Решение № 2904 от 25.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2904 гр. Пловдив, 25.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20225330112000 по описа за 2022 година

Взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Н. Л. Г., с ЕГН:

**********, действащ със съгласието на майка си Т.А.Д – Г.А, с ЕГН:

**********, против Л. Ж. Г., с ЕГН: **********, в която се описва следното :

С влязло в сила Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-*** ответникът е бил осъден да плаща на детето си, чрез майка му, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева. Към настоящия момент този размер издръжка се явявал крайно недостатъчен, предвид настъпилите промени в нуждите на детето. През учебната 2022 – 2023 г. детето вече е ученик в *** клас, като ще са му необходими много и различни учебници и учебни помагала. Детето участвало в различни извънкласни форми. Бързо израствало и се налагала честа смяна на облекло и обувки. Осигурявала му майката ежедневно по 5 лева джобни пари. Той бил общително дете, имал много приятели, които често го канели на рождени дни, посещението на които изисквало допълнителни средства. Майката помолила бащата да увеличи издръжката за детето, но получила отказ. Ищецът поискал от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на сина си , чрез майка му, издръжка в размер на 400,00 лева, като е поискано присъждане направените за делото разноски.

В заканоустановения срок не е получен отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед изтъкнатите от страните доводи, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че родители на детето Н. Л. Г., с ЕГН:

**********, са Т.А.Д – Г.А, с ЕГН: **********, и Л. Ж. Г., с ЕГН:

**********.

Съгласно описаното в исковата молба съдебно решение, към момента на подаване на исковата молба ответникът бил осъден за заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 180,00 лева.

Съгласно приложена справка от ТД на НАП-***, месечният доход на майката надвишава двукратно минималната за страната работна заплата, а доходът на бащата е около минималната работна заплата.

Според справки от служба „ГРАО“ към община ***, двамата нямат други деца, на които дължат издръжка.

Приложени са доказателства за направените твърдения от двете страни, съответно като приложения на исковата молба и на отговора.

В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством показанията на свидетеля А.С.Д., *** на ищеца, който потвърждава описаното в исковата молба. Свидетелят добавя, че бащата не бил взимал сина си повече от година, за церия период му бил купил една тениска. Десният крак на детето бил с 1 см по-къс от другия и поне два пъти годишна се налагало посещение при лекар. Всяко боледуване на детето отнемало поне 100,00 лева за лекарства, като бащата не участвал в разходите за детето, извън издръжката.

Свидетелят на ответната страна – П.А.Б., без родство със страните, *** на ответника, двамата работели в ***-***, като договорът им бил целогодишен, но се работело по-интензивно през лятото. Ответникът имал проблеми с кръста.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията намират опора и в събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

С Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, влязло в сила на *** г., одобрено споразумение и ответникът е осъден да заплаща издръжка на сина си, чрез неговата майка, в размер на 180,00 лева.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото те да получат издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната представлява размера 2 на минималния размер на издръжката на едно дете. Считано от 01.01.2023 г. минималната работна заплата е в размер на 780,00 лева, съответно минималната издръжка за дете е в размер на 195,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покрИ.е на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.

Факт е, че детето е пораснало, вече е в *** клас и нуждите му от средства са се променили. Освен това, детето има извънкласни занимания и много приятели. Тези занимания и контакти са необходими за нормалното развитие на детето и следва да се стимулират, а не да се прекратяват, когато детето желае да ги упражнява. Променените икономически условия в страната ни също са налице. Стойността на стоките и услугите е нараснала, спрямо 2018 г., което пряко касае издръжката на детето.

С оглед изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 650,00 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и поголям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 400,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да 3 покриват собствените си нужди. Бащата е трудоспособен, може да полага труд и да реализира доходи, още повече, че издръжка дължи съгласно закона дори и да е нетрудоспособен и безработен. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката.

Законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя.

Затова искът за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява основателен за сумата в размер на 400,00 лева месечно за детето, платима до 10-число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. При преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 400,00 лева за детето е във възможностите му. Няма данни ответникът да страда от заболявания, ограничаващи съществено възможностите му да работи и да реализира доходи.

По отговорността за разноски:

При този резултат ищецът има право на деловодни разноски на основание чл. 78, от ГПК.

Ищецът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът възразява за размера на адвокатския хонорар.

Съдът частично уважава предявения иск. При този изход на спора, на основание чл.78 ал 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да се присъдят направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Такива се констатираха в общ размер на : 400,00 лева - възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 316,80 лв. /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, изчислена върху увеличения размер на издръжката за детето.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, влязло в сила на *** г., месечна издръжка, дължима от Л. Ж. Г., с ЕГН: **********, на детето Н. Л. Г., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Т.А.Д – Г.А, с ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ на 400,00 лв.

4

/четиристотин лева/, платима до 10-число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л. Ж. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 316,80 лв. /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.

ОСЪЖДА Л. Ж. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Л. Г., с ЕГН: **********, действащ със съгласието на майка си Т.А.Д – Г.А, с ЕГН:

**********, сумата от 400,00 лв./четиристотин лева/, разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5