Решение № 477 от 12.04.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.04.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР МИХОВ при участието на секретаря Нина

Атанасова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1062/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба вх. №

5376/26.05.2020г. от Е.Н.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.Г. ***, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение, представляваща частичен иск от общо претендираните 27 500 лева за претърпени имуществени вреди вследствие от незаконосъобразни действия на Община Варна, изразяващи се в невъзможността да ползва премахнатия обект – кафе-бар от датата на премахване на обекта – 13.03.2018г. до 13.03.2020г. в размер на 600 лева месечно, както и стойността на дейностите във връзка с премахване на обекта в размер на 3000 лева, както и финансова загуба, изразяваща се в стойността на самия обект, възлизаща на 10 000 лева. С исковата молба е предявен и частичен иск в размер на 2000 лева от общо претендираните 10000 лева за претърпени неимуществени вреди състоящи се в нехуманно отношение, унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, като вследствие претърпения стрес ищецът е получил исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт през 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед № 092/26.02.2018г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна е разпоредено премахване на преместваем обект “Обособено помещение от дървена конструкция, обградено с прозрачно полиетиленово фолио“ с приблизителни размери: дължина 4,5м., ширина 7м., височина 2,5м. и обща застроена площ 31,50м2 на основание, че търговският обект е поставен в имот, собственост на Община Варна - ПИ с идентификатор №10135.***** без разрешение за поставяне и без заплатена наемна цена за ползване на общински терен. Заповедта е адресирана до ищеца в качеството му на собственик на „кафе бар“, находящ се в гр. Варна, ул.„Головина“ №6 с идентификатор №10135.*****, изграден в съсобствен имот с акт за узаконяване №№111/28.12.1994г., 28/22.04.2002г. и разрешение за ползване № №368/29.12.2002г. Заповедта е отменена от Административен съд-Варна, IVсъстав с

Решение №2427/13.12.2018г. по адм. д. №1780/2018г. Според ищеца съдът в отменителното си решение в пълнота е изследвал както понятието „временен обект“, така и описанието на търговският обект в акт №09/09.02.2018г. и в самата заповед №092/26.02.2018г., като е изложил съображения защо е счел обекта за „строеж“, а не за „преместваем обект“. Отчитайки, че разпоредения за премахване обект представлява изградено върху бетонова основа помещение, съдът е достигнал до убеждение, че същия съставлява „строеж“ и не подлежи на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ, а по друг ред, за което обаче е нужно извършване на друга процедура. Освен това в обжалваната заповед е разпоредено премахване на самия обект, а не и на законно изградената бетонова площадка под обекта, която е предвидена и в самия архитектурен проект. Още в срока за доброволно изпълнение на заповедта ищецът е премахнал търговския обект, но въпреки предприетите действия, общинските служители са задействали процедурата по премахване на “обособено помещение от дървена конструкция, обградено с прозрачно полиетиленово фолио“. Поради липса на обект за премахване натрошили бетоновата площадка, която служи и за подход и основа към монолитен търговският обект с което осуетяват безпроблемното му ползване. В същото време от Община Варна Дирекция „Финансово-стопански дейности“ всяка година считано от 2018г. изпращали писма, че ищецът е задължен за извършен разход в размер на 2985,65лв. в изпълнение на Заповед 092/26.02.2018г.

Ищецът твърди, че от така описаните незаконосъобразни действия на администрацията на Община - Варна е преживял нехуманно отношение, унижения, срам и неудобство от клиенти и съседи, емоционални страдания и психически стрес, получил и увреждане на здравословното състояние, като вследствие претърпения стрес получил исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт през 2019г., претърпял и финансови загуби, вследствие невъзможността да ползва премахнатия обект, който не е възстановен и до момента от Община Варна, като е лишен от пазарния наем за същия от датата на премахване на обекта 13.03.2018г. до 13.03.2020г. в размер на 600лв. месечно, както и стойността по дейностите във връзка с премахване на обекта в размер на 3000лв., както и финансова загуба, изразяваща се в стойността на самия обект, възлизаща на 10000лв.

Иска се съдът да уважи исковата претенция. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по делото Община Варна, чрез упълномощения си процесуален представител гл. юрисконсулт С.Н. в отговор с.д.

8699/22.07.2020г., оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение за основателност на исковите претенции по същество, но счита същите за недоказани по размерите, определени в исковата молба. Счита, че в резултат на изпълнението на издадената незаконосъобразна заповед на кмета на Район „Приморски“ ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и на пропуснати ползи, както и неимуществени такива. Последните следва да бъдат удовлетворени до размерите установени от съдебно–оценителната експертиза, а претенцията за неимуществените вреди счита за завишена и пледира за уважаване в размер, определен по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Административен съд - Варна, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.

С оглед изложените твърдения в исковата молба съдът счита, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред, поради което исковете се явяват процесуално допустими.

От доказателствата по делото се установява, а и между страните не се спори, че със Заповед № 092/26.02.2018 година кметът на Район „Приморски“ при Община Варна е разпоредил премахването на преместваем обект:

„Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с прозрачно полиетиленово фолио“, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.***** по кадастралната карта и регистър на гр.Варна, с приблизителни размери : дължина 4,50 метра, ширина 7 метра и височина 2,50 метра и обща застроена площ от 31,50 метра. За да постанови този резултат органът е приел, че собственик на ПИ с идентификатор № 10135.*****, в който е поставен обекта е Община Варна по Акт за държавна собственост от 11.03.2013 година и обектът е поставен без разрешение за поставяне от Община Варна, в терен, отреден за озеленяване и попадащ в регулацията на бул. „Осми Приморски полк“, не е заплатена наемна цена, както и не са подадени заявления за издаване на разрешение за поставяне на обекта върху общински терен. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 68, ал. 1, т.т. 1, 3 и 8 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна. С Решение №2427/13.12.2018г. по адм. д. №1780/2018г. Административен съд-Варна, IV състав е отменил Заповедта за премахване на преместваемия обект.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л.124-130/. Експертизата дава следното заключение: по т. 1 стойността на премахнатия обект, определена по метода на капитализиране на приходите /приходен метод/ е 12 700 лв. Стойността на дейностите за премахване на обект са определени във вариант 1, когато Община Варна е изпълнила всички дейности по премахване на обекта и е в размер на 1 864лв.

Във вариант 2 стойността на дейностите са определени, когато Община Варна е изпълнила само дейностите по премахване на бетонната площадка и са в размер на 762лв. Стойността на средномесечния наем за периода 13.03.2018-13.03.2020г. е определена по метода на пазарните аналози в приложение №1 към експертизата и е в размер на 240.00 лева или за целия период 13.03.2018г.-13.03.2020г. от 24 месеца, стойността на наема се равнява на 24 х 240лв = 5 760,00лв. По т. 2 експертизата установява, че съгласно Заповед № 092/26.02.2018г. на Кмета на район „Приморски", процесният обект представлява: помещение от дървена конструкция с размери 4,50/7,00м, или 31,50 кв.м., изпълнено върху бетонова основа. Сграда с идентификатор 10135.*****.3, попада в поземлен имот 10135.***** и е изградена на границата на ПИ с идентификатори №№ 10135.***** и 10135.*****.

В досието на административно дело № 1780/18 г. на лист 38 до лист 41 е представен одобрения архитектурен проект, съгласно който на южната фасада на търговския обект се предвижда изграждане на тераса на две нива, а съгласно графиката към проекта, на южната фасада е посочено открита площадка. След като основното застрояване е разположено на границата на ПИ с идентификатори №№ 10135.***** и 10135.*****, то площадката следва изцяло да попада с пълната си площ от 31,50 кв.м. в поземлен имот 10135.*****.

В съдебно заседание вещото лице инж. О. уточнява, че за определянето на средномесечния пазарен наем е използвал данни от „Варненски имоти“ и от интернет, като е сравнявал обекти възможно по - близо до процесния обект. Направил е малко намаление, което е свързано със сравнението на офертни цени и е заложил задължително и риск от отпадане на наема, защото през по – продължителен период съществува такъв риск. Според вещото лице обекта, който е предмет на заповедта на кмета не може да бъде третиран като самостоятелен обект, тъй като е обособена част от търговски обект. Вещото лице не намира разлика между тази част, която е масивната сграда и тази част, която е отпред във вид на тераса или нещо подобно.

С допълнителна СТЕ вещото лице А.В. съобразявайки всички факти относно премахнатата част от процесния обект установява, че средния пазарен наем за периода 13.03.2018г. - 13.03.2020 г. е в размер на 8.89 лева за 1 кв.м. на месец, или 280.00 лева/месец за целия обект. Общо за периода 13.03.2018г. - 13.03.2020 г. пазарният наем е 6 720.00 лв. При изготвянето на СТЕ вещото лице е извършило сравнение на заведения с еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания обект по информация от интернет сайтовете www.imot.bg и www.imoti.net

, както и информация от агенции за недвижими имоти извършващи дейност в гр.Варна. В Таблица 1 вещото лице описва пазарни аналози на заведения с предназначение подобно на процесното. Офертните цени варират в диапазона 8.00 - 15.00 лева/кв.м./месец. След подбиране на подходящи пазарни аналози и прилагане на корекционни коефициенти се формира средна наемна цена в размер на 8.89 лева/кв.м./месец. Вещото лице е съобразил и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 година, вх. № 034391600465739/28.04.2016 г., според която през 2015 г. ищецът е получил доход от наем от Фондация „Ес-О-Ес Семейства в риск“, ЕИК *****, като получения доход е в общ размер 4620.00 лева. Според ГДД по чл.

50 от ЗДДФЛ за 2016 година, вх. № 034391700619165/02.11.2017 г. през 2016 г. ищецът е получил доход от наем от Фондация Ес-О-Ес Семейства в риск, ЕИК *****, като получения доход е в общ размер 3815.00 лева.

И двете експертизата не са оспорени от страните, поради което съдът ги приема като безпристрастно и компетентно изготвени.

За установяване на времето на премахване на обекта, както и че същия е премахнат от ищеца, и за установяване на здравословното и емоционалното състояние на ищеца преди премахване на обекта и след това, съдът разпита свидетели.

Свидетелката К Н Б обяснява, че се познава с ищеца още от училище. Ищецът бил весел и атрактивен, и се изненадала, когато преди 2-3 години го видяла в недобро психическо състояние. Той й споделил, че има някакви проблеми. Изненадала се, че заведението му е затворено. Той губел мисъл, изпадал в лека депресия, която понякога била и малко по-силна. Според свидетелката това е последствие от ситуацията, която имал с държавни институции и комшии, породени от събарянето, неуредиците по ситуацията около къщата. В следствие на всичко това миналата година той получил инсулт. Свидетелката му помагала в домакинството и в пазаруването. Според свидетелката трябва да минат поне 5-6 години, за да може ищецът да се възстанови след инсулта и да бъде полезен за себе си. Свидетелката твърди, че ищецът нямал други доходи освен наема от това заведение, доколкото дълги години е живял в чужбина и нямал пенсия в момента. Когато срещнала ищеца през 2017 г. се изненадала, че го вижда в такова лошо психологическо състояние, бил унил, заради проблемите с имота, който има, рухнал психически. Възстановяването му след инсулта от 2019г. било много трудно.

Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fb12289-3714-431d-af07-4574aa3ee6e2