Решение № 851 от 21.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Плевен, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430105484 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от молба от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ”Сан Стефано”№ 25, представлявано от у.и.К.Х.Т., в качеството на управител, чрез пълномощника си Л. А. Г. - ю. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” № 25 против Б. Г. Г., ЕГН **********, адрес: *** №311, вх.

Д, ет. 4, ап. 11, в която се твърди следното : „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №25, с ЕИК *** (ВиК Плевен) е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 19.05.2023 г. е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч. гр. д. № 2848/2023г. по описа на Районен съд Плевен е издал заповед за изпълнение за сумата 638,27 лева - главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 25.01.2021г.- 22.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.05.2023. до окончателното й плащане, сумата 68.66 лева ( шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 24.02.2021г. до 17.05.2023г., както и сумата от 25,00лв. 1 внесена държавна такса и сумата от 50,00 лв. - ю.ско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен настоящият установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Вземането си ищецът обосновава със следното : „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Плевен е предоставяло на Б. Г. Г., ЕГН **********, в качеството на потребител по смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи услуги на обект с адрес: *** *** за които са издадени фактури в периода от 25.01.2021г, 22.03.2023г. За посочения адрес ответникът по делото има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН ********** /абонатен номер ***/. Между ВиК оператора, от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Съгласно чл.8 ал.1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика ( собствениците) на ВиК системи или от съответният регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен или местен ежедневник.

В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа.

Потребителят (абонат), от своя страна е длъжен да заплати Вик услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г.

В настоящият случай операторът е изпълнил задължението си за 2 предоставяне на ВиК услуги. От своя страна абонатът не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, за което е направен опит от страна на ВиК оператора да уведоми абоната по реда на чл.

67 от Общите условия с Покана за доброволно плащане. Адресът е посетен от служители на ВиК на 08.10.2022г., както и на 19.09.2022г. за връчване на покана за доброволно плащане. И при двете посещения на адреса не е открит никой. За всяко от посещенията е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп.

След неплащане в указания срок със заповед на управителя на ВиК №350/15.11.2022г. е разпоредено прекъсване на захранването и водоподаването на абоната. Същото не е направено, тъй като на адреса не е намерено лице, което да осигури достъп на ВиК служителите до измервателното тяло. Адресът е посетен на 25.11.2022г., като при посещението е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп.

Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.05.2023г. изискуемото и непогасено вземане към абоната е по посочени фактури, за задълженията по които се твърди, че са станали изискуеми съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г. и съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г., потребителят разполага с 30 - дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Претендираната с подаденото заявление по чл.410 от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл.42 и чл.44 от Общите условия на Вик оператора, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Това дава право на ВиК оператора да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа 3 на всяка от посочените фактури до датата на предявяване на настоящата искова молба( датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. Г. Г. съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Плевен, с ЕИК ***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№2848/2023г. по описа на Районен съд Плевен, включващи: 638,27 лева главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по, фактури от 25.01.2021 г, 22.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея считано от 19.05.2023г. до окончателното й плащане, сумата 68.66 лева - лихва за забава за периода от 24.02.2021г. до 17.05.2023г.

Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.

Представените писмени доказателства следва да се приемат.

В срок е депозиран писмен отговор от адв.Р.Л. от ПлАК, назначен в хода на делото, за особен представител на ответната страна в процеса. С отговора се оспорва изцяло вземането на ищеца, като се излага следното : предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, тъй като предявеното вземане с исковата молба е за доставени ВиК услуги в обект - апартамент, находящ се в ***, а представените копия на документи с исковата молба - справка за консумация, фактури, констативни протоколи, покана и заповед се отнасят за жилище, находящо се в ***.

Липсата на идентичност между адреса на жилището, за което в исковата молба се твърди, че са доставени ВиК услуги и адреса на апартамента, за който са приложени документи, води до извода, че ответникът не дължи претендираните суми за доставени ВиК услуги. Предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, тъй като представените доказателства по делото не могат да обосноват по безспорен начин, че ответникът в претендирания период от време е бил потребител на ВиК услуги, доставени в процесното жилище (ако се приеме, че адресите са идентични). Задължително условие за основателността на предявена претенция по облигационно правоотношение, свързано с доставка на ВиК услуги в имот, находящ се в сграда - ЕС, е лицето, срещу което е предявен иска да е потребител на ВиК услуги, т.е. - да 4 притежава право на собственост върху имота или да му е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилището (§ 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ ДР ЗРВКУ; чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи канализационните услуги и чл. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК ЕООД - Плевен). Предявеният установителен иск е неоснователен, тъй като от представените доказателства по делото е обективно невъзможно да се установи каква е частта на ответника от задължението за доставени ВиК услуги.

Счита, че ВиК ЕООД - Плевен е открило партида за процесния имот на името на ответника в нарушение на чл. 59 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Ако се допусне, че представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания, приложена към исковата молба, е достатьчно доказателство за установяване на право на собственост на ответника върху процесния имот, то това право на собственост, освен на Б. Г., принадлежи и на другия съсобственик - М.М.Р.Х.. Съгл. чл.59 ал.3 и ал.4 от Общите условия:„(3) В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.(4) В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имота се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди па всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете “.

Твърди, че в разглеждания случай, ВиК ЕООД - Плевен е открило партида и потребителски номер на ответника, съответно е начислявало отчетените количества в претендирания период само на Б. Г., без да е представено писмено споразумение или споразумителен протокол за разпределение на отчетените количества между съсобствениците на имота.

Оспорва претендираните вземания по основание и размер.

Оспорва, че в претендирания период от време, показанията на индивидуалния водомер в процесния имот са отчитани и записвани реално и 5 вярно, в съответствие с нормативните изисквания (чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и клаузите на Общите условия (чл. 23, ал. 4 - без частта й, отнасяща се за ползване на електронен карнет).

Възразява, че клаузата на чл.23 ал.4 от Общите условия в частта й, е която се предвижда, че редът за отчитане не се прилага „и при ползване на електронен карнет“ е недействителна, тъй като е неравновноправна, противоречи на нормативните разпоредби и накърнява добрите нрави.

Посочената договорка в атакуваната й част противоречи на разпоредбата на чл.32, ал. 4 от Наредбата, която урежда, че общият ред за отчитане, съотв. полагане на подпис от потребителя или негов представител на отчетените данни, може да не бъде спазен единствено при отчитане по електронен път.

Отчитането по електронен път е този вид на снемане и записване на данните, при който се изключва субективния елемент, т.е. - данните се снемат и записват от устройство без човешка намеса. Във всеки друг случай е необходимо присъствието на потребителя или негов представител и съгласието им със записаните показания, удостоверено с подпис. Клаузата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия, обаче в частта й, в която е предвидено, че общият ред за отчитане не се прилага „и при ползване на електронен карнет“, противоречи на нормативното изискване за присъствие и подпис на потребителя или негов представител и позволява на оператора едностранно да определя и записва показания на водомера без съгласието на потребителя, изразено с подписа му. Следва да се има предвид, че поместването на данни в електронен карнет не представлява отчитане по електронен път, нито отменя изискването за подпис на потребителя, а е само и единствено електронно, едностранно документиране на резултати от проверката.