Решение № 990 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110214804 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„А.“ ЕООД, представлявано от управителя А.Г. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №745707-F742667/28.12.2023г. на Заместник-директор на ТД на НАП София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила касаещо връчването. Изводите за извършено нарушение били направени при неправилно интерпретиране на фактическата обстановка и при липса на вина. Намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било направено пълно и детайлно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, което е ограничило правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Наказващият орган чрез юрк. А. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установило извършеното нарушение от дружеството, за което било наложено справедливо наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

1

С обжалваното НП на „А.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик по извършена облагаема доставка на услуга, платена по банков път на 15.02.2022г., за което е издадена фактура №0000000455/06.12.2021г., не е начислило следващия се ДДС по доставката в размер на 280 лева в законоустановения срок от 01.01.2022г. до 14.01.2022г., включително за данъчния период м.12.2021г., при положение, че доставката е настъпила на 06.12.2021г. и на същата дата е станала изискуема по смисъла на чл.85 от ЗДДС, като за доставчика е възникнало задължение да начисли ДДС по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а е сторил това със закъснение през м.08.2023г. и фактурата е включена в дневника за продажби и справка-декларация с вх.

№23001993517/06.09.2023г. за данъчен период м.08.2023г.– нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр. чл.85 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

НП е издадено въз основа на АУАН №F742667/03.11.2023г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и изпратени с писма от ТД на НАП София вх.

№401787/10.12.2024г. и от ТД Пловдив с вх.№422108/30.12.2024г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите И. П. В. - актосъставител и М. А. А. - Ж. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които, с оглед на възложена проверка по ЗДДС изискали документи от дружеството и въз основа на представените установили, че имало неотразени фактури в дневниците за продажби за съответния период. Били изискани обяснения от управителя, която посочила счетоводител за отговорен за нарушението, но без да се изтъкват реални причини за този пропуск.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Съставен е от оправомощено длъжностно лице със Заповед №ЗЦУ455/07.03.2024г. на Изпълнителния директор на НАП.

При проверка на НП, съдът констатира изискващото се съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5, тъй като е направено пълно, точно и разбираемо описание на извършеното нарушение. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на 2

НАП.

Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а се потвърдиха от писмените доказателства. Самият жалбоподател макар да отрича извършеното нарушение, не ангажира доказателства, с които да обори тези констатации. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. Според чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справкадекларацията за този данъчен период и посочи документа - фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Видно от приложената АНП, че по издадена фактура №0000000455/06.12.2021г., по която жалбоподателя е доставчик на услуга не е начислен ДДС по доставката в размер на 280 лева в законоустановения срок от 01.01.2022г. до 14.01.2022г., включително за данъчния период м.12.2021г., при положение, че доставката е настъпила на 06.12.2021г., а ДДС е начислен през м.08.2023г. и фактурата е включена в дневника за продажби и справка-декларация с вх.№23001993517/06.09.2023г. за данъчен период м.08.2023г.

Така, категорично се доказа, че дружеството е извършило нарушението, за което е наказано.

Съдът не счита, че случаят е маловажен и отговаря на дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като макар стойността на ДДС да не е висока, закъснението за начисляване, включване в дневника за продажби на фактурата и в справката – декларация е голямо – повече от една година, поради което и неизпълнението на задължението от юридическото лице към държавата, с оглед на значителните вредни последици, при наличие само на едно смекчаващо обстоятелство – размер на ДДС, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Що се отнася до възражението за липса на вина, следва да се има предвид, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Правилно на дружеството е наложено наказание по чл.180, ал.1 от ЗДДС и то в минимален размер от 500 лева, при отчитане на всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - ТД на НАП София, следва да 3 се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен по реда на чл.63д, ал.5, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Предвид липсата на фактическа и правна сложност, бързото приключване на делото и извършените от юрк. А. действия, съдът, намира че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №745707-F742667/28.12.2023г. на Заместник-директор на ТД на НАП София като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя „А.“ ЕООД с ЕГН **** да заплати в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4