Решение № 44 от 07.04.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Силистра, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263400600009 по описа за 2026 година прие за установено следното:

С Присъда №43/2025г. по НЧХД №509/2025г. СРС е признал Х. Т. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че на 18.05.2025 в с.К., обл. Силистра, е причинил лека телесна повреда на Х. М. Х., изразяваща се в контузия на лявата очница с хематом и кръвонасядане, контузия на лявата очна ябълка с болка, сълзотечение и намаление на зрителната острота, обуславяща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл.78а ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Х. Т., чрез неговия защитник, с искане за отмяната й, и за прекратяване на настоящото наказателното производство на основание чл.4 параграф 1 от Протокол №7 от ЕКЗПЧ във вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК. В подкрепа на искането е изложена подробна аргументация за наличие на предходна приключила 1 наказателна процедура за същото деяние.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание.

Процесуалният представител на подсъдимия защитава тезата, че вече е понесена административна отговорност за същото деяние. Касае се за един и същ инцидент, за един и същ случай, след който конфликт са се намесили служителите не реда, като са преценили, че следва да се наложи административно наказание, което е било заплатено своевременно.

Квалификацията на деянието е без значение. Моли се присъдата да бъде отменена, а НП прекратено.

Повереникът на тъжителя намира жалбата за неоснователна и излага доводи за липса на идентичност на деянията в двете производства, поради което не може да се счита наличие на двойно наказване за едно и също деяние.

Моли присъдата да бъде потвърдена. Претендират се сторените разноски.

Подсъдимият иска производството да бъде прекратено.

Силистренски окръжен съд, наказателен състав, след като провери изцяло правилността на присъдата, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

Спор по фактите по делото няма, поради което и не е наложително същите да се преповтарят от въззивната инстанция.

Доказателствата безспорно обосновават, че на инкриминираната дата, подсъдимият /по повод поведението на тъжителя спрямо св.Борисова/ след словесен конфликт, нанесъл два удара в лява лицева част на Х., причинявайки му увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Поведението на подсъдимия било пряко възприето от свидетели очевидци.

Той е бил отведен в РУ-Силистра, където му е бил съставен АУАН №24/19.05.2025, въз основа, на който, кмета на Община Силистра издал НП №5409/09.06.2025 с което е наложил глоба в размер на 200лв, за нарушаване на чл.9 от Наредба за опазване на обществения ред и чистотата в Община Силистра, като нарушението се изразявало в това, че на 18.05.2025, в с.К., обл.Силистра, извършил непристойни прояви, изразяващи се в скарване и сбиване с лицето Х. М. Х.. Глобата била заплатена.

2

П р и п р а в и л н о установена и възприета фактическа обстановка, Първоинстанционният съд, след анализ на доказателствения материал, е изградил правилни правни изводи за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

Нарушения при оценка на доказателствата не се констатират, поради което правилно съдът е достигнал до извод за съставомерност на деянието по чл.130 ал.1 НК.

Спорният момент по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса нарушен ли е принципа Nе bis in idem. На възраженията на защитника в тази насока проверяваният съд, без да изложи каквато и да е аргументация, лаконично отговорил „с извършеното от него не са нарушени едновременно наказателно и административнонаказателна норма“.

Безспорно Принципът Nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. Това налага преценка на критериите по теста "Енгел" по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 (дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, възприети в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/), дали приключилото административно производство има характер на наказателна процедура. В случай, че се установи положителна констатация, едва тогава се извършва преценка дали двете дублиращи производства се отнасят за едно и също деяние.

Критериите, според които едно производство следва да се определи като наказателно са: 1. квалификацията на деянието по националното право; 2. характерът и естеството на нарушението, съответно неговите вид и тежест, както и наличието на неограничен кръг от адресати, до които се отнася; 3. видът и тежестта /суровостта/ на предвиденото наказание.

Съгласно националното право деянието, предмет на административното производство е квалифицирано като административно нарушение, а това, предмет на настоящото производство - като престъпление от частен характер, което с оглед първия от критериите на теста "Енгел" не дава възможност категорично да се приеме, че приключилата първа по време административна процедура е с наказателен характер.

3

Наказателното производство е за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността. Разпоредбата на чл. 9 от НООРЧОС, за нарушаване на която е санкциониран подсъдимия, от своя страна защитава обществените отношения, свързани с безпрепятственото и спокойно ползване на общественото място. Изложеното налага извода, че е налице различие между двете процедури по отношение на защитаваните чрез тях обществени интереси. Освен това, адресат на нормата на чл. 130, ал. 1 НК са неограничен кръг лица, докато посочената наредба е с ограничен териториален обхватдейства само на територията на Община Силистра и засяга само субекти, живеещи или пребиваващи на тази територия. Ето защо, и вторият критерий не е налице.

По отношение суровостта на наказанието: макар глобата по санкционираща норма на Наредбата да не е минимална, както и че с глоба могат да се санкционират и престъпления, то основното наказание за престъпните прояви по наказателния закон, е лишаването от свобода, като в конкретния случай за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК са предвидени наказания лишаване от свобода или пробация. Последните не могат да бъдат налагани за извършеното административно нарушение, за което се предвижда единствено глоба. Тази глоба не може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода при неплащането й, не се вписва в регистрите за съдимост, а и много по - малко ограничава правата на нарушителя, като засяга единствено финансовия му статус, поради което суровостта на възможното наказание в проведената административна процедура не е в състояние да и придаде наказателен характер, изискван за прилагането на правилото nе bis in idem / делото К. и И. срещу България/.

Горното обосновава становището, че поради отсъствието на bis е безпредметно да се проверява дали е налице фактическо сходство на деянията, и заключението e, че финализираната административна процедура няма наказателен характер по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 4 § 1 от Протокол № 7, и не представлява пречка за провеждане на настоящото наказателно производство.

При извършената проверка не бяха констатирани основания за отмяна на постановения съдебен акт и прекратяване на наказателното производство 4 срещу подс. Т., а предвид изхода на делото разноските направени от тъжителя следва да се възложат на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК, настоящият състав на Силистренски Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №43/11.12.2025г., постановена по НЧХД № 509/2025г. по описа на РС-Силистра.

ОСЪЖДА Х. Т. Т., да заплати на Х. М. Х., сумата от 250 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5