Определение № 549 от 21.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. София, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно търговско дело № 20241001000416 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 51329/02.05.2024 г., подадена от „НаучноПроизводствена Фирма Микрохим“ ООД, Република Украйна, гр. Киев, ул. „Будиндустрии” сграда 5, УИН:13385409 чрез адвокат Н. С. от САК срещу разпореждане № 3389/17.04.2024 г., постановено по търг. дело № 643/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на решение на Стопанския съд на Луганска област, Република Украйна, постановено по дело № 913/290/23, постановено срещу Руската Федерация, поради неподведомственост на спора, съгласно чл. 18 ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения, че в случая държавата Руска федерация следвало да бъде разглеждана като равнопоставен субект в материалното правоотношение, а следователно и в процесуалноправното, при което следва да намери приложение договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от 1 обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск на „НаучноПроизводствена Фирма Микрохим“ ООД, Република Украйна, гр. Киев, ул. „Будиндустрии” сграда 5, УИН:13385409 чрез адвокат Н. С. от САК за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на решение на Стопанския съд на Луганска област, Република Украйна, постановено по дело № 913/290/23, постановено срещу Руската Федерация.

При служебно дължимата проверка на исковата молба, съдът е констатирал, че ищецът не е обосновал правен интерес от провеждане на производството - нито една от страните, обвързани от постановеното решение не е свързана териториално с Република България, съответно липсват твърдения, от които да е изводима компетентността на българския съд по отношение на иска за признаване и допускане изпълнението на това конкретно съдебно решение. Не на последно място, ответник по иска е чужда държава - Руската Федерация, което в светлината на чл. 18 ГПК означава ищецът да изложи твърдения коя от хипотезите, обосноваващи компетентност на българският съд е приложима в случая.

В рамките на предоставения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на сезиращата искова молба, е постъпила молба, вх. № 43846/15.04.2024 г., в която украинското дружество твърди, че „личността“ на ответника по спора била без правно значение, а правният интерес на ищеца да бъде признато осъдително решение срещу Руската Федерация произтичал от „потенциалната възможност“ решението да се изпълнява на територията на Република България, а разпоредбата на чл. 18 ГПК не намирала приложение.

Въззивният съд намира, че исковата молба не е подведомствена на българския съд, поради което следва да бъде върната като процесуално недопустима.

Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни, обосновани и законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК последният препраща към тях, а с оглед оплакванията по частната жалба, отбелязва и следното:

Съгласно чл. 18, ал. 1 ГПК българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи: 1. при отказ от съдебен имунитет; 2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България; 3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България; 4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България; 5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.

В случая, ответник е Руската Федерация, т.е. чужда суверенна държава и хипотезата на чл. 18, ал. 1, т.1 ГПК не е приложима, доколкото не се касае за лице със съдебен имунитет, съответно не може да има отказ от такъв. Освен това, искът не касае договорни отношения с изпълнението на задължението в Република България (т. 2), нито пък предявеният иск е за 2 вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България (т. 3), не касае права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България (т. 4), нито пък представлява спор от изключителната подведомственост на българските съдилища (т. 5).

Следователно, българският съд не разполага с правораздавателна компетентност спрямо ответник чужда държава и тази му компетентност не би могла да произтече от договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна ратифициран със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 4 ноември 2004 г., ДВ, бр. 102 от 2004 г., в сила от 29 декември 2005 г.), тъй като този договор се прилага по отношение на граждански дела, така, както са дефинирани в чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора - за граждански се считат делата, които възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения, т.е. когато страните участват в правоотношението като равнопоставени субекти, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото Руската Федерация не участва в правоотношението, предмет на постановеното чуждестранно решение като равнопоставен субект по смисъла на договора за правна помощ и така постановеното чуждестранно съдебно решение не попада в предметния му обхват и не може да игнорира нормата на чл.

18 ГПК.

Отделно от това, възникналото правоотношение с никой свой елемент не е свързано с територията на Република България и за ищеца не е налице правен интерес от признаването му от българския съд, тъй като не съществува възможност за изпълнение на решението на територията на Република България спрямо чуждата държава и то в полза на чуждестранно търговско дружество.

Предвид така изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 3389/17.04.2024 г., постановено по търг. дело № 643/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3