Определение № 2204 от 08.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2204 гр. София, 08.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20248002900749 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу въззивно решение № 94 от 12.02.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д./н./ № 717 по описа на съда за 2023 г., потвърждаващо първоинстанционно решение № 260005 от 03.02.2023 г., постановено от Окръжен съд –Враца по т.д./н./ № 110 по описа на съда за 2016 г., с което е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Данс енерджи“ ЕООД /н./, ЕИК: 2003971123.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд по приложението на разпоредбите на чл. 632, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ. Главно се твърди и се излагат подробни съображения в насока на това, че при наличие на хипотезите, законоуредени в чл. 735, ал. 2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността не може да постанови прекратяване на производството и по реда на чл. 632, ал. 2-4 от ТЗ. Претендира се наличието на условия за прилагане на закона по аналогия, при което съдът би трябвало да откаже да прекрати производството по реда на чл.

1

632, ал. 2 и 4 от ТЗ, ако са налице обстоятелства измежду уредените в чл.

735, ал. 2 от с.з. Според касатора, по делото са налице и двете хипотези, при които съдът следва да откаже да прекрати производството по несъстоятелност – налице е имущество, което е собственост на трети лица, което е предоставено като обезпечение в полза на банката за обезпечаване на предявено, прието в производството по несъстоятелност вземане и има висящи съдебни производства, по които длъжникът е страна, а в депозираните от синдика на дружеството месечни доклади не се съдържа пълна и изчерпателна информация относно техния ход и резултата от тях. Сочи се, че по делото не е представено и удостоверение за предаване на ведомости, съгласно чл. 5, ал. 10, изр. 3 от КСО, което е задължително условие за постановяване на решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Отделно се твърди, че не са налице основания за прекратяване на производството, тъй като синдикът не е представил информация за наличното имущество на длъжника и по-конкретно за вземания от трети лица, в това число и от наличности по банковите сметки на дружеството, а информация има представена само и единствено по отношение на сметката на синдика.

Иска се обезсилване на въззивното и първоинстанционното решения, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се заявяват и поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и ал. 1, т. 3 от ГПК.

Твърди се очевидна неправилност на обжалваното решение, обосновавана от касатора с твърдения, че въззивният съд е допуснал неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 735, ал. 2, предл. 1 от ТЗ, в каквато насока се възпроизвеждат оплакванията в жалбата, включително досежно необходимостта в случая от правоприлагане по аналогия. Тук се твърди и наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл. 632, ал. 4 от ТЗ при наличие на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 2 от с.з., в какъвто смисъл се цитира решение на Апелативен съд – Велико Търново.

С твърдение, че съдът разглежда твърде формалистично разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ, се заявява наличието на основанието 2 за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и се формулират въпроси, които според касатора имат отношение към конкретния казус и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

- Какви доказателства следва да представи кредиторът пред съда, за да се приложи разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ, досежно продължаващото изпълнение върху предоставените обезпечения?

- Следва ли съдът по несъстоятелността да задължи синдика да представи подробна информация относно наличното имущество на несъстоятелния длъжник, преди да постанови решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ?

- Следва ли съдът по несъстоятелността да задължи синдика да представи подробна информация относно водените от и срещу несъстоятелния длъжник дела, преди да постанови решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ?

- Следва ли съдът по несъстоятелността преди постановяване на решението си за прекратяване на производството по несъстоятелност служебно да следи дали съгласно данните по делото са налице предпоставките за прекратяване по чл. 735, ал. 2 в редакцията му след изменението с ДВ бр. 105/16 г.?

Не е постъпил отговор на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение, че видно от списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Данс енерджи“ ЕООД, одобрен по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, „Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор с прието вземане в общ размер на 9362154 лева, поради 3 което е легитимирана да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. С решение № 129 от 28.12.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен съд - Враца е открито производството по несъстоятелност на „Данс енержи“ ЕООД, с начална дата 31.12.2015 г. С решение № 8 от 15.01.2020 г., постановено на основание чл. 710 ТЗ, съдът е обявил в несъстоятелност „Данс енержи“ ЕООД, постановил е прекратяване на дейността на дружеството, обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е правомощията на органите на дружеството, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил начало на осребряване на имуществото. С решение № 260077 от 24.08.2020 г. производството по делото е спряно. С решение № 260108 от 11.08.2021 г., след като са привнесени разноски в размер на 7000 лева за продължаване на производството по несъстоятелност, производството по делото е възобновено по молба на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД. С определение № 260551 от 01.11.2021 г. съдът по несъстоятелността е указал на кредиторите на дружеството – длъжник, в едноседмичен срок от вписване на определението в търговския регистър, да предплатят разноски в размер на 5000 лева за продължаване на производството по несъстоятелност. Определението е вписано на 01.11.2021 г. С решение № 260137 от 22.11.2021 г. (вписано в ТР на същата дата), съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 ТЗ, тъй като в указания от съда срок никой от кредиторите на дружеството не е предплатил сумата от 5000 лева за покриване на разноските за продължаване на производството по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното:

За да постанови обжалваното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от Търговския регистър, първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е изтекъл, не е постъпила молба за възобновяване на производството и не са предплатени разноските в едногодишния срок до 22.11.2022 г.

Според въззивния състав неоснователно е възражението на въззивника, че наличието на неприключили изпълнителни производства, обезпечени с имуществото на трето лице са пречка за постановяване на процесното 4 решение, поради учредени обезпечения от трети лица и неприключило изпълнение срещу тях, както и че длъжникът е страна по висящо съдебно производство, на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, не намира приложение в хипотезата на чл.

632, ал. 4 вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ. Кредиторът не се освобождава от задължение да привнася разноски за продължаване производството по несъстоятелност, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Посочено е, че в този смисъл е и трайно установената и непротиворечив практика на съдилища, която изцяло се споделя от въззивния съдебен състав – „В хипотезата на чл.

632, ал. 4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от наличието на обстоятелствата, посочени в чл.

735, ал. 2 ТЗ“ - решение № 265 от 01.08.2018 г. по т.д. № 2553/2017 г. на ВКС, II т.о, определение № 60537 от 04.11.2021 г. по т.д. № 1308/2021г. на ВКС, I т.о, определение № 74 от 02.02.2023 г. по т.д. № 2679/2022г. на ВКС, I т.о и много други.

Въззивният състав е приел за неоснователно и възражението на въззивника /сега – касатор/, че не са налице основания за прекратяване на производството, тъй като синдикът не е предоставил информация за налично имущество на длъжника и за вземания от трети лица, включително за наличности по банковите сметки на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.

632, ал. 2 от ТЗ, за възобновяване на производството е необходима молба от длъжника или кредитора, както и удостоверяване, че е налице достатъчно имущество или депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по реда на чл. 629б ТЗ. В процесния случай, няма подадена молба за възобновяване на производството и наличието на имущество не е основание за възобновяване на спряното производство, тъй като предпоставките са дадени кумулативно.

По-натам въззивният съд сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 4 вр. с ал. 6 от ТЗ, задължително изискване на закона като предпоставка за постановяване на решението, е представяне на удостоверение от НАП за предаване на ведомостите съгласно изискванията на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социалното осигуряване. Синдикът е информирал съда по несъстоятелността, 5 че многократно е отправял искания до управителя на дружеството за предоставяне на информация и предаване на търговски и счетоводни документи, но такива не са били предавани и няма информация къде се съхраняват.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект.