Решение № 6113 от 07.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6113 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100513541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15141/23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2720/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца О. Ч. Й., ЕГН **********, срещу ответника А.

Й. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2560 лв., представляваща главница за обезщетение за ползване за периода от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 7 на втори жилищен надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, със застроена площ от 121,38 кв.м, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 735,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.03.2019 г. до 18.01.2022 г.

С решението са отхвърлени исковете за сумата над 2560 лв. до първоначално претендираната след намаляване на иска сума от 7680 лв., 1 както и за сумата над 735,27 лв. до първоначално претендираната след намаляване на иска сума от 2163,46 лв.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 464,29 лв. – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК да заплати на ответника сумата от 255,75 лв. – разноски по делото.

С Определение № 24700/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2720/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, е изменено обжалваното решение в частта за разноските, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника допълнително сумата от 432,85 лв. за разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 44027/16.02.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – А. Й. Т., в частта, с която са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Въззивникът счита, че не са били налице условията за прилагане правилата на чл. 57 СК по аналогия спрямо настоящия спор. Посочено е още, че районН.т съд неправилно е заключил, че ищецът е щял непременно да реализира доходи от отдаване под наем на процесН. недвижим имот, тъй като там през спорН. период са живеели неговите деца.

Въззивникът не е съгласен и с приетия от съда размер на средН. пазарен наем за процесН. период, тъй като вещото лице изследвало обяви за наем, които представлявали оферти за сключване на договор, а не реално сключени договори за наем. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Не се правят доказателствени искаН..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца О. Ч. Й., с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно. Правилно била разпределена доказателствената тежест и правилно била оценена доказателствената съвкупност по делото. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искаН.. Претендира разноски.

2

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 225736/09.08.2023 г. срещу Определение № 24700/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2720/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, с което районН.т съд е изменил постановеното от него решение в частта за разноските. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба и частната жалба. Въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба и частната си жалба. Не са направени доказателствени искаН.. Претендирани са разноски по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ПървоинстанционН.т съд е сезиран с искова молба с вх. № 9808/19.01.2022 г., депозирана от ищеца О. Ч. Й., с която са предявени срещу ответника А. Й. Т. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 200 лв., представляваща главница за обезщетение за ползване за периода от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 7 на втори жилищен надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, със застроена площ от 121,38 кв.м, и на надземно паркомясто № 10, представляващо реална част от дворното място с площ 15 кв.м, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2684,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от главниците до 18.01.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № 125/09.05.2016 г. е придобил правото на собственост върху процесН. недвижим имот, както и реалната част от дворното място, представляваща надземно паркомясто № 10.

Поддържа, че от началото на 2019 г. ответникът по делото неоснователно владее описаните недвижими имоти, като въпреки отправените покани от страна на ищеца, отказва да му предаде доброволно владението върху същите.

Поддържа, че на 18.02.2019 г. на ответника е била връчена покана, съгласно 3 която последН.т следвало да предаде на ищеца в срок от три дни владението върху недвижимите имоти, като била определена месечна наемна цена за ползването без основание на апартамент № 7 в размер на 1450 лв. месечно, а на паркомясто № 10 – в размер на 250 лв. месечно, тъй като след изтичането на срока за доброволно изпълнение ответникът се обогатявал неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки разходи от наем. Твърди, че въпреки изложеното, и до момента ответникът владеел процесните недвижими имоти, като отказвал да ги предаде на ищеца. Моли за уважаване на исковете, като претендира и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Й. Т. е депозирал отговор на исковата молба, в който предявеН.т иск се оспорва като неоснователен.

Поддържа, че страните нямали сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство били родени две деца – Р. О. Й. и Н. О. Й., понастоящем малолетни. Твърди, че процесН.т апартамент бил собствен на ищеца, където същият живеел заедно с ответника и двете деца. Твърди, че през май 2018 г. ищецът напуснал апартамента поради влошаване на отношеН.та между страните, както и тъй като в този период започнал връзка с друга жена, като оставил в апартамента да живее ответникът с двете деца. Поддържа, че достъпът на ответника до жилището не бил ограничен по никакъв начин, същият имал ключове от жилището. Ответникът нямал друго жилище, като издържал изцяло двете малолетни деца. С оглед интереса на децата продължил да обитава жилището на ищеца. Поддържа, че съгласно Решение № 20223489/17.12.2021 г. по гр.д. № 54729/2020 г. на СРС, 37 състав, ищецът и ответникът били постигнали споразумение децата да бъдат отглеждани в процесното жилище. Твърди, че ищецът не би могъл да генерира доходи от процесН. недвижим имот, след като декларирал намерение да отглежда там децата си. Поддържа, че ищецът не изпълнявал постигнатото споразумение между страните, като не плащал издръжка на двете малолетни деца.

Поддържа, че е започнал нов живот отделно от ответника и децата си. В случай, че ответникът напуснел жилището след връчената покана, децата реално щели да останат без грижи. Оспорва претенцията като неоснователна и тъй като ответникът не обитавал сам процесното жилище, а с двете малолетни деца. Оспорва и твърдеН.та ищецът да притежава описаното в исковата молба паркомясто, поради което и същият не би могъл да реализира доходи от него, тъй като му било предоставено за ползване от продавача. Оспорва ответникът 4 да е използвал процесното паркомясто по какъвто и да е начин за процесН. период. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебнооценителна експертиза.

Между страните не се спори, а и от представените Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 45/21.02.2014 г., том I, рег. № 1293, дело № 41/2014 г. по описа на нотариус И.И., рег. № 384 на нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 125, том II, рег. № 1422, дело № 291/2016 г. по описа на нотариус Й.Л., рег. № 263 на нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 09.05.2016 г. „С.А.Г. И.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез управител Д.Е.Д., ЕГН **********, е продал на О. Ч. Й., ЕГН **********, своя собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „*******, със застроена площ от 121,38 кв.м, ведно с 4,3535 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 3,7975 ид.ч. от правото на собственост върху поземлеН. имот, в който е построена сградата с идентификатор ***, както и 0,123 % ид.ч. от правото на собственост върху поземлеН. имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор ***, като с продаваните идеални части от земята му е било прехвърлено правото да ползва за паркиране НАДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 10 в двора.

По делото е представена и покана, връчена на А. Т. на 18.02.2019 г. чрез ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ при Софийски градски съд. С нея въззиваемият ищец е поканил въззивника ответник да се свърже с него в тридневен срок от връчването, за да се уточнят страните как доброволно Т. да предаде на Й. в качеството му на собственик владението върху процесН. недвижим имот. При неизпълнение в срок Й. е определил месечна наемна цена на апартамента в размер на 1450 лв. и на паркомястото в размер на 250 лв., като е аргументирал тези суми с наличие на неоснователно обогатяване в полза на Т. след изтичането на тридневН. срок.

По делото са представени Удостоверение за раждане на Р. О. Й. и на Н. О.

Й., видно от които е, че същите са деца на страните по делото. Представени са 5 и удостовереН. за постоянен и настоящ адреси на двете деца и на настоящ адрес на А. Т., от които е видно, че всички адреси са в процесН. апартамент.

Прието е по делото и Решение № 20223489/17.12.2021 г. / в копието на решението, намиращо се между кориците на делото, е посочена дата 17.12.2020 г., а откритото съдебно заседание е посочено да е проведено на 15.07.2021 г.; при служебна проверка на посоченото решение съдът установи, че датата на решението е 17.12.2021 г./, постановено по гр.д № 54729/2020 г. по описа на СРС, 37 състав. От същото се установява, че страните в настоящото производство са се споразумели по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на личните отношеН. и издръжката на двете им малолетни деца. Посочено е, че споразумението влиза в сила в деня на подписването му.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнооценителна експертиза, по която вещото лице посочило, че пазарната стойност на месечН. наем на оценяваН. обект – ап. № 7, е в размер на 1280 лв. месечно, а на паркомястото – 90 лв. месечно. В експертизата е определена стойността на претенциите за главница за процесН. период – 7680 лв. за апартамента и 540 лв. за паркомястото.

Предвид изслушаната експертиза ищецът е изменил иска, като е намалил претенцията си на 8220 лв. за главница за обезщетение за периода от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. и на 2163,46 лв. за лихва за забава.