Определение № 125 от 04.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Перник, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от Б. ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500080 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 947/27.10.2025 г. по гр.д. № 950/2025 г. Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от БАНКА ДСК АД, с ЕИК: 121830616, седалище и адрес на управление: ******, представлявана от Ю. Б. Г. - Изпълнителен директор и Д. Д. М. - Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си ст. юкр. Р. В. Д., съдебен адрес: ******, тел. ******* против Р. С. В. с ЕГН **********, с адрес: ****** в качеството му на наследник на Н. Г. С. с ЕГН: **********; Л. С. В. с ЕГН **********, с адрес: ****** в качеството му на наследник на Н. Г. С. с ЕГН: ********** и Т. Л. Т. ЕГН: **********, с адрес: *******, в качеството си на поръчител на Н. Г. с ЕГН: **********, а именно да се признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на Л. С. В., в качеството му на наследник на Н. Г. С., съществуването на вземане на „БАНКА ДСК" АД за следните суми:

- главница в размер на 4008,42 лв.;

- договорна /възнаградителна /лихва за периода от 07.04.2014г. - 31.03.2021г. - сумата от 3890,32лв. обезщетение за забава / лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.05.2014г. – 31.03.2021 г.

- сумата от 687,64 лв. законна лихва за периода от 01.04.2021 - 16.05.2024г.

- 1418,16 лв. законна лихва върху главницата от 4008,42лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2014г., до окончателното изплащане на задължението, които суми представляват 1/2 част от общото неплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 01.04.2011г., 1 сключен между "Банка ДСК" АД, като кредитор и Н. Г. С. с ЕГН: **********, като кредитополучател.

С решението съдът е постановил да се признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Р. С. В., в качеството му на наследник на Н. Г. С., съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ АД за следните суми:

-главница в размер на 4008,42 лв.;

-договорна /възнаградителна /лихва за периода от 07.04.2014г. - 31.03.2021г. -сумата от 3890,32лв. обезщетение за забава / лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.05.2014г. – 31.03.2021 г.

- сумата от 687,64лв. законна лихва за периода от 01.04.2021 - 16.05.2024 г.

-1418,16 лв. законна лихва върху главницата от 4008,42 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2014 г., до окончателното изплащане на задължението;които суми представляват 1/2 част от общото неплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 01.04.2011г., сключен между "Банка ДСК" АД - като кредитор и Н. Г. С. - като кредитополучател.

Районният съд е постановил да се признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Т. Л. Т. ЕГН: **********, в качеството й на поръчител, съществуването на вземане на „Банка ДСК" АД, а именно:

-8016.84лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2024г., до окончателното изплащане на сумата;

-7780.64лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.04.2014г. до 31.03.2021 г.; 1375.28лв.

- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.05.2014г. до 31.03.2021 г.; 2836.31 лв.

- законна лихва за периода от 01.04.2021 г. до 16.05.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 18.06.2024г. по ч.гр.д. №2534/2024г. по описа на Районен съд Перник, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 01.04.2011г. сключен с Н. Г. С. с ЕГН:

********** и наследствено правоприемство и Договор за поръчителство сключен на 01.04.2011 г. като погасени по давност изцяло.

Със същото решение, на основание чл.245, ал.3, изречение второ ГПК, съдът е постановил да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на ответниците Р. С. В. /в качеството му на наследник на Н. Г. ./, Л. С. В. /в качеството му на наследник на Н. Г.

С./ и Т. Л. Т. /в качеството й на поръчител на Н. Г. С./ срещу „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:

121830616 за връщане на сумите, възлизащи общо на 23 704,56 лв. / двадесет и три хиляди седемстотин и четири лева и петдесет и шест стотинки/, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение съгласно издадената заповед за изпълнение № 1887 от 18.06.2024 г. по ч.гр. дело № 2534/2024 г. по описа на Районен съд Перник и събрани по образуваното въз основа на него изп. дело № 20247530402702/2024г. по описа на ЧСИ С. Б. .

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срок е постъпила въззивна жалба от Банка ДСК АД, с ЕИК: 121830616, седалище и адрес на управление: *******, чрез старши юрисконсулт Р. Д., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, с което районният съд е 2 отхвърлил предявените от Банка ДСК искове, а именно:

8016.84лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2024г., до окончателното изплащане на сумата;

7780.64лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.04.2014 г. до 31.03.2021 г.;

1375.28лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.05.2014г. до 31.03.2021 г.;

2836.31 лв. — законна лихва за периода от 01.04.2021 г. до 16.05.2024 г. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навеждат се твърдения, че от представения по делото договор безспорно става ясно, че между страните е налице валидно сключено облигационно отношение. В продължение се сочи, че с оглед преустановяване на плащанията по кредита е извършена справка, от която е установено, че кредитополучателя /Н. Г. С./ е починал, а неговите наследници са депозирали молби пред Районен съд Перник, с които са заявили, че приемат наследството оставено им от наследодателя. На следващо място се излагат съображения, че договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него, а запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. С въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на първата инстанция, която е приела, че вземането на „Банка ДСК“ по процесния договор е изтекло по давност с изтичането на три годишна погасителна давност. Допълва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като не е взел предвид, че в множество решения на ВКС е прието, че уговореното между страните връщане на представена в заем сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични плащания.

Твърди, че по отношение на това задължение е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3 – годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните вноски. Отбелязва, че при постановяване на решението си, съдът следва да съобрази и въведеното извънредно положение обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., в което е посочено, че от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове. За неправилно се сочи и заключението на решаващия съд, че със заявлението по чл. 417 от ГПК, кредиторът е искал солидарно осъждане на тримата длъжника, а с исковата молба е поискал първите двама да заплатят разделно. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на решението на първата инстанция, като се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло в пълният й претендиран размер.

Прави се искане за присъждане на сторените по заповедното производство разноски, както и всички сторени пред двете инстанции разноски, включително за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лева. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. С. В., Л. С. В. и Т. Л. Т., чрез адв. Б. Б., с който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място се сочи, че въззивната жалба е подадена извън законоустановения срок, поради което решението е влязло в сила. Излагат се съображения въз основа на които се твърди, че претендираните вземания с исковата 3 молба и с уточняващата искова молба са различни от тези, които са присъдени по образуваното и посочено заповедно производство. Счита, че ищецът не установява съществуването на вземанията по издадената към момента на предявяването на иска заповед за изпълнение във вида, в който са формирани, а предявява установяването на различни вземания от тези които заповедният съд е признал. В продължение се сочи, че като е предявил искове, различни от тези по издадената заповед за изпълнение, жалбоподателят не е предявил искове за съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение следва исковете да бъдат отхвърлени. За безспорно по делото се сочи, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 01.04.2011 г. банката - жалбоподател е представила на Н. Г. С. кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лева, като кредитополучателят погасява задълженията си чрез разплащателна сметка с месечни вноски и падеж на седмо число. На следващо място за безспорно по делото се сочи и обстоятелството, че след смъртта на кредитополучателя плащанията по договора били преустановени, като последното плащане е извършено на 07.05.2014 г. В продължение отбелязва, че са налице доказателства за инициирано производство по реда на чл. 51 от ЗН, в което Р. В. и Л.

В. са заявили, че приемат наследството на своята майка, като допълва, че самото приемане на наследството няма за правна последица спирането или прекъсването на започналата да тече погасителна давност за всяка една месечна вноска с падеж седмо число на месеца. Твърди, че от страна на банката не са представени никакви доказателства, по силата на които да са били извършени и предоговорени нови срокове и условия за извършване на претендираните плащания освен наличните такива по Договора за текущо потребление и Договора за поръчителство – и двата от 01.04.2011 г. Излагат се аргументи, въз основа на които се твърди, че при наличието на безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото изрично приемане на наследството, което се придобива с приемането му и неговото действие – считано от смъртта на наследодателката на двама от ответниците, знанието за задължението на процесния договор е налице и наследниците отговарят за задълженията по него още от приемането му – откриването на наследството. На следващо място по подробно изложени съображения се твърди, че нито приемането на наследството през 2015 г., нито чрез отправените през 2023 г. покани, нито чрез каквито и да било представени и приети по делото доказателства, няма и несъществуват каквито и да било други законови способи, които в случая да са спрели и/или прекъснали започналата да тече погасителна давност, при това за всяка една месечна вноска. С отговора по подробно изложени доводи се сочи, че в случая става дума за периодични плащания, поради което приложима в случая е три годишната давност, считано от датата на падежа на всяка една месечно вноска на седмо число. Допълва, че Банката не само е била принудена, но тя предварително е дала съгласие да приеме изпълнението на части, като в продължение на години /до 2014 г./ е приемала договореното изпълнение на части. Счита, че неоснователно се поддържа с жалбата, че давността за всички погасителни вноски, независимо от договореното между тях, започва да тече от датата на крайния падеж. Сочи съдебна практика, в която се приема, че когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнато от страните съгласие. В заключение се твърди, че видно от нарочно Удостоверение № 60424/20.10.2025 г. на ЧСИ Б., издадено след приключване на делото пред първата инстанция, от образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ до настоящия момент ответниците, осъдени солидарно, са заплатили общо сумата от 23 721.40 лева, като на кредитора – ищец са заплатени и преведи от ЧСИ Б. суми в общ размер на 23 704.56 4 лева. Въз основа на изложените съображения счита, че решението на първата инстанция, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С отговора на въззивната жалба е представено и се моли да бъде прието като доказателство по делото Удостоверение изх. № 60424/20.10.2025 г. на ЧСИ Б., издадено след приключване на делото пред първата инстанция.