Решение № 407 от 28.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Плевен, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430104452 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ф. М. К. против А. Г. Г., за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищцата апартамент, находящ се в ***, за периода 16.04.2024г.-16.07.2024г. в размер на по 800лв. месечно, или общо за сумата от 2400лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Ищцата сочи, че в имота, до 11.04.2024г., живели заедно *** - М.М.К. и ответницата, с която имат общо дете - Д., но със Заповед за незабавна защита № 35/11.04.2024г. по гр.д.№ 2017/2024г. на ПлРС, М.К. е бил отстранен от това жилище и в него останали да живеят ответницата и синът им Д.. Същите останали в жилището и на базата на Определение № 1914/16.05.2024г. по гр.д. № 2244/2024г. на ПлРС, с което са постановени привременни мерки и е определено местоживеене на ответницата на адрес - ***. Ищцата твърди, че актуалният наем на такова жилище за месец е в размер на 800лв. и че е изпращала покана от 19.07.2024г. до ответницата за заплащане на обезщетение за ползването, но ответницата осуетила получаването на поканата. Претендира разноски. В с.з. на 28.02.1025г. е допуснато намаление на предявения иск, като същият се счита 1 за предявен за сумата в общ размер на 2052.20лв. за същия период – 16.04.2024г. – 16.07.2024г.

Ответницата счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че са живели в жилището, собственост на ищцата, заедно със сина на ищцата, с когото имат дете Д.. Потвърждава, че по гр.д.№ 2017/2024г. на ПлРС има издадени две заповеди за защита, с които е наредено на бившия й съжител да се въздържа от домашно насилие спрямо по-големия й син А.С., забранено му е да приближава процесното жилище на по-малко от 50м., както и че по гр.д.

№ 2244/2024г. на ПлРС по привременни мерки местоживеенето на детето М. е определено на адреса на процесното жилище. Сочи, че е безспорно, че част от жилището се ползва от нея и от малолетното дете Д., като за него, по аналогия на чл. 57 ал. 2 СК, не се дължи наем. Счита, че при наличието на непълнолетно дете от съжителството, се дължи половината от наема, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Не се спори по делото, а и видно от представения н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 27, т. І, д. 12/ 30.01.2024г. на нот.

М.М., ищцата Ф. М. К. е собственик на ***, находящ се в ***. Не спорно по делото, че ответницата е живяла в това жилище със сина на ищцата – М.М.К., като с Решение по гр.д. 2017/2024г. на ПлРС, той е отстранен от съвместно обитаваното жилище на осн. чл. 5, ал. 1 т. 2 от ЗЗДН, считано от 11.04.2024г., за срок от 12 месеца. От служебно изготвените справки за актове от ЕИСС е видно, че по гр.д. 2244/2024г. на ПлРС е постановено решение на 11.01.2025г., с което е отказано допълване на решение по чл. 127 ал. 2 СК по същото дело с конкретен адрес на местоживеене на детето Д., като това решение е обжалвано. От изготвената съдебно-оценъчна експертиза по делото се установява, че за процесния период, наемите на жилището варират, като за периода 16.04.-16.06.2024г. е в размер на 674.52лв.- два поредни месеца без промяна, а от 15.06.до 15.07.2024г., наемът е в размер на 703.16лв., усреднена цена.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че предявеният иск за главница е основателен и доказан, и като такъв, следва да се уважи – налице са доказателства, че имотът е собственост на ищцата, както 2 и че той е бил ползван за процесния период от ответницата, без да е имало договорно отношение между страните. Поради тази причина, отношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на института на неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД. В случая, съдът намира, че възражението на ответницата, за приложение на разпоредбата на чл. 57 от СК е неоснователно. Тази разпоредба касае възникване на облигационно отношение – наемно такова, по силата на закона. За да възникне такова правоотношение обаче, разпоредбата сочи, че следва да е налице съдебно решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, каквото решение не е налице в случая. Явно е, че синът на ищцата и ответницата не са имали брак, поради което и жилището няма характер на „семейно жилище“ по смисъла на СК, както и че не би могло да има решение за предоставяне на ползването на семейно жилище. В такъв случай не би могло да се приложи и правилото на чл. 57 ал. 2 от СК - че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Съдът намира, че за жилището, позоваване на разпоредби от СК е неприложимо въобще между страните по делото, независимо, че детето на ответницата е внук на ищцата.

Доколкото детето Д. е малолетно, то следва да живее със свой родител, а избор именно на ответницата е да живее в жилището на ищцата, въпреки че не е налице правно основание за това, т.е волята да лиши ищцата от ползването на жилището е само на ответницата. По делото се установи и размерът на средния пазарен наем на жилището за конкретния период 16.04.2024г. – 16.07.2024г., който възлиза на 2052.20лв. общо. Именно в този размер съдът намира за доказано обедняването на собственика, който е бил лишен от ползването на собствеността си. Ползването на жилището от ответницата препятства възможността на ищцата да ползва имотите – лично или чрез друго лице, и да получава доход, равен поне на размера на средното наемно плащане за конкретния район. По този начин доказана се явява и причинноследствената връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата. Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан, и следва да бъде изцяло уважен, като на ищцата Ф. М. К. бъде присъдена сумата от общо 2052.20лв., представляваща обезщетение за ползване от ответницата на собственият й апартамент за периода 16.04.2024г. – 16.07.2024г.

При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски – 82.09лв. – ДТ върху намаления 3 размер на исковата претенция, 620.00лв. – адв. хонорар и 180.00лв. депозит за в.л., или общо 882.09лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, А. Г. Г., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 2052.20лв., представляваща обезщетение за ползване за периода 16.04.2024г. – 16.07.2024г. на жилище - АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, А. Г. Г., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. К. , ЕГН **********, от ***, направените по делото разноски в размер на 882.09лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4