Решение № 2035 от 22.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 2035 гр. Пловдив, 22.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Лиляна

Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5961 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Делта Кредит“

АДСИЦ, ЕИК *********, срещу Б.Г.П., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че Б.Г.П. дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ следните суми: главница в размера на 678.82 лева, дължима поради неизпълнение на Споразумение от ***, ведно със законната лихва от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 207.23 лв. – мораторна лихва за периода 03.11.2014 г. – 10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС.

В исковата молба ищецът сочи, че на

***Б.Г.П. е сключил договор с Българска пощенска банка АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ - кредитна карта BG EUROLINE. Договорът станал предсрочно изискуем поради просрочване на плащания на вноски по кредита. На 15.11.2007 г. Българска пощенска банка АД /към тази дата с наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД прехвърлила вземането си на „Делта Кредит“ АДСИЦ. Длъжникът е уведомен за извършената цесия и на *** сключил споразумение с „Делта Кредит“ АДСИЦ, с което признал задължението и поел задължение да го заплати на вноски. Длъжникът следвало да погаси задължението си на една вноска от 339.41 лв. с падеж 15.05.2013 г. Съгласно договора, ако длъжникът погасил тази сума представляваща ½ част от задължението, кредиторът поел задължението да му опрости останалата ½ част от задължението. Длъжникът не изпълнил задължението си в уговорения срок, поради което дългът му станал предсрочно изискуем на 16.05.2013 г. Съгласно т. 6 от Споразумението при неплащане, на която и да е вноските цялата дължима сума ставала предсрочно изискуема, като в този случай отпадало и обещаното редуциране на дълга.

Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС, длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед от 17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС, IV гр. с-в. Претендират се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 07.08.2018 г. е назначен за особен представител на ответника адвокат С.Л..

В законоустановения срок по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. С.Л.. Счита, че исковата молба е нередовна – не ставало ясно как е формулирана исковата претенция. По същество намира исковете за неоснователни и недоказани. Оспорва размера на претендираните суми, както и всички фактически твърдения на ищеца. Излага, че ищецът нямал качеството на активна легитимирана страна. Липсвал правен интерес за ищеца от предявените искове. Прави възражение за липса на валидно сключен договор за цесия. Ответникът не бил уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор. Не се установявало правоотношение, по което ответникът да е задължен, поради което и извършената цесия била нищожна. Липсвали предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Липсвали доказателства за уведомяването на ответника, както за предсрочната изискуемост на договора за кредитна карта, така и за настъпването на предсрочната изискуемост по споразумението. Клаузата в споразумението за автоматична предсрочна изискуемост била неравноправна и нищожна. Оспорва валидността на споразумението от *** Предоговарянето представлявало банкова дейност, обвързана с лицензионен режим, с какъвто ищецът не разполагал. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18057/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предмет на разглеждане в настоящото решение е иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест да установи, наличието на посоченото облигационно правоотношение – сключеното споразумение за изплащане на задължения по договор с Българска пощенска банка АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ - кредитна карта BG EUROLINE, уговорения падеж за плащането на дължимите суми, настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, прехвърлянето му на вземанията по договора за кредитна карта от „Юробанк И Еф Джи“ АД, уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Следва да установи периодът на забавата на длъжника, както и да установи вземанията си по размер. По направеното възражение за давност следва да установи спиране и/или прекъсване на давностния срок. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, че задълженията са погасени, вкл. и, че са погасени по давност, съобразно възражението си за давност. Ответникът следва да установи, че сключеното споразумение е нищожно, поради противоречие със закона, както и, че клаузата за автоматична предсрочна изискуемост в сключеното споразумение е неравноправна и противоречи на закона и на добрите нрави.

В исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК ищецът се позовава за дължимост на процесните вземания на подписаното между „Делта Кредит“ АДСИЦ и ответника споразумение от ***

/л.5/ Съгласно споразумението страните по него се съгласяват, че „Делта Кредит“ АДСИЦ в качеството на цесионер по договор за продажба на вземания от 15.112007 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенка банка“ АД/ е придобил вземанията на последното срещу ответника по договор от ***за кредитна карта BG Euroline, сключен между ответника и „Юробанк и Еф Джи България“ АД.

С подписването на споразумението ответникът се е съгласил, че остатъкът от дължимото вземане по договора за кредит е в размер на 678.82 лева, като се е съгласил да плати същото на ищеца. В споразумението в т.

4. 1, длъжникът избира чрез поставяне на отметка, че при заплащане на 50 % от дължимата сума в размер на 339.41 лева до 15.05.2013 г., кредиторът се отказва /опрощава/ останалата половина от дълга и същия се счита погасен изцяло занапред. Но при неплащане на посочената сума до падежа, цялото вземане в размер на 678.82 лева става изискуемо, ведно с мораторна лихва.

Предвид изложеното съдът приема, че с подписването на посоченото споразумение ответникът е признал, че има задължение в претендирания в исковата молба размер, което произтича от договор за кредит с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенка банка“ АД/ и което вземане е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ.

Предвид признанието на дълга, непредставянето на договора за кредит, както и на уведомление за извършена цесия от цедента или упълномощаване за това на цесионера не може да обуслови неоснователност на претенцията. Претенцията е основана именно на постигнатото между страните споразумение, признание на дълга и съгласие, че нов кредитор е ищеца, поради което за съда са ирелевантни предшестващите отношения между страните, още повече не е оспорена валидността на договора за кредит. Това споразумение има материалноправно значение за отношенията между страните по нея като ги установява занапред съгласно постигнатото съгласие.

Неоснователно е и възражението на ответника, че договорът за цесия е недействителен и не е породил действие за длъжника. Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него /л.79 и л.90/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Делта Кредит“ АДСИЦ. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице, предвид което ясно и недвусмислено е посочено какво вземане се прехвърля. С подписване на процесното споразумение ответникът се е съгласил, че съществува прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, което води до извод, че е уведомен за цесията към датата на подписването на споразумението.

По своята правна същност споразумението представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали ответницата е изпълнила уговорките по споразумението и от валидността на последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от

28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

Съдът приема, че между страните е постигнато валидно споразумение. По делото не е оспорена неговата автентичност.

Споразумението не противоречи на закона, с него ответникът признава свои задължения, както и се уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията, което не е в противоречие със закона и не изисква за това споразумение наличие на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е ищецът, а не банката и не се касае за дейност по предоставяне на кредит. Ето защо следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените между страните правни последици.

По делото не се установи ответникът да е платил сумата в размер на 339.41 лева в срок до 15.05.2013 г., поради което и съдът приема, че е отпаднала уговорката, че ответникът дължи само половината от вземането в размер на 678.82 лева, поради което е приложима т.6 от споразумението, а именно цялата сума по кредита е станала изискуема, считано от 16.05.2013 г., заедно със законната лихва. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че тази клауза била неравноправна, поради което и нищожна. Клаузата не произтича от договор за потребителски кредит, а от споразумение, поради което няма как спрямо нея да бъде приложен ЗПК и уредените в него разпоредби, касаещи неравноправни клаузи, както в случая не е приложим Закона за кредитните институции.