Присъда № 106 от 22.06.2023, Софийски градски съд

Делото е разгледано в СГС като първа инстанция по реда на чл. 371, т.2 НПК, в която процедура подсъдимият С. Ч. (ЕГН: **********) е признал изцяло фактите, предявени срещу него с обвинението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК – за това, че в гр. София на 09 април 2022 г. дал подкуп (банкнота от 20 лв.) на полицейски органи – А.М.К. и С.Д.С.

(служители на СДВР/О“ПП“), за да не извършат действие по служба.

По това обвинение прокурорът пледира за осъдителна присъда и наказание от една година лишаване от свобода, с отложено изпълнение по чл. 66 НК, налагане на кумулативна глоба и отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата, а защитникът на подс. Ч. (адв. П.) – за преквалифициране на деянието на подкупа от „довършено“ в „опит“, за минималното му санкциониране (с 3 месела ЛС, отложено с 3-годишен изпитателен срок) и глоба от 100 лв. – теза, към която се придържа и самият подсъдим.

При установяване на съставомерните ФАКТИ в процедурата по чл. 371, т.2 НПК съдът е ограничен от описанието на процесните събития в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.373, ал.3 НПК) така, както са били признати от подсъдимия.

Прокурорът ги е изложил подробно и последователно, но за относими към деянието съдът намери следните обстоятелства:

Подсъдимият С. Ч., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Чъжанг, КНР. Той е постоянно пребиваващ в Р. България китайски гражданин, неосъждан, безработен, със средно образование, женен, адресно регистриран в гр. София, бул. „Ломско шосе“ № ****.

Малко след 16.45 ч. на 09 април 2022 г. свидетелите С.С. и А.К. (младши автоконтрольори към отдел „Пътна полиция“/СДВР, които имали правомощието да контролират спазването на правилата за движение, да установяват и санкционират по административен ред тяхното нарушаване) забелязали, че управляваният от подс. Ч. лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № СВ **** ВН, бил паркиран с предната си част на тротоарното пространство в гр. София, бул. „Никола Жеков“, в района пред бл. 4А, във връзка с което изискали от водача документи за проверка, а св. С. му разяснил, че за извършеното нарушение ще му бъде наложена глоба. Докато полицаите оформяли документацията за проверката седнали на предните две места на служебния им автомобил („Кия - Сийд“, рег. № СВ **** КВ), подсъдимият протегнал ръка през отворения преден ляв прозорец и поставил в отворената жабка на колата банкнота от 20 лв., обяснявайки, че желае „да почерпи“, за да не бъде наказван. Поведението му мотивирало свидетелите С. и К. да пристъпят към неговото задържането, а за самото нарушение (паркиране на тротоар пред жилищна сграда, чл. 98, ал.2, т.2 ЗДвП) бил съставен фиш № GT 1210321.

Признанието на подс. Ч. по чл. 372, ал.4 НПК не е голословно, защото се подкрепя от всички ДОКАЗАТЕЛСТВА, събрани в хода на разследването. Показанията на свидетелите К.[1] и С.[2], които са очевидци на изследваните събития, описват последователно и еднопосочно техния ход, без вътрешни противоречия или съмнение за умишлено изкривяване на фактите. Те не са изолирани, защото при проведения впоследствие по неотложност оглед (чл.212, ал.2 НПК) разследващият орган е открил, фиксирал и иззел с надлежен протокол[3] инкриминираната банкнота (с номинал 20 лв., серия и № ГБ 29670733) от жабката на полицейския автомобил, прилагайки я като веществено доказателство. Назначената впоследствие техническа експертиза[4] е установила нейната истинност. Липсата на дактилоскопни или ДНК следи от С. Ч. върху въпросната банкнота[5] не прави деянието недоказано, защото и двамата служители на СДВР/ПП са категорични, че тя е била оставена от подсъдимия и то – с цел да ги мотивира да не санкционират поведението му. Нарушителят, обаче, е бил наказан и това се установява от приложения като писмено доказателство фиш за налагане на глоба от 50 лв.[6] Що се отнася до длъжностния статус на свидетелите К. и С. и до обстоятелството, че към момента на проверката двамата са изпълнявали служебни задължения, вкл. и правомощието си да установяват и наказват административни нарушения по ЗДвП, информация за това се 1 съдържа в редица писмени материали, предадени по делото от СДВР/ПП – ежедневна форма на отчет[7], ежедневна ведомост[8], актове за встъпване в длъжност[9] и длъжностна характеристика[10].

Преценявайки ОТ ПРАВНА СТРАНА установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че подс. С. Ч. е извършил твърдяното с обвинителния акт престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК.

От обективна страна, като е поставил процесната банкнота от 20 лв. (чиято истинност, т.е. възможността като „дар“ да бъде предмет на посоченото престъпление, е установена) във вътрешното пространство на служебния полицейски автомобил, успоредно с думите, че желае „да почерпи“, подс. Ч. е реализирал изпълнителното деяние по чл. 304а НК – дал е подкуп, а служебният статут на неговите адресати – свидетелите К. и С. (младши автоконтрольори при СДВР/ПП), ги окачествява с обективния признак „полицейски орган“ и обосновава именно приложението на квалифицирания случай по чл. 304а НК. Подкупът е даден (довършен), а не „опитан“, както твърди защитата на подсъдимия, защото това е станало „с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице (…) по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея - чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме“ (т.2 от Т.р.1/21-ОСНК). А даването му е било подчинено и на конкретна цел да мотивира полицейските органи да не извършват действие по служба (чл.304, ал.1 НК), като установят и санкционират допуснатото от подс. Ч. (като водач на лекия автомобил) административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.2 ЗДвП (правомощие, с което двамата са разполагали по силата на чл. 31, т.1 ЗМВР). Реализирана е и субективната страна на подкупа – проявеният от подсъдимия пряк умисъл към деянието (съзнавайки общественоопасния характер на това да дава на полицейски орган парична сума; предвиждайки общественоопасните последици на подобен акт и искайки тяхното настъпване – чл.11, ал.2 НК).

Съдът индивидуализира НАКАЗАНИЕТО на подс. С. Ч. (регламентирано в чл. 304а НК като лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 лв.) съобразно специалното правило по чл. 373, ал.2 НПК. В обвинителния акт не се твърдят и по делото не се установят отегчаващи отговорността обстоятелства, но смекчаващите случая факти преобладават – чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия; ниската стойност на подкупа (20 лв.); невисоката обществена опасност на административното нарушение, чието прикриване деецът се е опитал да постигне чрез престъплението; изразеното съжаление за случилото се.

Ето защо, напълно резонно е размерът на дължимата санкция да бъде отмерен при условията на чл. 54 НК към (или в близост до) регламентирания минимум по чл. 39, ал.1 и чл. 47, ал.1 НК – лишаването от свобода да е в размер на 4 месеца, а глобата – 500 лв.

Проведеното производство по чл.371, т.2 НПК, обаче, налага продължителността на лишаването от свобода да бъде математически редуцирано с една трета по зададения в чл.

58а, ал.1 НК алгоритъм, но в случая той не е напълно приложим. Дължимото намаляване е възможно, но не с една трета, а единствено до минималния праг на лишаването от свобода като вид наказание – три месеца (чл. 39, ал.1 НК), защото – както е прието в раздел II от Т.р.2/15-ОСНК - „…Законът не е предвидил с редукцията на наказанието лишаване от свобода да се премине извън установените предели (…) Отклонение от общоустановения минимален размер на наказанието се допуска само изрична правна норма (например в чл.

43а, т.2 НК)“.

Изпълнението на лишаването от свобода следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на неговите цели и преди всичко – за поправянето на подс. Ч., не е задължително той да изтърпява ефективно наложената санкция. Освен, че лицето е с чисто съдебно минало (което премахва юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва да бъдат съобразени и други фактори в подкрепа на „условното осъждане“ – младата възраст 2 на дееца, поправителното въздействие, което самото наказателно производство е оказало върху него и възможността гарантирането на последващо въздържание от престъпни прояви да се постигне чрез определянето на достатъчно дългия изпитателен срок от 3 години.

Признаването на подс. Ч. за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените по делото РАЗНОСКИ – чл. 189, ал.3 НПК. Те са формирани изцяло в досъдебното производство от заплатените на вещите лица възнаграждения в общ размер на 654, 86 лв. и следва да бъдат възстановени по сметка на МВР. Към това следва да се прибави и осъждането на подсъдимия да заплати сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На отнемане в полза на държавата, като предмет на дадения подкуп, подлежи иззетата по делото банкнота от 20 лв., със серия и № ГБ 29670733 (чл. 307а НК).

По тези съображения, СГС/НО, 30-ти състав, постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

[1] л. 21 от д.п.

[2] л. 23 от д.п.

[3] л.19 от д.п.

[4] л.95 от д.п.

[5] И дактилоскопната експертиза, и проведеното ДНК изследване не са констатирали пръстови следи или ДНК от конкретно лице (л. 90 и л. 103 от д.п.) [6] л.111 от д.п.

[7] л.37 от д.п.

[8] л.39 от д.п.

[9] л.42 и л. 45от д.п.

[10] л.48 от д.п.

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 106 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Милев

Съдебни

Мария Ст. Янкова заседатели: Стефанка М. Кошутова при участието на секретаря Мариела П. Миланова и прокурора Т. Ал. С. като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело от общ характер № 20231100202376 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Ч., с ЕГН: **********, роден на **** г. в гр.

Чъжанг, КНР, постоянно пребиваващ в Р. България китайски гражданин, неосъждан, безработен, със средно образование, женен, адресно регистриран в гр. София, бул.

„Ломско шосе“ № ****, за ВИНОВЕН в това, че в гр. София на 09 април 2022 г. е дал подкуп (банкнота от 20 лв.) на полицейски органи – А.М.К. и С.Д.С. (служители на СДВР/О“ПП“), за да не извършат действие по служба – да не санкционират административно подсъдимия за нарушение на ЗДвП – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК, за което - на основание чл.58а, ал.1 НК, му НАЛАГА наказание „.лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което – на осн. чл. 66, ал.1 НК, ОТЛАГА с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500 лв.

О Т Н Е М А в полза на държавата, на осн. чл. 307а НК, предмета на престъплението – банкнота от 20 лв., серия и № ГБ 29670733.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 НПК, подс. С. Ч. да заплати по сметка на МВР направените в досъдебното производство разноски в общ размер на 654, 86 лв., ведно със сумата от 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред Софийския апелативен съд.

1

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2