Решение № 893 от 10.03.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 893 10.03.2020г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Петкова

Секретар Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова гражданско дело номер 8470 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. С.,***, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 представлявана от кмета Димитър Николов, с която са предявени обективно съединени искове чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 51 вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ за осъждане на ответната община да заплати на ищцата сумата в общ размер от 15 189.09 лв.- главница, представляваща сбор от обезщетения за причинени вреди в резултат на нападение над ищцата от безстопанствени кучета на 09.08.2019г., малко преди 13.00 часа в гр. Бургас на паркинг пред КПП на Пристанище Запад, от която сумата в размер 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получена фрактура на ляв глезен, сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие ухапване в седалищната й част и сумата от 189.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, включващи разходи за медицински материали, за медикаменти, за кинезитерапевтични процедури и за болничен престой в УМБАЛ Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната община Бургас, в който същата, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт възразява, че предявените искове са недопустими поради липса на пасивна легитимация.

Алтернативно заявява, че оспорва исковете като неоснователни по съображения, че общината не носи отговорност за инцидента, доколкото същият е настъпил на концесионна територия, която е държавна собственост, както и поради обстоятелството, че въпросните кучета не са безстопанствени, а са отглеждани и хранени от служители на Пристанищен терминал „Бургас-Запад“, на чиято територия ищцата твърди, че е била нападната. По тези съображения ответника сочи, че в случая няма задължения да взима мерки за овлядяване на популацията, залавяне и обезпаразитяване на кучета, отглеждани на процесната концесионна територия. Отделно от това ответника заявява, че ако съдът приеме, че общината отговаря за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на процесната територия, счита, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки за ангажиране на деликтната й отговорност, за което са изложени подробни съображения в писмения отговор. Оспорен е и твърдения от ищцата интензитет на причинените болки и страдания, причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди, както и размера на претендираните обезщетения. По изложените в писмения отговор доводи моли за отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

По делото са ангажирани свидетелски показания, като по искане на ищцата са разпитани свидетелите Т.А. и М. П., а по искане на ответника- свидетеля Н. К.. От показанията на първата свидетелка се установява, че в началото на месец август 2019г., докато е чакала пред Пристанище Бургас – Запад един от камионите за обработка на документи пред кафенето на 30 м. от бариерата срещу пристанището, срещу нея са изкочили две големи черни кучета, с тегло от около 20-25 кг., средни на ръст, но тя, тъй като е била с лице към тях, е успяла да ги изгони, след което се те върнали и се скрили и легнали под най-близкия камион. Свидетелката сочи, че след няколко минути видяла ищцата /която не познавала/ да минава покрай камиона, под който лежали кучетата, те изведнъж изкочили изпод него и я нападнали в гръб, без тя да ги види, като съборили я на земята, а едното куче я захапало от дясната й страна. Кучетата скъсали полата й в областта на таза, а свидетелката видяла, че от паденето глезена на ищцата бил наранен и се подул, тя стенела от болка и не можела да стъпи на крака си.

Свидетелката сочи, че кучетата нямали маркировка на ушите, но си личало, че са улични. Заявява, че междувременно й се обадил управителя на приюта за кучета за да пита какви са и къде се намират, като сочи, че първоначално изпратения полицейски екип погрешно бил изпратен на територията на пристанището, въпреки, че инцидента е станал извън него- на 30 м. от бариерата за входа му, като мястото, на която се намирали кучетата представлява бетонирана площадка, където камионите изчакват, преди да влязат в пристанището. Свидетелката сочи, че не е виждала кучета на територията на пристанището.

От показанията на св. М. П. – майка на ищцата се установява, че вследствие инцидента същата е била настанена в болница, като й била направена операция на глезена, тъй като същият бил счупен, като й били поставени пластина и два пирони, последните от които следва да се извадят след 9 месеца. Свидетелката сочи, че ищцата била ухапана от кучетата в задните части на таза, имаше отпечатъци на дрехите й от зъбите им, а по тялото й имало рани от тях, както и охлузвания по двете й ръце. В показанията сочи, че ищцата била много уплашена, не смеела да спи от страх и да си затвори очите, тъй като виждала големите зъби на кучето и лапите му по гърба й. Свидетелката заявява, че възстановяването на ищцата след инцидента е било много трудно и тежко, болките й са били много големи, като продължава да изпитва болки в глезена и да й се появяват отоци по него, като след като се е върнала на работа изпитва страх да минава покрай мястото на инцидента.

От показанията на св. Н. К. – шофьор в Приюта за бездомни кучета към Община Бургас, се установява, че трудно са издирили кучетата, нападнали ищцата, като според него същите са добре отглеждани, тъй като на мястото, за което е подаден сигнала, че се намират – извън територията на пристанището, е имало оставена храна, но не знае да има конкретен човек, който да се грижи за тях, като е получил информация, че те са пребивавали там от дълго време, без досега да е получен сигнал за тях, а имало преди това сигнали за кучета на територията на пристанището. Сочи, че по принцип обажданията за безстопанствени кучета са подават в приюта или на тел.112, като освен по сигнали, работят и по график.

По делото са представени медицински документи – епикриза за болничен престой на ищцата от 09.08.-15.09.2019г. в УМБАЛ -Бургас, по време на който е извършена кръвна репозиция на фрактура под рентгенов контрол и е поставена метална пластина, както и два издадени болнични листи за временна нетрудоспособност на ищцата за периода от 09.08.2019г. до 14.10.2019г.

Представена е рецепта от 15.08.2019г., издадена от д-р Ж. при УМБАЛ -Бургас за изписани медикаменти и два фискални бона от 15.08.2019г. и от 22.08.2019г. за закупуването им на стойност 29.50 лв. и 84.79 лв., както и издадена фактура от 30.09.2019г. на стойност 40 лв. за извършени 5 бр. кинезитерапевтични процедури.

При оценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът дава вяра на свидетелските показания, които са еднозначни и безпротиворечиви и кореспондират на събраните писмени доказателства, тъй като първия свидетел пряко и непосредствено е възприела инцидента и заедно с втората свидетелка – и последиците от него, а показанията на третия свидетел – макар и опосредено не противоречат на останалия доказателствен материал.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 51 вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ.

Ищцата основава претенцията си за репариране на причинените й имуществени и неимуществени вреди, вследствие гореописания инцидент на обективната деликтната отговорност на ответната Община Бургас като стопанин на процесните кучета, поради неовладяване на популацията и агресивността им, което сочи на твърдения за фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Ответникът оспорва исковете, като счита, че предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са осъществени с дължимата грижа, както и че не е установено по несъмнен начин причинилите уврежданията на ищцата кучета да са били безстопанствени.

Съгласно констатната практика на ВКС искът за обезщетение за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета намира правното си основание в чл. 49 ЗЗД.

Пасивно отговорна по този иск е съответната община, на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ задължения по управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета и за взимане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Това са фактически действия, възложени на общината със закон – глава Пета от ЗЗЖ. При доказано бездействие на органи и служебни лица на общината във връзка с нейните задължения, свързани с безстопанствени животни, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД, която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната община за вреди от безстопанствени кучета, ако нейните служители не са положили дължимата грижа, вследствие осъществени деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС №

9/28.12.1966 г./

За да се освободи от отговорността по чл. 49 ЗЗД общината следва да докаже, че кучетата имат собственик, т.е. не са безстопанствени и, че лицата, на които ответникът е възложил изпълнение на задачи по маркиране, ограничаване на популацията и настаняване в Приют за безстопаствени животни, в т.ч. за мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, са положили дължимата грижа за това.

По делото еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на 09.08.2019г. ищцата е била нападната и ухапана от две кучета в близост до бариерата на пристанище-Запада в гр. Бургас, но извън територията му, вследствие на което са й причинени счупване на глезена и наранявания по ръцете и тялото. Установи се, че мястото на инцидента е на територията на община Бургас, т.е. на място, за което общината е длъжна да спазва задълженията си по глава Пета от ЗЗЖ досежно безстонаствени животни. Въпреки доказателствената тежест, която носи община Бургас не доказа, че кучетата, нападнали ищцата имат собственик или конкретно лице, упражняващо какъвто и да надзор върху тях. В т.ч. и обстоятелството, че на мястото на инциндета е имало оставена храна, само по себе си не може да доведе до извод, че именно процесните кучета са били отглеждани от конкретно лице или лица, още повече, че по делото се установи, че мястото, на което същите са пребивавали преди инцидента представлява бетонова площадка, на която паркират и за кратко време пребивават за изчакване случайни превозни средства. От друга страна следва да се отбележи, че фактът, че самите кучета трудно са били намерени за залавяне от служителите на общинския приют означава, че кучетата нямат обичайно местопребиваване, а са скитащи, което води до извод, че същите са безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ. В тази връзка следва да се отбележи, че според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала /в т. см. /решение № 639 от 02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., I г. о.