Решение № 520 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20241001000817 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ТЗ.

С решение № 1119 от 07.08.2024 г., постановено по т.д. № 2236/2023г., СГС, ТО, VІ- 13 състав на основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявил неплатежоспособността на „Бояна- 9“ ЕООД, с определена начална датата на неплатежоспособността- 20.10.2023 г., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик, с определени месечно възнаграждение и срок за встъпване в длъжност, дал е указания към кредиторите и е присъдил разноски.

В законноустановеният срок по делото са постъпили въззивни жалби и от двете страни в първоинстанционното производство: „Биса Строй“ ЕООД и „Бояна -9“ ЕООД.

С въззивната жалба на „Бояна 9“ ЕООД се обжалва изцяло първоинстанционното решение.

Твърди, че сита че съдът не е анализирал и коментирал ликвидността на актива и пасива извън съотношението им като стойности- не е изследвал дали вземанията като част от актива са ликвидни и реално реализириеми, дали вземанията са към свързани лица, като не е извършена преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост. Съдът не е съобразил значението на коефицента на бърза ликвидност, отразяващ краткотрайните активи, които са в състояние да послужат за своевременно изпълнение на задълженията на длъжника. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „Биса строй“ ЕООД оспорва въззивната жалба на „Бояна 9“ ЕООД.

С въззивната жалба на „Биса Строй“ ЕООД се обжалва пръивонстанцинното решение в частта на определената начална дата. Жалбоподателят твърди, че доколкото длъжникът е 1 спрял плащанията си към „Биса Строй“ ЕООД и към „Анверс Контракт“ ЕООД, дължими съответно към 15.07.19 г. и към 2020 г., то очевидно „ Бона 9“ ЕООД била в несъстоятелност към 15.07.2019 г. Ако съдът приемел, че към 15.07.2019 г. длъжникът не е в несъстоятелност, то за начална дата на неплатежоспособността следвало да се определени най- късно от 2021 г. Определените от вещото лице коефиценти за обща и бърза ликвидност за 2021 г. били неправилно определени, тъй като вещото лице не е взело предвид, че вземането на „Биса Строй“ ЕООД съгл. решение от 26.01.23 г. по арб. дело №6/21 г. по описа на МАС при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, в размер на 344 394,16 лв. – главница, е дължимо от 15.07.19г., от която дата е присъдено и обезщетението за забава, като заключението е изготвено изцяло и единствено въз основа на счетоводните записвания на длъжника без реалната им проверка. Счита и че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички защитни тези на молителя, изложени в писмената защита; неизвършена преценка на всички доказателства; несъобразяване със задължителната сила на постановеното на 26.01.23 г. решение; в недопускането на повторна или тройна експертиза. При постановяването на решението съдът допуснал и грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправили фактически констатации, от там и неправилни правни мотиви. Иска се съдът да отмени обжалваното решение в частна, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.10.23 г. и за начална дата бъде определена- 15.07.2019 г.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.613а ТЗ, от страни в първоинстанционното производство- молителят и длъжникът, от където произтича и правния им интерес от обжалване.

Жалбите са подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 613 а, ал.1 ТЗ валиден и допустим съдебен акт.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на „Биса Строй“ ЕООД, в която се твърди, че е кредитор на ответника „Бояна 9“ ЕООД, което му качество е установено с решение от 26.01.2023 г. по в.а.д. № 6/2022 г. по описа на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, с което „Бояна 9“ ЕООД е осъдено да му заплати сумата 344 394,16 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното у изплащане, както и обезщетение за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г., в размер на 87 629,19 лв. и направените в арбитражното производство разноски в размер на 18290,51 лв. За събиране на тези вземания срещу ответника било образувано изпълнително производство пред ЧСИ С.Я. с № 20238440400944, които вземанията не са погасени и към датата на иницииране на настоящото производство. Твърди се ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, довело до спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 3 ТЗ. На осн. чл.608, ал.4 ТЗ неплатежоспособността на длъжника се предполага, тъй като вземането 2 по изп. дело е неудоволетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Иска се съдът да обяви неплатежоспособността, евентуалносвръхзадължеността на „Бояна 09“ ЕООД, с начална дата 02.07.2018 г.- дата, на която длъжникът е изпаднал в забава по издадена проформа фактура № 0000000114/02.07.2018 г., за плащането на която е осъдено с посоченото решение.

Ответното дружество оспорва молбата.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

С решение от 26.01.23г. по в.а.д. № 6/2022 г., Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“е осъдил „Бояна 9“ ЕООД да заплати на „Биса строй“ ЕООД сумите от : 344 394,16 лв. – главница по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, 87 629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. - 12.07.2022 г., както и направените разноски по арбитражното производство в размер на общо 18290,51 лв.

Въз основа на решение от 26.01.2023 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, на 09.03.2023г. по т.д. № 310/2023 г., СГС, ТО, VI-4 състав е издал изпълнителен лист за сумите от: 344 394,16 лв. - главница по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 87 629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. ; 18 290,51 лв.разноски по арбитражното производство и 900 лв.- съдебни разноски в производство по чл.

405 ал. 3 ГПК.

За установяване на финансовото състояние на „Бояна 9“ ЕООД по делото пред настоящата съдебна инстанция са приети първоначално и две допълнителни заключения на съдебносчетоводната експертиза.

САС, ТО, 5 състав, след проверка на обжалваното решение, приема следното:

За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните материално- правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл.625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742, ал.2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, в случая- изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал.1 ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.

В настоящият случай молбата за откриване производство по несъстоятелност на търговеца „Бояна 09“ ЕООД е подадена до компетентния съд, от „Биса строй“ ЕООД, легитимиращо се като кредитор на парично вземане, произтичащо от търговска сделка- сключен на 3

16.07.2017г. договор за извършване на ремонтни и довършителни работи, вземането на който е установено с влязло в сила решение по в.а.д. № 6/22 г. на МАС при Сдружение „Алианц за правно взаимодействие“, за което СГС, ТО, VІ- 4 състав е издал изпълнителен лист за осъждане на „Бояна 9“ ЕООД да му заплати сумите от: 344 394,16 лв. - главница по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 87 629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. ; 18 290,51 лв.разноски по арбитражното производство и 900,63 лв. – съдебни разноски.

След връчването на 19.04.2023 г. на поканата за доброволно изпълнение, процесното вземането- предмет на предприетото принудително изпълнение, е останало неудовлетворено за период надхвърлящ, изискуемия от разпоредбата на чл.608, ал.4 ТЗ период от 6 месеца /установения в презумпцията период е изтекъл на 19.10.2023 г./, което неизпълнение на паричния дълг /както не се спори и по делото/ продължава и към настоящия момент.

Оборването на въведената с чл. 608, ал. 4 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е в доказателствена тежест на длъжника, който следва да установи, че с оглед общото си финансово-икономическо състояние може да погасява краткосрочните задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

Длъжникът следва чрез пълно обратно доказване да обори установените презумпции по чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка, каквото доказване в случая не е проведено.

Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправо задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най- малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и че невъзможността на търговеца да покрие тези свои изискуеми задължения, е обективно състояние, а не е резултат от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за наличието на неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните, са източник на средства за погасяване на краткосрочните задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните 4 активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

В настоящия случай, с помощта на изготвените пред настоящата инстанция заключения на съдебно-счетоводна експертиза са установени коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като при преценката на икономическото състояние на длъжника за периода 31.12.2019г.- 31.12.2023 г. съдът смята че следва да бъде ценен вариант втори на допълнителното заключение на вещото лице Д., депозирано пред въззивната инстанция с вх.