Определение № 333 от 10.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 10.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000078 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№3228/02.05.2025г. на Ж. Ц.

Ж., чрез адв.П.К., за изменение на постановеното въззивно решение №84/21.03.2025г. по ВТД №78/2025г. по описа на АС-Варна, в частта за разноските, а именно, в частта на определеното от въззивния съд адв. възнаграждение на процесуалния представител на пострадалия адв.К., до размера от 2 598 лева с ДДС /за въззивната инстанция/.

Излагат се съображения, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адв.възнаграждение. Счита, че доколкото между пострадалия и неговия доверител не е налице писмен договор с уговорен размер на заплащане на правната помощ, съдът не следва при определяне на възнаграждението на пълномощника да съобразява постановките на решение на СЕС по дело №С -438/2022г., като НМРАВ следва да намери приложение при определяне на този размер, съгласно чл.38 и чл.36, ал.2 ЗАдв. Счита още, че делото е с фактическа и правна сложност, обусловена и от неговата продължителност и проведените експертизи, а така и стореното от адвоката -пълномощник по делото процесуално представителство в пълен обем. Твърди, че по делото е извършени всички процесуални действия в защита на доверителя. Като черпи аргументи от минималните размери на адв. възнаграждения по Наредбата, молителят претендира присъждане от въззивния съд на допълнително адв.възнаграждение в размер на 10 182 лева с ДДС за пълномощника му адв.П.К..

В срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК не е постъпило становище на насрещната страна ДЗИ Общо застраховане АД. /уведомена на 27.05.2025г./ Молбата изхожда от легитимирано лице с интерес от направеното искане като е депозирана в законовия срок по чл.248 ГПК – на 28.04.2025г.

При преценка по същество на молбата въззивният състав намира същата за неоснователна. Изложените от молителя аргументи за определяне на по-висок размер на адв.възнаграждение на адв.П. К., съгласно чл.38 от ЗАдв., съизмерим с минималните размери на НМРАВ, са вече обсъдени в решението по спора като съдът не намира основание да преразгледа становището си.

Съдът е преценил както дължимостта на разноски по чл.38 ЗАдв. поради неоснователност на насрещна въззивна жалба на застрахователя, но така и неоснователността на подадената от ищеца чрез пълномощника му въззивна жалба. Съдът е определил разноските съобразно смисъла на чл.36, ал.2 вр.чл.38 ЗАдв., въз основа 1 констатация за действително осъществената от адв.П. К. безплатна правна помощ на процесуално представителство на ищеца и въззивник във въззивното производство.

След постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г., е формирана многобройна практика на ВКС, съобразно която предвидените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложение разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА и при произнасяне по възражение по чл.78, ал. 5 ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, интересът, и видът и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е извършил именно тази преценка и тя е намерила израз в мотивите на решението му. Съдът е преценил предмета на въззивното дело (по иск по чл.423 КЗ, но при частично обжалване), фактическата и правна сложност на същото (отпадане на голяма част от спорните въпроси във въззивното производство), наличието на обилна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обжалваемия интерес по двете въззивни жалби, извършените процесуални действия от пълномощника. В решението си съдът е изложил тези аргументи. Подчертаната с частната жалба специфика на спора и по-висока фактическа и правна сложност, не характеризират въззивното производство.

Същевременно, съдът отчита и обстоятелството, че независимо от режима на определяне на разноските по чл.38 от ЗАдв. от съда съобразно конкретни критерии, първата инстанция е присъдила възнаграждение на адвоката в пълен размер съобразно минимума по Наредбата.

/17 559 лева/ Поради изложеното, съдът намира че не са налице основателни възражения срещу определеното от съда възнаграждение за адвоката осъществил безплатна правна помощ във въззивното производство. Следва да се съобрази, че в него не са правени никакви доказателствени искания от страните, не са въвеждани нови доводи и факти, които да изискват допълнителна защита от страна на пълномощника. Процесуалната му защита, макар пълноценна и реално предоставена по делото, е изчерпана с подаването на въззивна жалба, отговор на насрещна жалба и молба- становище по хода на делото, без явяване в открито заседание.

При това положение, съдът намира, че определеното за тази инстанция възнаграждение отговаря на изискването на чл.36, ал.2 ЗАдв. и молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П. К. от САК, в качеството й на процесуален представител на въззивника Ж. Ц. Ж. по ВТД №78/2025г. на АС – Варна, за изменение на решението по делото рег.№84/21.03.2025г., в частта за разноските, а именно за изменение на определеното й адв. възнаграждение за оказана на страната безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв., с присъждане допълнително на сумата от 10 182 лева с ДДС/над присъдените 2 598 лева с ДДС/, адв.възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в 1 седмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3