Решение № 1244 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110203383 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. В. Ц. против Наказателно Постановление № *** на В*** с което на Д. В. Ц. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1от ЗДП.

В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание редовно призоват жалбоподателя не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата. Изпращат се писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2025г. в 23и51ч. в гр.Варна като водач на МПС с рег. № *** управлявайки в град Варна по ул. „Д-р Я. Богданов“, не съобразила поведението си със светофарната уредба и преминала на червен сигнал.

1

Бил съставения акт след което било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП. За него на жалбоподателя на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление издадено от компетентен органв шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото –писмени и гласни, по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивницата е 2 преминала с управлявания от нея автомобил на забраняващ червен сигнал. В тази насока са и показанията на свид. С. Д.- очевидец на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За неизпълнение на това задължение в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП е предвидена глоба в размер на 100 лв. От изложената по горе - фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл.

6 т.1 вр.чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДП .

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на свидетеля Д. и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил посоченото в акта и в НП нарушение на ЗДвП. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въззивникът е извършил не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление 3 е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 100лева.

Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление *** на В*** с което на Д.

В. Ц. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Д. В. Ц. да заплати на О**** юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4