 г.

С постановеното решение са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК ******* с. седалище и адрес на управление; гр. София, ул.

„******* против М. Д. Б. ЛНЧ ********** с адрес: гр. София, бул. „******* ******* искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за сумата 34,44 лева главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.

12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се гр. София, бул. *******, магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца, сумата 7,97 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., сумата 1,21 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 0,26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, поради плащане на сумите в хода на процеса на 03.02.2023 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Б.Б.“ ООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника Б. В. Д., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице облигационно отношение с ищеца във връзка с доставката на ТЕ в имота. Чрез представените пред първата инстанция доказателства не се установява, че е собственик/съсобственик на имота. Не е доказано и че по наемно правоотношение е потребител на ТЕ в имота.

2

Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца. Поддържа, че не е установено, че се намира в облигационни отношения с ищеца вкл. и за исковия период. Поддържа, че ангажираната по делото декларация по чл.14 ЗМДТ не установява обстоятелства, че е клиент на потребена в имота ТЕ.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът Б. В. Д. е бил собственик/ползвател на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът Б. В. Д. да потребява тази енергия (липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни), стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово 3 разпределение на същата, както и че е поканил ответника Б. В. Д. да плати сумите. От своя страна ответникът Б. В. Д. следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника Б. В. Д. е собственик на 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот представляващ магазин със складови помещения и сервиз към него, находящ се в гр.

София, бул. *******, заемащ целия първи етаж от сградата на посочения адрес с аб.№ 330927, поради което е клиент за небитови нужди, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – нежилищен обект ответникът Б. В. Д. дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е неправилно в посочената част.

Чрез представените пред СРС доказателства в т.ч. договор за наем на недвижим имот от 01.11.1993 г., удостоверение за наследници на П. В. Д. починал на 06.12.2020 г. с изх. №585/05.03.2021 г., издадено от Столична община, район Сердика, удостоверението за наследници на Д.Н.Я. с изх. №РКС22-УФ01-103/03.02.2022 г., издадено от Столична община, район Красно село, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 163/31.12.2004 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот № 72/19.09.2007 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/26.06.1975 г. не се установява, че ответникът е собственик/съсобственик на имота, за който са доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност. Това обстоятелство не се установява и от представената декларация по чл.14 ЗМДТ от 08.05.1998 г. подадена от ответника Й. Б. Д..

Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК 4 като извънсъдебно признание на факт от страната. В случая обаче не е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ подадена от ответника, нито са представени други доказателства за собственост върху имота, като това обстоятелство не би могло да бъде прието за установено при условията на пълно и главно доказване.

Поради това и фактическите доводи на ищеца, че ответника е съсобственик на имота, представляващ магазин със складови помещения и сервиз към него, находящ се в гр. София, бул. *******, заемащ целия първи етаж от сградата на посочения адрес с аб.№ 330927, настоящия състав намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Доколкото в производството не е установено, че ответникът е сключил с ищеца договор за доставка на ТЕ за небитови нужди за имота, то, в производството не е установено, че същият е ползвател на имота за исковия период.

Процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.