Определение № 1839 от 22.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20231100603280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. П.А., повереник на С.М., действащ лично и в качеството му на представител на „Ребел Уайн енд Спиритс – БГ“ ЕООД против Определение № 28/05.01.2023 по ч.н.д. № 11592/22 по описа на СРС, 110 състав, с което е потвърдено Постановление от 24.06.2022 г по д.пр. № 15048/20 на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 49484/20 на СРП.

В жалбата се посочва, че това определение е неправилно, постановена при липса на задълбочен анализ и излиза извън житейската логика. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършено престъпление от С.К., която е съставила неверен документ и след това го е използвала, за да извлече имотна облага. Прави свой анализ на събраните доказателства, като достига до извод, че договорът от 18.01.2018 г е антидатиран, доколкото в него се посочва адм.акт, съставен на 23.04.2018 г, както и че в този договор е посочено, че дружеството (възложител) е ЕООД, а всъщност то е било ООД. Счита, че преценката дали е извършено престъпление следва да се съсредоточи на обстоятелството дали договорът е антидатиран.

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е подадена от лице, което има правен интерес, в изискуемия от закона срок, като има нужното съдържание.

Съдът приема, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Установява се следната фактическа обстановка:

1

Досъдебното производство (д.пр. № 15048/20 на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 49484/20 на СРП) е било образувано на 13.02.2020 г въз основа на сигнал, подаден от С.М. срещу С.К., негов бивш адвокат, с твърдения, че тя е ползвала преправен договор по гр.д. № 56314/18 на СРС с поставена дата 18.01.2018 г, която той не е подписвал; акцентира, че в този договор е посочен акт, съставен на 23.04.2018 г (л.104).

В хода на наказателното производство са събрани доказателства, че на 22.08.2018 г С.К. е сезирала СРС с искова молба, в която посочва, че има определено парично вземане от С.М. и от неговото дружество „Ребел Уайн енд Спиритс“ ЕООД въз основа на абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г; в този договор е посочено възнаграждение от 3 000 лв месечно; тя акцентира се, че предмет на нейните задължения е било „най-вече изцяло подготовка, изготвяне, окомплектоване правната документация свързана с издаване на Разрешение № РД 09-390 от 23.04.2018 г“ – л.70.

Към исковата молба е бил представен договорът (л.110). Било образувано гр.д. № 56 314/18 г на СРС, 88 състав.

В съдебно заседание от 06.11.2019 г (л.167) С.К. е представила абонаментния договор за консултантска услуга в оригинал, като съдът е установил, че той отговоря на представения препис (л.172).

--С.К. е предала оригинала на абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г (л.176), който е бил предмет на експертно изследване, като е била назначена експертна справка (л.177); последната (л.187) е установила, че няма данни за подмяна на страниците (л.189). След това оригиналният документ е върнат (л.193).

По делото са изготвени две Графологическо-технически експертизи - Протокол КЕ38/14.07.2020 г (л.43) и Протокол № 22/ДОК-39 от 04.03.02022 г (л. 168), които са работили по копия на договора, поради което не може да достигнат до ясни заключения относно това дали е налице т.нар. „кражба на подпис“.

--Видно от заявлението (л.86) и справката (л.249), св.К. като адвокат на дружеството „Ребел Уайн енд Спиритс“ ЕООД е подала заявление пред МЗХГ за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа; това е станало на 03.04.2018 г. Самото Разрешение № РД 09-390 от 23.04.2018 г се намира на л.100-101.

--Св. М. заявява (л.35), че е сключил договор за абонаментно обслужване на 18.07.2018 г адв. К., но за сумата от 168 лв месечно; посочва, че при нея са останали оригиналите.

Самата С.К. посочва, че не знае къде е договорът от 18.01.2018 г, след като е бил върнат от разследващите органи (л.255).

2

При тези фактически обстоятелства, с Постановление от 24.06.2022 г (л.279) СРП е приела, че наказателното производство следва да се прекрати (за втори път, като първото прекратяване е било отменено от САП – л.204), доколкото липсата на оригинален документ не води до възможност да се достигне до категоричен извод дали някой от подписите не е положен преди отпечатването на текста; дали подписът не е пренесен от друг документ; дали шестият лист не е с различна хартия; дали текстът не е отпечатан от различни принтери, дали има различно мастило; дали листата са подменени. Поради което не може да се твърди, че е реализиран състава на чл. 315 НК. Относно престъплението по чл. 309 НК е достигнат до категоричен извод за несъставомерност – доколкото подписите са положени от лицата, посочени в договора.

Въз основа на жалба от св. С.М. СРС с обжалваното определение е приел, че е направен обективен анализ на събраните доказателства, като не би могло да се достигне до извод, че е осъществен състава на престъплението по чл. 309, чл. 315 или друг текст от НК.

Не възприема доводите в жалбата, че извод за документно престъпление може да се изведе от съдържанието на този документ. Потвърждава, че липсата на оригинал прави невъзможно установяване на „кражба на подпис“.

Въззивният съд на първо място отбелязва, че в действителност по делото са налице достатъчно доказателства, от които да се достигне до ясен и категоричен извод относно част от спорните правнорелевантни обстоятелства – а именно онези, посочени в Постановлението на СРП от 24.06.2022 г и в обжалваното Определение на СРС.

Това е така, доколкото те са били предмет на специално експертно изследване. Това е стана експертната справка (л.187). Тя е била назначена от водещия разследването (л.177), изготвена от вещо лице, притежаващо нужната компетентност; като има всички нужни реквизити на експертно заключение. Поради което следва да се възприеме именно като такова, с доказателствените последици. И по-конкретно, изборът на водещия разследването да посочи в своя акт „експертна справка“ не води до извод, че се касае за невъзможност така изготвената експертна справка да бъде ценена като експертиза. След като тя отговаря на всички изисквания за експертно изследване – основание за назначаване (чл.144 НПК), реквизити на акта за назначаване (чл.145), експерт (чл.147-148), съдържание (чл.152 НПК), то следва да има и същото доказателствено значение.

В конкретния случай тази експертиза (наименована експертна справка) дава достатъчно ясно заключение относно въпросите, които СРП е приела за неустановени и невъзможни да бъдат установени. А именно тя ясно посочва, че няма констатирани различия в структурата на хартията при отделните листа; няма различия при вида и цвета на щрихите в отделните листове; топографското им разположение е аналогично; достигнат е до извод, че няма признаци на подмяна на страниците.

Поради което невъзможността това заключение да бъде проверено от последващите 3 две експертизи не може до доведе до извода, че констатираното от вещото лице не отговаря на действителността. Обратното, следва да се приеме, че от всички посочени технически особености не може да се достигне до извод за подмяна на листа.

--Въззивният съд на второ място отбелязва, че деяние по чл.309 НК може да бъде установено не само при наличие на технически доказателства за подмяна на листа, посочени по-горе; то би могло да бъде установено и при установяване на такова съдържание в текста, което да доведе до извод, че се касае за преправен документ. Т.е. обстоятелството, че няколко листа са отпечатани от един и същи принтер, на един и същи вид хартия, при едно и също оформяне и т.н. – не води до автоматичния извод, че те задължително са част от един и същи документ и не е възможно да са част от различни документи.

Разследваното деяние е такова по чл.309 НК – преправяне на съдържанието на частен документ, който след това е бил използван, за да се докаже, че съществува определено задължение.

С достатъчна степен на сигурност е доказано, че процесният абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г е бил ползван от св.С. К. в гражданското дело пред СРС, за да докаже свое парично вземане срещу св.М. и неговото дружество. Ясно е установено, че подписите са поставени от лицата, посочени като техни автори – св.М. и св.К.. Следователно от централно значение е установяване на обстоятелството дали този договор е бил преправен. А той би бил такъв, ако му придаден вид, че съдържа изявление, което в действителност не е било направено към момента на подписването му и не отговаря на действителната воля на една или две от страните.

Съобразно конкретните особености по случая, това изявление се отнася до размера на дължимото месечно възнаграждение за консултантски услуги – дали то е 3 000 лв или 168 лв. Първата сума е посочена в договора, а втората е твърдяна от св.М.

Поради което, за да достигне до извод дали твърденията на св.М. отговарят на истината, СРП следва най-вече да даде отговор на възраженията, които той е направил. А те се концентрират най-вече върху обстоятелството, че не е възможно на 18.01.2018 г да се посочи номера и датата на адм.акт, който ще бъде издаден три месеца по-късно; а също така и разминаване в правно-организационната форма на дружеството. Тези доводи са твърдени в сигнала до СРП; в исковото производство пред СРС; във всички изявления, които св.М. сам или чрез адвоката си е правил пред водещия разследването, както и пред съда. Но не им е бил даден отговор.

СРП с обжалваното Постановление напълно ги е игнорирала; това е сторено и от СРС, като единственият довод в тази насока е в следното изречение: „…съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че извод за извършено документно престъпление може да се изведе и от самото съдържание на процесния договор“. В действителност е обратното – в определени хипотези именно съдържанието на определен документ може да доведе до извод за определена негова порочност. Например съмненията за антидатиране 4 биха били обосновани, ако в документа е посочена една дата, а в него се описват като вече настъпили събития, които са от последваща дата. Точно такива съмнения са налице и в настоящия случай, доколкото в абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г се посочва адм.акт, съставен значително по-късно - Разрешение № РД 09-390 от 23.04.2018 г.

Поради което обжалваното Определение на СРС следва да се отмени, като Постановлението на СРП също така следва да се отмени. Делото следва да се върне на СРП за продължаване на разследването, като най-вече следва да се обсъдят доводите на св.М., че обективно не е възможно процесният договор да е бил съставен на 18.01.2018 г. А също така следва да се обсъдят доводите на св.К. и св.М., че отношенията между тях били от такова естество, че е било договорено или възнаграждение от 3 000 лв месечно, или от 168 лв месечно.

Относно първото обстоятелство вниманието на разследващите органи следва да бъде съсредоточено най-вече върху обстоятелството дали процесният договор, на който е поставена дата 18.01.2018 г, действително е бил съставен на тази дата – или в един последващ момент. Ако достигне до извод за второто обстоятелство, следва да преценят дали това е оригиналният договор – т.е. дали двете страни по него са изразили съгласие да бъде поставена предходна дата; при отрицателен отговор да преценят дали е налице подмяна на страниците – т.е. подписите, положени под последната страница, да са част от друг договор между страните. Отново следва да се посочи, че това е възможно независимо че всички страници, вкл и евентуално подменените, са отпечатани на една и съща хартия, от един и същи принтер, при едно и също техническо оформяне (евентуално може да са касае само за промяна на размера на възнаграждението).