Решение № 59 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100603928 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.02.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав по НЧХД № 17909 / 2021 година, подсъдимата Е. И. Г. е призната за невиновна в това, че на 12.11.2021 г., като извършител, в съучастие с Д. Н. А. – Г. ( подбудител и помагач ) умишлено да е разгласила за И. А. Н. неистински, позорни обстоятелства, с изразите “Мотото му е “помогни ми, помогни ми“, ако не му помогнеш, следва бой и изнудване“, “…я изнудва, чрез детето“, “Рекетира мен, рекетира и моите приятели“ и му преписала престъпление, с репликите: “Взе й даже ключовете за собствения й дом“ и “Обра й всичко.

Ходеше без нищо в себе си. Взе й последните пари“, като казаното е разпространено чрез социалната мрежа “Инстаграм“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимата Е. И. Г. е призната за невиновна и в това, че на 12.11.2021 г., като извършител, в съучастие с Д. Н. А. – Г. ( подбудител и помагач ), умишлено да е казала нещо унизително за честта на И. А. Н. с изразите “лъжец“, “крадец“ и “изнудвач“, като казаното е разпространено чрез социалната мрежа “Инстаграм“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

1

Със същата присъда Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав по НЧХД № 17909 / 2021 година е признал и подсъдимата Д. Н. А. – Г. за невиновна в това, че на 12.11.2021 г., като подбудител и помагач, в съучастие с Е. И. Г. ( извършител ) да е подбудила ( мотивирала извършителя да вземе решението си ) и спомогнала ( създала условия и услеснила извършителя, предоставяйки му профила си в онлайн платформа “Инстаграм“, с наименование “djuliana_gani”) Е. И. Г. умишлено да разгласи за И. А. Н. неистински позорни обстоятелства, с изразите “Мотото му е “помогни ми, помогни ми“, ако не му помогнеш, следва бой и изнудване“, “…я изнудва, чрез детето“, “Рекетира мен, рекетира и моите приятели“ и му преписала престъпление, с репликите: “Взе й даже ключовете за собствения й дом“ и “Обра й всичко. Ходеше без нищо в себе си. Взе й последните пари“, като казаното е разпространено чрез социалната мрежа “Инстаграм“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимата Д. Н. А. - Г. е призната за невиновна и в това, че на 12.11.2021 г., като подбудител и помагач, в съучастие с Е. И. Г. (извършител ) да е подбудила ( мотивирала извършителя да вземе решението си ) и спомогнала ( създала условия и услеснила извършителя, предоставяйки му профила си в онлайн платформа “Инстаграм“, с наименование “djuliana_gani” ) Е. И. Г. умишлено да каже нещо унизително за честта на И.

А. Н. с изразите “лъжец“, “крадец“ и “изнудвач“, като казаното е разпространено чрез социалната мрежа “Инстаграм“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

С така постановената присъда, частният тъжител И. А. Н. е осъден да заплати на подс. Д. Н.

А. – Г. сума в размер на 1 000,00 ( хиляда ) лева, представляващи сторени разноски за възнаграждение на защитник. На основание чл.189, ал.3 от НПК частният тъжител И. Н. е бил осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 1 176,40 ( хиляда сто седемдесет и шест лева и и четиридесет стотинки ) лева. Съдът е постановил вещественото доказателствено средство - компакт-диск, на л.18 от делото, да остане по същото до унищожаване на делото.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от адв. Р. Р., повереник на частният тъжител И. Н., подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК. В същата се излагат доводи, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като се моли последната да бъде отменена, а на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение. В допълнението към въззивната жалба се изтъква, че след запознаване с мотивите към първоинстанционната присъда се достига до извод за предубеденост на Софийски районен съд. Изтъква се също, че първият съд не е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина, каквито изисквания са му вменени съобразно нормата на чл.13, ал.1 от НПК и на чл.107 от НПК. Повереникът на частния тъжител И. Н. не се съгласява и с изводите на първия съд, че липсва идентичност между клипа, визиран от 2 разпитаните по делото свидетели и приложения като доказателство по делото видеозапис.

Изразява се несъгласие и с анализа на показанията на свид. Н.а и в частност с извода на Софийски районен съд, че в същите се констатира противоречие. Досежно приетото от контролираната инстанция, че не се установява датата на осъществяване на инкриминираните деяния, повереникът изтъква, че е установен с достатъчна степен на категоричност определен времеви период, като според адв. Р. нито законът, нито съдебната практика изисква този период да бъде конкретизиран с точност до дата.

В разпоредително заседание на 08.07.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите лица и / или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и / или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна и провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител - адв. Р. поддържа въззивната жалба, като моли постановената оправдателна присъда да бъде изцяло отменена, като вместо нея бъде постановите нова, с която подсъдимите лица да бъдат признати за виновно по повдигнатото обвинение. Изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка. Твърди се, че е безспорно установено публикуването на инкриминираните текстове, за което излага подробни съображения. Адв. Р. релевира аргументи, че доказателствения анализ на първия съд е неправилен, поради което и Софийски районен съд е достигнал до грешни изводи по фактите. В заключение се моли настоящата инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, осъдителна такава. В условията на алтернативност адв. Р. моли съдът да отмени актът на Софийски районен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Защитникът на подс. Е. Г. – адв. Т. моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и да се приеме обжалваната присъда за правилна, потвърждавайки същата.

Защитникът изтъква, че в хода на проведеното първоинстанционно следствие не се доказва нито кога е качено инкриминираното видео, нито от кого, нито в кой профил в социалната мрежа “Инстаграм“ е сторено това. Адв. Т. не се съгласява с изводите на Софийски районен съд единствено относно приетото, че инкриминираните изводи осъществява от обективна страна състав на престъпленията клевета и обида, като се излагат аргументи в тази насока.

Защитникът подс. Д. Н.-Г. - адв. С. сочи, че не са налице основания за уважаване на депозираната въззивна жалба. Изтъква се, че твърдяното в частната тъжба почива единствено на предположения, че подзащитната му е помогнала на майка си за създаването на инкриминирания видеоклип, което не се доказва по категоричен начин. Адв. С. акцентира върху обстоятелството, че по делото се е установило каква е била реалната активност в 3 периода от 11.11.2021 г. до 12.11.2021 г. в автентичния профил на подс. Д. Г. и в нито един момент не е споделена публикация сходна на инкриминирания видеоклип.В заключение се моли за решение, с което да се потвърди обжалваната първоинстанционна присъда.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът счита, че първоинстанционната присъдата следва да бъде потвърдена.

Контролиращата инстанция отчита, че за да постанови обжалваната присъда, Софийски районен съд е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена в хода на първоинстанционното съдебно следствие. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд. При самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд, като инстанция по фактите, не намира основание за изменение на приетата от районния съд фактическа обстановка, като приема за установено следното:

Подсъдимата Е. И. Г. е родена на **** г. в гр. Чирпан, българка, с българско гражданство, неосъждана, с адрес гр. Пловдив, ж.к. “****, с ЕГН **********.

Подсъдимата Д. Н. А. - Г. е родена на **** г. в гр. Пловдив, българка, с българско гражданство, неосъждана, адрес гр. София, ж.к. “Витоша“, ул. “****, с ЕГН ****. Дъщеря е на подс. Е. И. Г.. Бивша съпруга е на частния тъжител И. Н., с когото имат общо дете.

На неустановена дата, подс. Е. Г., в присъствието на свид. З.Р., направила в неустановен по делото търговски обект в гр. Пловдив видеозапис с мобилно устройство в рамките на който прочела текст собственоръчно написан от нея върху лист хартия, съдържанието на който било, както следва : “Искам да ви кажа какво представлява И. Н. – лъжец, крадец, изнудвач.

Мотото му е “помогни ми, помогни ми“, ако не помогнеш следва скандал и после – бой, изнудване“; “Дъщеря ми е лишена от всичко, заради него и детето. Почивка, хотели са от нейните реклами, които той използва. Тя ходи със стар телефон, а за него има нов телефон, плюс лаптоп. Семейството му я изнудва за пари и храна. Чаят е раздор. Като разбра как се прави, отказа реклама, заради което я изнудва, чрез детето“ и “обра й всичко. Ходеше без нищо в себе си. Взе й даже ключовете от собствения й дом. Взе й последните пари. Рекетира мен, рекетира и моите приятели.“.

4

Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъдат признати подсъдимите за виновни в извършване на вменените им с тъжбата престъпления.

На първо място, настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на първия съд касателно приетите за категорично доказани обстоятелства в настоящето наказателно производство. Действително не следва да се полагат допълнителни усилия, а напротив приемат се за обективно реализирали се фактите, че подс. Д. Г. и И. Н. са били съпрузи и са живеели съвместно, както и че са имали общ бизнес. Доказа се и обстоятелството, че подсъдимата Е. Г. е майка на подсъдимата Д. Г.. По делото не се спори и относно фактът, че отношенията между подс. Д. Г. и И. Н. са се влошили драстично, поради което и между тях често се е достигало до ескалация на конфликта под формата на отправени обиди и нападки и от двете страни.