Акт от 08.09.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 102

Номер

102

Година

04.05.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.09

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно гражданско дело номер

20105100500035 по описа за

2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение №115/04.12.2009г., постановено по гр.д. N608/2009г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният С. О. Ю., М. О. Ю., С. О. А., А. О. Е. и Р. О. Р., всички от Г., против Ф. Р. О., С. К. О. и С. Ф. А., и тримата от Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да им предадат собствеността и владението на недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, представляващ 1/3 идеална част от дворно място, състоящо се от 278 кв.м., с пл.сн. №40, при граници: ул. "Г.С.Р., наследници на Михо Михов и Стою Гълбачев, за който имот бил отреден парцел X в кв.22 по регулационния план на Г., ведно с източната половина на жилището на един етаж със самостоятелен вход, състоящо се от стая, салон и антре, напълно отделена от западната половина на сградата, подробно описан в НА за дарение на недвижим имот №17/16.02.1973г., том I, нот.дело № 46/1973г. по описа на РС-Кърджали, идентичен с имот с пл.сн. № 1437, в кв. 20 по плана на Г., и с ПИ № *** по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в гр. Кърджали, ***, целия с площ от 249.00 кв.м. по скица, и с площ от 278.00 кв.м. по документ за собственост, при граници и съседи: № ***, №***, №***, №*** и №***, като неоснователен и недоказан. С решението съдът е осъдил С. О. Ю., М. О. Ю., С. О. А., А. О. Е. и Р. О. Р., да заплатят по сметка на КРС държавна такса в размер на 90.70лв., 100лв. за вещо лице, и на ответниците - направените от тях разноски в размер на 450лв.

Против така постановеното решение въззивниците С. О. Ю., М. О. Ю., С. О. А., А. О. Е. и Р. О. Р. са депозирали въззивна жалба. Твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Молят да се отмени първоинстанционното решение и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание чрез пълномощника си молят първоинстанционното решение да се отмени, вместо което съдът да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират деловодни разноски.

Въззиваемите Ф. Р. О., С. К. О. и С. Ф. А., чрез пълномощника си, оспорват жалбата. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не са допускани нови доказателства.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците С. О. Ю., М. О. Ю., С. О. А., А. О. Р. и Р. О. Р. твърдят, че като наследници на О. Р. О. /О.Р.О./, б.ж. на Г., и на Б. О. О. /Б.О.О./, б.ж. на Г., са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, представляващ 1/3 идеална част от дворно място, състоящо се от 278 кв.м., с пл.сн. №40, при граници: ул. "Г.С.Р., наследници на Михо Михов и Стою Гълбачев, за който имот бил отреден парцел X в кв.22 по регулационния план на Г. ведно с източната половина на жилището на един етаж със самостоятелен вход, състоящо се от стая, салон и антре, напълно отделена от западната половина на сградата, подробно описан в НА за дарение на недвижим имот №17/16.02.1973г., том I, нот.дело № 46/1973г. по описа на РС-Кърджали, идентичен с имот с пл.сн. № 1437, в кв. 20 по плана на Г., и с ПИ № *** по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в гр. Кърджали, ***, целия с площ от 249.00 кв.м. по скица, и с площ от 278.00 кв.м. по документ за собственост, при граници и съседи: № ***, №***, №***, №*** и №***.

Твърдят също, че ответниците Ф. Р. О. и С. К. О. били собственици на останалите 2/3 идеални части от описания имот, ведно със западната половина на построената в него жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход, който имот бил подробно описан в НА за продажба на недвижим имот №337/10.11.1980г., том I, нот. дело №643/1980г. по описа на РС-Кърджали.

Своят имот ищците ползвали и владели до 2007г., като ищцата С. О. живяла в него до 1994г. След това го ползвали всички наследници на О. О. и Б. Р..

На 13.10.2006г. в Г. нотариус №020 Калин Димитров съставил НА №60, том VII, рег. № 11612, н.д. 1215/2006г., за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, по силата на който признал първия ответник - Ф. Р. О., за собственик на 1/3 идеална част от ПИ с пл.сн. № 1437, кв.20 по плана на Г., целия с площ от 278 кв.м., ведно с построените в него 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда със ЗП от 70.00 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и коридор, както и пристойка към нея от северозапад със ЗП от 15.00 кв.м., при граници на имота: ПИ с пл.сн. №1438, ПИ с пл.сн. №1435, ПИ с пл.сн. № 1436 и ПИ с пл.сн. № 1439.

С НА за дарение на недвижим имот №152/22.06.2007г., том VI, рег. № 9202, нот.дело № 1104/2007г. по описа на нотариус Калин Димитров, първите двама ответници дарили на третия ответник -С. Ф. А., поземлен имот с № *** по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в гр. Кърджали, ***, целият с площ от 249.00 кв.м. по скица, и с площ от 278.00 кв.м. по документ за собственост, при граници и съседи: № ***, №***, №***, №*** и №***, като по този начин се разпоредили и с претендираната от ищците 1/3 идеална част от процесния недвижим имот.

Твърдят също, че и към настоящия момент имотът им се владеел и ползвал от тримата ответници, които не им позволявали да влезнат в него, като им оспорвали правото на собственост, независимо от обстоятелството, че били заплащали данъци и други такси, а имали и движими вещи, които не можели да ползват.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тримата ответници, че ищците като наследници на О. Р. О. /О.Р.О./, б.ж. на Г. и на Б. О. О. /Б.О.О./, б.ж. на Г., са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, представляващ 1/3 идеална част от дворно място, състоящо се от 278 кв.м., с пл.сн. №40, при граници: ул. "Г.С.Р., наследници на Михо Михов и Стою Гълбачев, за който имот бил отреден парцел X в кв.22 по регулационния план на Г., ведно с източната половина на жилището, на един етаж със самостоятелен вход, състоящо се от стая, салон и антре, напълно отделена от западната половина на сградата, подробно описан в НА за дарение на недвижим имот №17/16.02.1973г., том I, нот.дело № 46/1973г. по описа на РС-Кърджали, идентичен с имот с пл.сн. № 1437, в кв. 20 по плана на Г., и с ПИ № *** по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в гр. Кърджали, ***, целия с площ от 249.00 кв.м. по скица, и с площ от 278.00 кв.м. по документ за собственост, при граници и съседи: № ***, №***, №***, №*** и №***, и да осъди ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението върху 1/3 идеална част от имота, ведно с всички законни последици, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени изцяло НА №60, том VII, рег. №11612, нот.дело №1215/2006г. на нотариус Калин Димитров и НА №152/22.06.2007г., том VI, рег. №9202, н.дело № 1104/2007г. по описа на нотариус Калин Димитров, до размера на 1/3 идеална част от описания имот.

Като съобрази данните по делото въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е частично недопустим, в останалата му част - е неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците наследили след смъртта на своите наследодатели процесните недвижими имоти – сграда, представляваща източната половина от къща, и земя, подробно описана в исковата молба.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, и която съдът кредитира изцяло, се установява, че дворно място с пл.сн.№40 в кв.22 по кадастралния и регулационен план на Г. от 1956г., описан в НА за дарение на недвижим имот №17/16.02.1973г., том 1, нот.дело №46/1973г. по местоположение е идентичен с имот пл.сн.№1437 от кв.20 по плана на Г., описан в НА за продажба на недвижим имот №337/10.11.1980г., том 1, нот.дело №643/1980г., както е идентичен по местоположение и с поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на Г. от 2006г., описан в НА за дарение на недвижим имот №152/22.06.2007г., том 6, рег.№ 9202, нот.дело №1104/2007г. В констатациите си вещото лице посочва също, че на място съществува западната част от старата жилищна сграда, а източната /процесната/ - не съществува. Впрочем, самите ищци и не оспорват, че сградата не съществува към момента на предявяването на исковата молба, поради което будят недоумение твърденията им пред съда, че въззивницата С. Ю. ремонтирала къщата и поставила секретна брава, която и към момента била поставена /л.49 от в.гр.д.№35/2010г./; както и, че въззивникът Р. Р. лично владеел имота от 1960г. и до сега, постоянно /л.56-57 от в.гр.д.№35/2010г./. На въпрос на съда същият уточнява, че владеел земята, тъй като къщата била съборена от вуйчото.

Не се доказват обаче твърденията на ищците, че са владели и ползвали сградата и земята до 2007г., включително и към настоящия момент. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Т., А. А. и С.Б.- съседки на страните, се установява, че децата на Б. и О. /има се предвид ищците/ се изнесли от процеснÓта къща след като се оженили, още преди изселническата кампания през 1989г. В къщата останали да живеят ответника Ф. О. и майка му М., както и брат му О.. Когато О. починал никой от рода му не дошъл на погребението. Къщата останала празна, но за двора се грижел Ф.. Никой не бил идвал там и не предявявал претенции. Всички в махалата знаели, че имотът бил на Ф.. Още докато О. бил жив, жена му Б. го оставила и също заминала за Турция при дъщерите си, защото О. много пиел. За бабата М. се грижели Ф. и С.. Другите деца не идвали. Къщата била празна, нямало покъщнина; по нея не се правели ремонти и тя се самосрутила. Св. Б. не виждала в къщата и в двора друг, освен Ф. и С..

Разпитана е и свидетелката А. Р., съпруга на брата на ищеца Р., която твърди в показанията се, че като снаха живяла в процесния имот от 1980 до 1982г. До 2006г. ищцата С. ползвала къщата. Преди 1-2 години Ф. съборил къщата. Като видели, че я събаря, отишли да му кажат да спре, но той отговорил, че къщата била негова и ще прави каквото си иска. Тогава ходили в прокуратурата и полицията, но никой не им обърнал внимание. Разпитан е и св.Г.Х., от показанията на който се установява, че през лятото на 2006г. съпругът на ищцата С. му платил да свали керемидите от покрива на къщата. Не конкретизира къде се намира тази къща, нито чия собственост е била. Следва да се отбележи, че показанията на тези двама свидетели касаят единствено факти и обстоятелства, свързани с владението върху жилищната сграда.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази, че правен интерес от предявяване на иска по чл.108 от ЗС е налице, когато вещта съществува и към момента на предявяването му, и собственикът на вещта няма фактическа власт над нея; в противен случай отношенията между страните биха се развили на плоскостта на непозволеното увреждане – чл.45 и сл. от ЗЗД. Ето защо, за ищците липсва правен интерес да насочат претенцията си към ответниците по отношение на сградата, която не е съществувала към момента на предявяване на иска, поради което и искът в тази му част е недопустим.

На основание изложеното, следва атакуваното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.108 от ЗС досежно източната половина на жилището, на един етаж със самостоятелен вход, състоящо се от стая, салон и антре, напълно отделена от западната половина на сградата, подробно описан в НА за дарение на недвижим имот №17/16.02.1973г., том I, нот.дело № 46/1973г. по описа на РС-Кърджали, да се обезсили като недопустимо, на осн.чл.270, ал.3 от ГПК, а производството в тази му част, с която е предявен иск от С. О. Ю., М. О. Ю., С. О. А., А. О. Р. и Р. О. Р. против Ф. Р. О., С. К. О. и С. Ф. А. по отношение на сградата, да се прекрати поради недопустимост на иска.