Определение № 331 от 20.12.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Монтана, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина НиК.а като разгледа докладваното от Димитрина НиК.а Въззивно частно наказателно дело № 20231600600376 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО пред Окръжен съд – Монтана е по реда на ГЛАВА ХХІІ от НПК и е образувано по повод подаден протест от РП-Монтана срещу Определение от 09.11.2023 година постановено по НОХД 1135/2023 година по описа на Районен съд Монтана.

С протестираното определение районният съд прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на Районна прокуратура – Монтана на основание чл.249 ал.1 т.4 във връзка с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимата Г..

Във въззивният протест основното оплакване е, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на обвинителния акт по отношение на единия от подсъдимите/обвиняем/- Н. Г. в неправилното изписване само на едно място на една дума/изпълнително деяние/, като вместо „държал“ е изписано „разпространил“.

Постъпило е и възражение против протеста от адв.К. С. от АК-*, като защитник на подсъдимата Н. Г., в което излага подробни доводи, като счита че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В конкретния случай подсъдимата не е имала възможност да разбере дали обвинението е по чл.354а ал.1 от НК или такова по чл.354а ал.3 от НК. Счита, че порокът на обвинителния акт може да се отстрани само чрез връщане делото на РП. Навежда доводи, че процедурата по чл.248а НПК е правна възможност, която е приложима преди провеждане на разпоредителното заседание, в етап, в който съда се подготвя за разпоредително заседание.

Окръжен съд-Монтана, като прецени събраните доказателства, 1 материалите по досъдебното производство, първоинстанционния съдебен акт и доводите изложени в протеста и възражението, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по делото е видно, че на ДП като обвиняеми са привлечени и е предявено обвинение на лицата Н. К. и Н. Г.. Двамата са привлечени на досъдебното производство в качеството на обвиняеми за държане на наркотични вещества в съучастие като извършители , по смисъла на чл. 354а, ал.3, т.1, във вр. чл. 20 ал.2, във вр. ал.1 от НК. Обвинението е предявено на досъдебното производство на двамата обвиняеми текстово и цифрово за това престъпление.

В обстоятелствената част на обвинителния акт двамата отново са обвинени за държане на наркотични вещества в съучастие като извършители, по смисъла на чл. 354а, ал.3, т.1, във вр. чл. 20 ал.2, във вр. ал.1 от НК.

В диспозитива на обвинителния акт по отношение на единия от обвиняемите /Н. Г. / е сгрешено, като е допуснато очевидно фактическа грешка, като вместо държал, както е посочено в постановлението за привличане и в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено „разпространил“.

Очевидна фактическа грешка само в обвинителния акт представлява допуснатото несъответствие между действителната воля на прокурора и нейното писмено обективиране, произлизащо от неправилно техническо отразяване само на едно място в обвинителния акт. Подсъдимата Г. неколкократно по това досъдебно производство е привличана за държане на наркотични вещества в съучастие, като извършител с другия обвиняем.

Предявени са и материалите по делото за това престъпление. Единствената грешка в обвинителния акт не би затруднила защитата на подсъдимата Г..

Допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Правата на обвиняемия са изчерпателно изброени - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал.4, когато не владее български език.

Този недостатък в обвинителния акт е могло да бъде саниран в хипотезата на чл.248а от НПК-отстраняване на очевидна фактическа грешка.

В случая е допуснато несъответнствие между действителната воля на прокурора и нейното писмено обективиране, произтичащо от погрешно техническо отразяване само на едно място в обвинителния акт.

Безспорно в случая става въпрос за очевидна фактическа грешка. Една сгрешена дума в обвинителния акт не би довела до нарушение на правото на защита на подсъдимата Н. Г.. Нещо повече, при връщане на делото отново в РП-Монтана отстраняването на така приетото от районния съд съществено процесуално нарушение ще се осъществи чрез изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като на досъдебното производство двамата подсъдими са привлечени 2 правилно.

В редакцията на чл.248а от НПК е уреден именно процесуалния ред за отстраняване и поправка на технически грешки, като Закона не въвежда никакви допълнителни изисквания освен тяхното констатиране.

Няма противоречива практика относно това, че очевидната фактическа грешка може да бъде отстранявана единствено в случай че е допусната в обвинителния акт, но не и когато се установи наличието й в постановлението за привличане на подсъдимия към наказателна отговорност. Относно наличието на несъответствия между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт е относимо Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което се дават разяснения за минималните стандарти, на които следва да отговаря обвинителният акт.

Единодушно е застъпено, че когато несъответствието е съществено, говорим не за допусната очевидна фактическа грешка, а за съществено процесуално нарушение.

Въпросът за отcтpaнявaнeто нa oчeвидната фaĸтичecĸа гpeшĸа може да бъде чacт oт paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe. Toвa e тaĸa, зaщoтo cиcтeмaтичecĸи paзпopeдбaтa нa чл. 248a HΠK e paзпoлoжeнa cлeд тeĸcтoвeтe зa paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe и cъдъpжa caмocтoятeлнa ypeдбa нa дeйcтвиятa нa cъдa, paзличaвaщи се пo cъдъpжaниe oт пpoцecyaлнaтa мy дeйнocт пo чл.

248 HΠK.

Предвид горното, съдът намира, че определението предмет на въззивната проверка следва да бъде отменено. Ето защо ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.11.2023 година постановено по НОХД 1135/2023 година по описа на Районен съд Монтана.

ВРЪЩА делото за разглеждане от Районен съд Монтана на същия състав от стадия на разпоредителното заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3