Решение № 985 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100110480 по описа за 2023 година

Ищецът О. П. У. твърди в подадената от него искова молба, че с постановление от 01.11.2020 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 и по чл. 159г, пр. 3 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал. 1, пр. 1 от НК по ДП № 20002/2020 г. на СБОП – София-град.

Досъдебното производство било образувано на 25.03.2020 г. Въз основа на събраните доказателства – разпити, разпознавания и веществени доказателства, събрани по реда на СРС се създавали само съмнения, че У. е запознат с престъпната дейност, осъществявана в столичен клуб. Съмненията се основавали и на обстоятелството, че той е собственик на помещението, отдадено под наем и функциониращо бар.

С постановление от 15.03.2021 г. наказателното производство по отношение на О. У. било прекратено поради липса на данни за извършено от ищеца престъпление, а внесената парична гаранция от 50 000 лева – отменена.

Заявява, че в продължение на почти година – от 25.03.2021 г. до 15.03.2021 срещу О. У. било поддържано обвинение и е наложена мярка за неотклонение, включително задържане под стража за действия, които не бил извършил.

Привличането като обвиняем, внасяне на обвинителен акт, подаване на 1 протести срещу съдебни определения за прекратяване на производството и поддържането им пред въззивната инстанция причинило на О. У. емоционални страдания – безпокойство, срам, унижение, притеснение и страх от осъждане, както и обостряне на хроничните му заболявания. Ищецът се самоизолирал и в ежедневието му настъпила негативна промяна. Изпитвал срам пред майка си, съпругата си и двете си деца и пред приятелите си.

У. живеел в малък квартал, в който се ползвал с добро име и репутация, създал прекрасно семейство и се грижел за него като всеотдаен съпруг и баща. Със съпругата си управлявали престижни заведения и във връзка с работата си създал контакти и изградил авторитет и обществена известност.

Ползвал се с репутация на съвестен и честен човек, който спазвал закона и етичните правила.

Безпокойството и стресът, причинени на семейството му го карали да се чувства крайно оскърбен, унижен и беззащитен. Тези страдания ищецът изпитвал през дългия период, през който бил обвиняем.

Въз основа на изложеното, моли съдът да осъди ПРБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основанията за ангажиране на отговорността му. Претендираният размер на обезщетението счита за завишен и несъответен на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от приложеното по делото ДП № 20002/2020 г. по описа на СБОП – София-град се установява, че с постановление на прокурор при СП от 25.03.2020 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – за това, че от неустановена дата през 2018 г. до момента в гр. София участвали в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност).

В хода на проведените оперативно-издирвателни и оперативнотехнически мероприятия и след анализ на събраната информация инспектор при ТС БОП – София град е изготвил докладна записка на 01.10.2020 г., в 2 която е посочил установени участници в организирана престъпна група, сред които и О. П. У.. Предложил е докладната записка да бъде предоставена на разследващ полицай за преценка необходимостта от внасяне на искане до СП за разрешаване извършването на обиск, претърсване и изземване на лица и предмети.

На 12.10.2020 г. в СпНС е внесено искане от прокурор при СРП за даване на разрешение за личен обиск на О. П. У. с цел приобщаване на предмети, което имат значение за делото като веществени доказателства.

С определение от 13.10.2020 г. по НЧД № 2913/20 г. по описа на СпНС исканото разрешение е дадено.

По НЧД № 2919/2020 г. е постановено определение на 13.10.2020 г., с което съдия при СпНС е разрешил извършване на претърсване и изземване на помещение, обитавано от О. П. У. в гр. София, кв. „Бояна“, ул. ****.

На 01.11.2020 г. за времето от 03.30 часа до 03.45 часа е извършен обиск на У., при който от лицето не са иззети вещи и предмети от значение за делото. Претърсването на обитавания от ищеца имот е продължило до 05.00 часа, като са иззети договор за наем от 28.12.2017 г. на „Кафе аперитив ВИП Клуб“ с адрес гр. София, ул. ****, един мобилен телефон, ведно със SIM карта.

Със заповед по чл. 72 от ЗМВР от 01.11.2020 г., в 03.00 часа О. П. У. е задържан за срок от 24 часа.

Въз основа на резултати от оперативно-издирвателни мероприятия и на събрани доказателства, на 01.11.2020 г. в 16.50 часа прокурор при СП е привлякъл О. П. У. като обвиняем за това, че: 1) за времето от неустановена дата през месец януари 2018 г. до 01.11.2020 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица – девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а – чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел (постигане на печалба чрез предлаганите от жертвите на трафик сексуални услуги) – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК;

2) на неустановена дата през месец август 2020 г. в гр. София, в изпълнение на решение на описаната организирана престъпна група, набрал отделно лице – Натали Владимирова Янкова, с цел да бъде използвано за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, и чрез даване на облаги – част от платената от клиентите сума за сексуални услуги, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159г, пр. 3 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал.

3

1, пр. 1 от НК.

Последвал е разпит на У. в присъствието на адвокат А. В., при който обвиняемият не е дал обяснения.

С отделно постановление от същата дата по отношение на О. П. У. е взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за срок от 72 часа, с оглед явяването му пред СпНС, считано от момента на фактическото му задържане със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 01.11.2020 г., 03.00 часа. Постановено е конвоирането му на 03.11.2020 г. в 09.00 часа от ареста до сградата на СпНС на ул. **** в гр. София.

На 03.11.2020 г. в съдебното заседание по НЧД № 3255/2020 г. по описа на СпНС е разгледано искането на прокурор при СП за вземане на мярка за неотклонение на О. У.. Съдът е счел, че не са налице достатъчно данни за съпричастност на У. към престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и затова е постановил отказ на обвиняемия да бъде взета каквато и да било мярка за неотклонение.

По подаден от прокурор при СП протест е образувано ВНЧД № 535/2020 г. по описа на АСпНС. В съдебното заседание на 10.11.2020 г. прокурор при АСП е поддържал протеста, а съдът е отменил отказа на СпНС и по отношение на О. У. взел мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 000 лева. В седмодневния срок - на 17.11.2020 г., гаранцията е внесена.

С постановление на прокурор при СП от 15.03.2021 г. наказателното производство по отношение на О. П. У. е прекратено, поради липса на доказателства да е участвал в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 159а – чл. 159г от НК и за набиране на непълнолетно лице с цел използването му за развратни действия, и независимо от индикациите, че У. е запознат с дейността на групата и се е възползвал като „клиент“ от нея. Отменена е взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 50 000 лева.

На 07.04.2021 г. прокурор при СП е разрешил връщането на иззетия от О. У. мобилен телефон със SIM карта.

По делото е прието свидетелство за съдимост, от което се установява, че с влязла в сила на 04.01.1980 г. присъда О. П. У. е признат за виновен за 4 престъпление срещу паричната и кредитна система, а с влязла в сила на 23.02.1984 г. – за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„а“ от НК. За първото престъпление У. е реабилитиран, а по второто – амнистиран.

С решение на ТЕЛК от 12.12.2016 г. на О. У. е определена трайна неработоспособност от 74% за срок от три години за заболяване – есенциална хипертония.

Във връзка с твърденията в исковата молба за търпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. В.. Свидетелят разказва, че познава О. от повече от двадесет години, като с него са семейни приятели. Знае, че У. имал хотел на морето.

През ноември 2020 година В. разбрал, че служители на ГДБОП бяха отишли в къщата му в кв. „Бояна“ на ул. „Панорамен път“. Съпругата на У. му се обадила през нощта за помощ и съвет, тъй като бил приятел на ищеца и негов адвокат. Когато отишъл незабавно в кв. „Бояна“, В. видял, че в дома на ищеца има много полицаи и служители на ГДБОП. О. бил задържан, с белезници и изглеждал силно притеснен. Жена му му дала успокоителни медикаменти. Същата вечер задържали О. за 24 часа, а след това ПРБ повдигнала обвинение и го задържала до произнасяне на съда по мярката за неотклонение.

В. контактувал с ищеца през цялото време. О. преживява. много тежко обвиненията. Ищецът бил общителен и имал широк кръг от контакти с известни личности и политици. Посещавал театри и заведения, обичал забавленията и разходките. Ползвал се с добро име в обществото. След задържането много хора се отдръпнали от него, а тези, които знаели за близките отношения на В. и У., питали свидетеля за случилото се. О. се самоизолирал, чувствал неудобство от близките и приятелите си. Помолил В. да обясни на близкия му роднински кръг, сред които 20-годишния му син и 14-годишна дъщеря, какво се е случило и че е невинен.

Въпреки че обвиненията били свалени от ищеца, много хора не знаели за това и все още странели от него. О. се затворил, променил се емоционално и изгубил вяра в държавността и полицията. Опитвал се да изчисти името си и да продължи живота си, но не успявал. Синът на О. постоянно задавал 5 въпроси за причината да задържат баща му. Свидетелят изпитал затруднения да убеди децата на ищеца, че баща им не е виновен.

О. се занимавал с бизнес – имал рекламна агенция, печатница, притежавал две заведения, които отдавал под наем.

Свидетелят знае, че О. има решение на ТЕЛК и че посещава лекари. Не знае за конкретно заболяване, което ищецът е получил от процесното наказателно производство, но тези, от които страдал, се обострили.

Свидетелят знае и за други наказателни производства, като обвиненията също били недоказани, а делата – прекратени.

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).