Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 604 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 508/2023
Вид
Решение № 604
Подписан
09.05.2023
В сила
09.05.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.433,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.173 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.638 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500508 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Е. Н. З., ЕГН-**********, ипотекарен длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 31.01.23г.,постановено по изп.д.№2631/22г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 и район на действие ПдОС в частта му,с която е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№ 10007/30.01.23г.от длъжника Е. Н. З. за прекратяване на производството по изп.дело.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е неправилен по изложени подробни съображения,свързани с твърдението за неуведомяване на ипотекарния длъжник Х. Т. за извършената цесия,неподновяването на договорната ипотека,както и доводи,базирани на разпоредбата на чл.638 от ТЗ за недопустимост на изпълнителното производство по този ред,тъй като осребряването на имущество,обезпечено от трети лица,а не от несъстоятелния търговец,следвало да се извършва в делото по несъстоятелност.Претендират се разноски.

Взискателят по изп.дело „С.Г.Груп“ЕАД,ЕИК-***е изразил в писмени 1 възражения становище за недопустимост на жалбата,като подадена от трето лице,което нямало качеството на ипотекарен длъжник.Намира жалбата и за неоснователна при разглеждането й по същество.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ К.Павлов поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени съображения.Навежда се довод,че не е налице никоя от предпоставките за прекратяването на производството на основание чл.433,ал.1 от ГПК.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.Не се споделят доводите на взискателя за недопустимост на жалбата като подадена от трето лице,тъй като жалбоподатЕ.та З. е ипотекарен длъжник по силата на приложения по изп.дело нотариален акт за покупкопродажба от 11.04.12г.и като такава е конституирана по делото от ЧСИ,т.е.тя не е трето лице за изп.дело,а длъжник по същото и има право да обжалва отказа за прекратяване на изп.производство спрямо нея-чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано под № 2631/22г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№

824 по

КЧСИ по молба на взискателя

„С.Г.Груп“ЕАД,гр.София по представен изпълнителен лист

№

231/07.12.22г.на ПдОС,съгласно който длъжникът „Мистър Суит“ЕООД,в несъстоятелност,ЕИК-***е осъден да заплати на „С.Г.Груп“ЕАД посочената в изпълнителния лист сума,произтичаща от договор за банков кредит от 28.12.11г.,като вземането е цедирано на„С.Г.Груп“ЕАД от първоначалния кредитор „ПИБ“АД по договор за цесия от 19.12.19г. и което вземане е прието в производството по несъстоятелност по т.д.№ 631/16г.

От доказателствата по изп.дело е видно,че банковият кредит е бил обезпечен с ипотека върху недв.имот,собственост на трето лице-Х. П.

Т.,който е продал имота на Е. З. с НА № 63/11.04.12г.Поради това като ипотекарен длъжник по делото е конституирана Е. З..Същата е депозирала пред ЧСИ молба на 30.01.23г.,с която на осн.чл.638 от ТЗ във вр.с чл.429 от 2

ГПК иска прекратяване на изп.дело с доводи,че изп.лист е издаден против „Мистър Суит“ЕООД,а жалбоподатЕ.та не е взела участие в производството по т.д.№ 249/22г.на ПдОС,въз основа на което е издаден изпълнителния лист и решението не се ползвало със сила на присъдено нещо спрямо нея.Твърди,че за извършената цесия не са уведомени редовно страните по договорната ипотека,като на Х. Т. не било връчено уведомление за цесията,а на длъжника „Мистър Суит“ЕООД не била връчена ПДИ.

С разпореждането в атакуваната му част ЧСИ е изложил мотиви,че след като З. е закупила имота с тежест-договорната ипотека,то по силата на разпоредбата на чл.173 от ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот,независимо в чия собственост се намира.Приел е също,че дали първоначалния ипотекарен длъжник Т. е бил уведомен за извършената цесия е без значение,доколкото Т. е прехвърлил имота си на З. пред 2012г.,а вземането на банката е цедирано през 2019г.

В жалбата за първи път се навеждат доводи във връзка с цитирания чл.638 от ТЗ,като се посочва,че с оглед на тази разпоредба изпълнителното производство е недопустимо да бъде водено по този ред,а следвало да се извършва по делото по несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява при лимитативно посочени основания,изброени в т.1-т.8 от чл.433,ал.1 от ГПК. В случая изложените в жалбата възражения не могат да бъдат отнесени към никое от така изброените в чл.433,ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Цитираната от жалбоподатЕ.та разпоредба на чл.638 от ТЗ касае спиране,а не прекратяване на изпълнителните производства срещу имущество,включено в масата на несъстоятелността,отделно от това тази разпоредба е относима само към страните в производството по несъстоятелността,каквато З. не е.И на последно място- жалбоподатЕ.та не е направила своевременно възражения във връзка с приложението на чл.638 от ТЗ с молбата си за прекратяване на производството,а чак с жалбата си,поради което и ЧСИ не се е произнесъл с акта си по тези възражения.

Неоснователно е възражението,че липсвало уведомление за цесията до Х. Т..В случая това е без значение,а и няма как да се уведомява Т.,който е бил ипотекарен длъжник до 2012г.,(когато е продал имота на жалбоподатЕ.та),за 3 цесия,която е осъществена през 2019г.Към момента на цедиране на вземането ипотекарен длъжник е била именно З. и тя е уведомена надлежно за нея с призовката за доброволно изпълнение.

Не отговарят на истината твърденията,че договорната ипотека не е подновявана-доказателства за противното се намират в кориците на изпълнителното дело.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира за правилен отказа на ЧСИ К.Павлов да прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжника З.,обективиран в обжалваната част на разпореждането от 31.01.23г.

Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора на жалбоподатЕ.та не се дължат разноски.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Н. З.,ЕГН-********** от гр.***,длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 31.01.23г.,постановено по изп.д.№2631/22г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 и район на действие ПдОС в частта му,с която е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№ 10007/30.01.23г.от длъжника Е. Н. З. за прекратяване на производството по изп.дело.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4