Решение № 260028 от 16.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260028 16.03.2022 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и втора В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Секретар Стойка

Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов търговско дело номер 42 по описа за 2018 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Б.Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, с посочен съдебен адрес: гр.Аксаково 9154, ул.“Митко Палаузов“ № 47, чрез адв.Светослав

Генадиев Спасов от АК-Варна против ”Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, площад „Св.Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано съвместно от изпълнителни директори Левон Хампарцумян и Енрико Минити, а след вписана промяна в търговския регистър от: С. П., А. Т.и Ц. Г.М., чрез пълномощник адв.Мариана Якимова от АК-София, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26, ап.1, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26, ап.1, да бъде осъдено да заплати сумата от 31 462.97 лв. като получена при първоначална липса на основание през периода от 7 август 2013 до 16 юни 2017г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание от 30.05.2019г. ищците са направили отказ от иска по отношение на претендираната сума над 28 214.50лв., поради което съдът приема, че размерът на претендираната сума е 28 214,50лева.

Твърди се в исковата молба, че между И.Б. и Р.Б. от една страна и „Ейч ви би банк

Биохим“ АД от друга е бил подписан договор за ипотечен кредит № 86/ 29.09.2006г., с предоставен екземпляр от общи условия на банката. Ответното дружество е правоприемник след извършено вливане и понастоящем е с наименование „Уникредит Булбанк“ АД. Договорът за кредит не е изменян, не включва подписан погасителен план. От погасителните вноски, ответната страна е правила отчисления за възнаграждения, които не са били договорени. В периода 07.08.2013 – 16.06.2017г. ответникът е имал право на възнаграждение в размер на разликата между базов лихвен процент и 0.606 %. Начинът на изчисляване е бил потвърден в писмо от ответника с дата 19.09.2012г., според което е било извършвано завишение на лихвения процент по едностранна преценка на банката, станало въз основа на 4 решения на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди се, че за посочения период от получените като погасителни вноски суми, ответникът е разпределил за себе си общо сумата от 31 462.97 лв. като „премия“. Сумата е изчислена, като от внесените от ищците общо 58 160.97 лв. през периода, са извадени дължимите от тях според договора главница от 24 081.15 лв. и лихви в общ размер на 2616 лв.

Ответната страна в писмения си отговор направи възражение за неоснователност на изложените в исковата молба твърдения по отношение на Р.Б., тъй като същата е солидарно отговорна, но плащанията са били извършвани от И.Б.. Направено беше възражение за погасяване на исковете поради изтекла давност. Правото на банката едностранно да променя условията по кредита са били ясни от самото начало и кредитополучателите са се съгласили. Размерът на всяка анюитетна вноска е бил базисен лихвен процент минус 0.606 %, а част от останалите договорки са били в общите условия - чл.3.09.(8) б.“б“ допускат прибавяне на т.н. „премия“. Причини за увеличенията са помените в пазарните условия, в частност повишаване цената на привлечения финансов ресурс.

В допълнителна искова молба, ищцовата страна счита, че ответникът не е възразил по изложените факти. Ищците са били съпрузи при получаването на кредита, при погасяването му и сега. Кой е правил вноските, е без правно значение за кредитора. Доказателства, че общите условия обвързват ищците, ответната страна не е представила. Възражението за погасяване на исковете по давност е неоснователно, тъй като липсата на погасителен план не позволява да се види, какви суми ответникът е разпределял за погасяване и какви като „премия“. Затова и главният иск е предявен за заплащане на парична сума, а не на отделни периодични вноски.

В постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответника се поддържат направените възражения. Твърди се, че договорът за кредит е бил сключен при условията на индивидуално договаряне, а приложените „общи принципи“ са неотносими.

Във връзка с извършеното оспорване на адресната регистрация на ищците и възраженията за неподсъдност на делото на ОС-Бургас, на ищците беше предоставена възможност за писмено становище. В депозираното такова се твърди, че ответната страна отново не е оспорила изложените в исковата молба факти. Самите ищци не оспорват клаузи от договора за кредит. Изчисленията на претендираната сума са изложени в изчислителния лист, приложен към молба от 02.02.2018г. и почиват на „Информация за сметка за период 06.09.2012г. – 16.06.2017г.“ изготвена от ответника.

В предоставения срок постъпи писмено становище от пълномощника на „Уникредит Булбанк“ АД, в което се преповтарят заявените вече оспорвания на размера и основателността на исковата претенция. Наведени са нови доводи относно неподсъдността на спора пред ОС-Бургас, предвид притежаваните от ищците два апартамента в С.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. В подкрепа ангажира съдебно-счетоводна експертиза. В приложени писмени бележки бяха изложени подробни доводи.

Процесуалният представител на ответника адв. Якимова, в съдебно заседание изрази становище, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Заяви, че поддържа всички направени възражения, вкл.за изтекла в полза на банката погасителна давност за претендираните суми.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1, вр.чл.86 от ЗЗД.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.113 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. По останалите въпроси относно допустимостта, повдигнати от страните, съдът се произнесе с определение № 174/ 07.02.2019г. и към настоящия момент не се налага промяна в изразеното становище.

Безспорно е по делото, че по силата на Договор за ипотечен кредит № 86/ 20.09.2006 година, сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД от една страна и И.Б.Б. – кредитополучател и Р.М.Б. – солидарен длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник сумата от 100 000 лв. за лично и семейно ползване. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че погасяването на кредита се извършва по разплащателна сметка на кредитополучателя при банката с 192 месечни вноски, дължими на 15-то число от всеки месец от срока на действие на договора. Първите 12 погасителни вноски, считано от 15.10.2006г. до 15.09.2007г., представляват сбор от главница и лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл.

9, ал. 1 от договора. Останалите 180 погасителни вноски, считано от 15.10.2007г. до 15.08.2022г., се формират от сбора от главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2 от договора и към подписване на договора са били в размер на 922 лв. и една последна изравняваща вноска на 15.09.2022г. в размер на 810.71 лв. Актуализациите на Базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т. 12.4 а от Общите условия на банката, за което кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо съгласие. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, страните са постигнали съгласие, че за ползвания кредит кредитополучателят и солидарният длъжник заплащат на банката през първите 12 месеца, считано от 15.10.2006г. до 15.09.2007г. фиксирана лихва в размер на 6,9 % на годишна база. В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че за останалия период, след този посочен в ал. 1, до окончателното погасяване на кредитополучателя и солидарния длъжник заплащат на банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от разликата на базовия лихвен процент на банката намален с 0.606 % процентни пункта, като към момента на подписване на договора БЛП за левове е в размер на 8.606 %. В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят и солидарният длъжник имат право да погасяват предсрочно част или цялата сума по отпуснатия кредит, за което дължат такса в размер на 2 % върху предсрочно погасената сума. С чл.

24 от договора страните са уговорили, че между тях са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за граждани на банката, които кредитополучателят и солидарният длъжник декларират, че са получили и ги приемат изцяло.

По делото са приложени

Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, в сила от 01.09.2006г., които са били надлежно връчени на кредитиполучателя и солидарния длъжник. В т. 3.09.1 от тях е предвидено, че базовите лихвени проценти, които банката прилага при олихвяване на кредитните продукти в банкиране на дребно, представляват сума от два компонента – пазарен индекс и надбавка. Съгласно т.3.09.2, базовият лихвен процент в левове се формира от сумата на тримесечния SOFIBOR и надбавка от 5.10 % . С т.3.09.6 е предвидено, че актуализация на Базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различни валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му използвана при изчисляването на валидния до момента Базов лихвен процент на банката в съответната валута. В т. 3.09.8 „а“ е предвидено, че надбавките/ отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитни продукти се определят съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентоспособност на банката. Дължимата от клиента годишна лихва по ползвания кредит се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в проценти пункта. В т. 09.8 „б“ е предвидено, че в случай, че разходите по ликвидността при 10 годишно финансиране се увеличават в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение. В т.3.09.8 „в“ е посочено, че правилото на подточка т 3.09.8“б“ от Общите условия се прилага за всички видове кредити, при условие, че договореният срок за окончателното изплащане на съответния кредит е не по-кратък от десет години.

Безспорно е по делото, че ответното дружество е правоприемник след извършено вливане на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и понастоящем е с наименование „Уникредит Булбанк“ АД.

По делото е приложено влязло в сила Решение № 3318/

03.06.2020г. по възз.гр.д.№ 3719/2019г. по описа на

СГС, с което са прогласени за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 143 ЗЗД на клаузите на процесния по настоящото дело чл. 4, ал. 1, абзац 3, чл. 9, ал. 2 от договор за ипотечен кредит № 86/ 20.09.2006г.; както и клаузите на т.

3.09 (8)“а“, изр. 1; т. 3.09 (8)“б“ и т. 3.09 (8)“в“ от Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г. Наред с това, съставът на СГС е осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на настоящите ищци сумата от

16 706.05 лв., представляваща разликата между предварително договорени месечни анюитетни вноски и заплатени завишени анюитетни вноски за периода от 15.07.2008г. до 15.07.2013г., както и сумата от 268.85 лв, представляваща недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода 15.07.2008г. – 15.07.2013г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от завеждане на исковата молба в съда – 06.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2894.89 – разноски пред първата инстанция и сумата от 2528.78лв. – разноски пред въззивната инстанция.