Решение № 1483 от 12.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. ***, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430103748 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.3 от КТ, вр. чл.52, ал.1 от ЗЗД, и направени ВЪЗРАЖЕНИЯ с правна квалификация чл.200 ал.3 и 4 от КТ, чл. 201 ал.2 от КТ и чл. 103 от ЗЗД.

Ищците Ю. Д. С., и Б. М. С. са предявили искове молба против ***, ***, в която се твърди, че двамата са *** на Д.С., който бил *** на ответника на длъжност ***, съгласно *** Ищците сочат, че на 24.06.2024г., в 7:31 часа, на ***, е станало ПТП между Д.С., в качеството му на *** на ***, с ***, и А.С., в качеството му на *** на *** с чуждестранен *** и ремарке с ***. А.С. се е движел със състава си от превозни средства по магистрала № 2 в посока *** в дясна от общо три ленти. Поради задръствания се е наложило да натисне спирачките, но не успял да спре напълно, поради което Д.С., който е шофирал зад *** в същата лента, не успял да спре и се блъснал в него. Твърдят, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие е настъпила внезапна смърт на Д.С., поради тъпа коремна травма, множество фрактури на бедрената кост. Сочат, че е издадено *** с което инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО. Считат, че са налице 1 основанията на чл. 200, ал. 1 от КТ за реализиране отговорността на *** спрямо *** Д.С., поради което претендират обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени вреди. Сочат, че загубата на *** съставлява едно от най - тежките житейски събития и мъката им не се преживява до края на живота им и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима, още повече, че смъртта на *** е настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват. Сочат, че *** е бил стожерът на тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен мъж, морална и синовна тяхна опора.

Сочат, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а преди настъпилото събитие, те са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. Сочат, че изключително много са се гордеели с постиженията на ***, особено с факта, че винаги и независимо от обстоятелствата се е грижил за тях, осигурявал им е всичко необходимо, както в емоционален план - подкрепа и любов, така и финансово и материално. След настъпилия инцидент, ищците се затворили в себе си и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на скъпия им ***, изживяват болезнено смъртта му, отказват да говорят и общуват с близки.

Твърдят, че е нанесена най-тежката неимуществена вреда - безвъзвратна загуба на любим човек, която безспорно им е причинила мъки и страдания на ищците, била загубена основата и стабилността в семейството. Сочат, че е налице изключителен интензитет на вредите, т.к. *** е бил в разцвета на силите си, в момент от живота им, когато имали най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов. Претендират обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука в размер на по 200 000.00 лева/ 102258.38 евро за всеки от тях, ведно със законната лихва от 24.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Сочат че това обезщетение е съобразено с икономическото и политическо състояние, с актуалната съдебна практика и нарастващата инфлация.

Ответникът ***, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че възрастта на починалото лице предполага известна самостоятелност финансова, семейна и материална на *** му спрямо него и обратното. Сочи, че ищците са в работоспособна възраст и вероятно са в трудови правоотношения, което изключва хипотезата същите да са поставени в пряка 2 финансова зависимост от неговото съществуване и битие. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия Д.Ю.С., като не оспорва, че той е бил в трудови правоотношения със ***, но твърди, че *** е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, поради което са налице основанията за намаляване отговорността на ***. Сочи, че са извършени тежки нарушения на правилата на движение, че произшествието е изцяло самопричинено от бездействието на пострадалия, че при управление на лекотоварния автомобил вниманието на водача е било отклонено от използване по един или друг начин на мобилно устройство, вследствие на което е настъпило ПТП. Счита претенциите за силно завишени. Прави възражение за прихващане на обезщетението на ищеца Ю. Д. С. със сумата от 6787лв., заплатена му на 17.07.2024г., свързана с прибирането от Федерална република Германия на починалото лице. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв.хонорар на ищците..

В качеството на трето лице-помагач на ответника е конституирано ***.

Същото ангажира становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за съпричиняване поради груба небрежност. Оспорва ангажирането на собствената му отговорност като твърди, че не са налице предпоставките за възникване на задължение за застрахователно обезщетение тъй като починалото лице Д.С. не е бил застраховано лице. Твърди, че събитието е настъпило извън периода на покритие на двете застраховки, сключени с ответника. Моли за намаляване отговорността на ***. Твърди нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ от страна на работника.

Оспорва размера на обезщетението на претендираните неимуществени вреди и акцесорните претенции за лихва за забава.

Съдът след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и прие за установено следното :

Не се спори между страните относно твърдения в исковата молба факт, че към 24.06.2024 г. Д.Ю.С. е бил в трудово-правни отношения с ответника *** на длъжност ***, съгласно *** Безспорно между страните е, че *** е починал на 24.06.2024 г. и негови *** са ищците Ю. Д. С. и Б. М. С. – негови ***.

3

С разпореждане *** декларираната злополука от *** с Д.С. на 24.06.2024 г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е прието, че е налице внезапно увреждане на здравето, настъпило при ПТП по време на работа, при което *** е получил смъртоносни наранявания, които са довели до летален изход. Приложена е в хода на делото цялата преписка за трудовата злополука, както следва: от лист 107 до лист 152 и от лист 282 до лист 334 от делото.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищците във връзка с претърпените неимуществени вреди и техния размер чрез разпит на водените от ищците *** Г.С. и Г.С.. ***, *** на ищците заяви, че е в добри отношения с тях, живее в ***, но е от ***, където живеят ищците.

Заяви, че често ходят в гр.*** и е познавал много добре Д.С., който е израснал в неговите ръце, докато е учил в ***. Посочи, че Д. е живеел с ***и, докогато работел в чужбина само са се чували, но когато си идвал в *** - живеел при тях си с по-големия си ***. Наблюденията на този *** са, че семейството е живяло задружно и е било много сплотено, помагали си във всяко начинание.

Д.С. не е имал приятелка, помагал много в семейната ферма, както преди да започне работа, така и когато се прибирал от път. *** посочи, че когато разбрал за инцидента с Д., веднага тръгнал със *** си към гр. *** и отишли в дома на ищците. Описва, че тогава видял *** „живо-мъртви“. Твърди, че в момента, не че са се оправили, но са малко по-добре, отколкото на погребението, на което присъствал, и за което помагал. Посочи, че семейния бизнес на ищците бил кравеферма, те били земеделски производители. След злополуката в тях видял голяма емоционална и физическа промяна – били съкрушени, особено ищцата била в много неприятно състояние, не била на себе си. Заяви, че била много зле и често се налагало да идва Бърза помощ, тъй като тя получавала емоционален срив и припадъци. Сочи, че неговата *** била около 40 дни плътно при ищците, тъй като *** имала огромна нужда от подкрепа. Самият *** периодично ходел и се връщал, защото трябвало да обгрижва и семейството си. Посочи, че в дома на ищците често се говори за Д. и няма момент, в който те да се виждат и да не говорят по тази тема, да споменават колко е бил лъчезарен и точен като човек. Посочи, че *** много често ходят на гроба. Описа, че сега нещата при тях са „машинно, на самотек“, и че продължават автоматично да вършат работата, която са правели от години. Възприема, че ищците не са се възстановили изцяло - ищцата е на 4 успокоителни лекарства и т.к. я питат постоянно как е, тя казва, че когато не е пила лекарства се чувства много зле, плаче и емоционално се срива. Посочва, че *** е малко по-твърд, защото трябва да бъде глава на семейството и да се държи, за да не станат нещата още по-зле. Посочва, че по-големия им *** О. не живее вече при тях, защото се е оженил и живее отделно със *** си. ***, *** на *** Г.С., потвърди, че с ищците са в много добри отношения, *** са, живеят в ***, но самата *** работи в гр.***. Заяви, че в седмицата най-малко три дни се виждат и чуват и са си много близки. Посочи, че е познавала много добре Д., и че с *** му са имали много добри и силни отношения, особено с *** си той бил много близък и си споделял много. Посочи, че той е живеел при ***и, имал е връзка с момиче една година преди инцидента, но после не са живели заедно. В деня на инцидента от своя *** разбрала, че нещо е станало и веднага звъннала на ищците. *** била много зле и не можела да говори, *** на Д. й казал, че е станала катастрофа с него. Потвърди, че веднага са отишли в дома им. *** били много зле, *** припадала, плачела, ридаела. Посочи, че преди инцидента ищците много разчитали на своя *** за помощ вкъщи, за фермата и животните, за управляване на трактора, като Д. имал мечта да се занимава повече със земи, да се развива в земеделието, а не толкова с отглеждане на животни. Посочи, че *** все още се занимава с това. Посочи, че на погребението е имало много *** и познати, които помагали, защото *** не били в състояние. Описа, че ищците вече не са тези хора, които са били – жизнерадостни, приказливи, усмихнати, гостоприемни. Посочи, че след инцидента в тях няма усмивка и жизненост, и когато се виждат не говорят за друго освен за Д. и за миналото с него. Тази *** потвърди, че е прекарала с ищцата Б. около 40 дни след смъртта на Д., грижела се за нея, спяла с нея. Тя била много зле, будела се и сънувала кошмари. Не ядяла, не пиела вода, припадала. Преди погребението е имало моменти, в които ищцата стояла, гледала в една точка и се клатела несъзнателно. *** посочи, че самата тя е *** и е помолила *** да говори с нея, ходили и при други лекари. Ищцата се подобрила малко, но все още е на лекарства и все още спи, когато приема такива. Заяви, че ищцата не е напълно излязла от това състояние, и след година и нещо все още започва да плаче от нищото, сеща се какво е правил Д. и двамата *** започват да плачат. *** посочи, че в дома на ищците навсякъде има снимки на Д., където и да погледнеш, има и снимки с *** но не толкова.

Заяви, че преди инцидента не е било така, но след това навсякъде има негови 5 снимки. Съдът изцяло възприема показанията на разпитаните ***, т.к. в тях се излагат лични възприятия, те не противоречат на други събрани по делото доказателства и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност.

От изготвената съдебно-психологическа експертиза се установява, че емоционалното състояние на ищците преди смъртта на *** е било балансирано и стабилно и те са функционирали адаптивно в социалната си среда. Загубата на *** се е отразило негативно върху психологичното им състояние, като към датата на изготвяне на експертизата - м.май 2026 г., при Ю. С. е възстановено нормалното психично функциониране, а при Б. С. последиците персистират и до настоящия момент са довели до отключване на психично разстройство. И при двамата ищци всеки един от симптомите на стреса са били налице с по-голяма интензивност в първите няколко месеца след загубата на ***. Ищецът Ю. С. постепенно е преминал към обичайния си ритъм на ежедневие, адаптирал се е и е приел загубата в степента, в която е възможно. Поради наличието на личностен потенциал и ресурс за справяне се е изправил и без помощта на специалист *** или ***. При ищцата Б. С. преживения дистрес и психологична криза са довели до дезадаптивни разрешения и дезорганизация с психосоматични прояви и афективни разстройства – рецидивиращо депресивно разстройство, оформило се след отчетения първи епизод на психично разстройство, а впоследствие и като посттравматично стресово разстройство - като основна диагноза.