Решение № 3470 от 26.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3470 гр. Пловдив, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330119360 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303 против Ф. Р.

Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 92, вр. с чл.

99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 01.02.2018 г., прекратен предсрочно, при което се дължала неустойка от 39,96 лева за периода 08.08.2018 г. – 07.09.2018 г.

Вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за което ответникът бил уведомен.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5558/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9869/21 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му, без законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен 1 представител, с който оспорва иска по основание и размер, в т.ч. – възразява за изтекла давност; да е била уведомена за цесиите; клаузата за неустойка била нищожна, излизаща извън присъщите й функции, уговорена във вреда на потребителя, неиндивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

За основателност на иска, в тежест на ищеца e да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по договора за мобилни услуги, със соченото в исковата молба съдържание; възникнало задължение за плащане на суми за такси и абонаменти, което не е изпълнено, при което е възникнало право на едностранно прекратяване на договора, за което ответникът е уведомен; валидно уговорена, при спазване правата и интересите на потребителя, клауза за дължимост на неустойка; възникнали предпоставки за начисляването й; нейния размер за исковия период, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си; вкл. валидно прехвърляне на вземанията в полза на „С. Г. Груп“ ООД, което да ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както и, че ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти. Предвид въведеното възражение, следва да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен, поради следното:

По делото е представен процесният договор, който носи подпис за ответника, неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения. В хода на производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за – реално предоставяне на твърдени мобилни услуги, ползването им от ответника, които не са били платени; възникнали предпоставки и упражняване право на едностранно 2 прекратяване на договора за услуги от страна на „БТК“ ЕАД; уведомяване на ответника за това; начин на формиране на исковата сума за неустойка за периода; доказателства за прехвърляне именно на процесното вземане по договора и чрез двата договора за цесия /приложения и индивидуализация липсват/; пълномощно от първоначалния кредитор за уведомяване за цесия от страна на „С. Г. Груп“ ООД /наличното - л.17 гръб е без попълнено съдържание/; уведомление до ответника от „С.

Г. Груп“ ООД за сключена цесия с ищеца, въпреки изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 5051/11.05.2022 г. – л.74-75 – получено редовно – л.77/. Тези обстоятелства с а изрично оспорени от ответника в отговора, а установяването им е част от ФС на претенцията.

Ищецът не доказва да е материалноправно активно легитимиран нов кредитор, съответно да е носител на твърдяното вземане, док. от съдържанието на сочените договори за цесия, без приложения, прехвърляне именно на процесното вземане не се установява /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и изричното оспорване на ответника/.

При това положение не се доказват основни елементи от ФС на иска, при което и същият не може да бъде уважен. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, която не представя док. за сторени такива.

Особеният представител е направил искане за присъждане на сумата от 60 лева – дължимо ДДС върху определеното минимално възнаграждение от 300 лева, което следва да му се присъди, предвид док. за регистрация по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303 против Ф. Р. Д., ЕГН **********, иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 39,96 лева – неустойка за периода 08.08.2018 г. – 07.09.2018 г. за предсрочно прекратен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 01.02.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, което вземане е 3 прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5558/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9869/21 г. на ПРС.

О С Ъ Ж Д А „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, да плати на а.т Н. П. Р., служебен адрес: ...., назначен за особен представител на ответника Ф. Р. Д., сумата от 60 лева /шестдесет лева/ - дължим размер на ДДС върху определеното възнаграждение за производството от 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4