Решение № 149 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900660 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Луксъри ливинг“ ЕООД с ЕИК 201 104 210, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски“ № 1, ет. 2, представлявано от пълномощника адв. Н. Л. Г., против „Агруп – 4“ ЕООД с ЕИК 204 928 607, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Нева“ № 3.

Ищецът твърди, че на 20.01.2021 г. между него като възложител и ответника като изпълнител бил сключен Договор за извършване на строително – ремонтни дейности с предмет изпълнение на топлоизолационна система на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в *****, ***.

В изпълнение на задължението си по чл. 2, ал. 4, т. 1 от Договора ищецът заплатил на „Агруп – 4“ ЕООД по банков път на 22.03.2021 г. сумата в размер на 60 000 лв. с включено ДДС, представляваща авансово плащане на част от възнаграждението за извършване на договорената работа. По повод на това плащане била издадена фактура № 92/09.03.2021 г.

На 05.04.2021 г. бил съставен Протокол Акт образец 19 за извършени видове СМР на обекта. В него представител на възложителя – технически изпълнител И.Д., отбелязал възражения по описаните видове и количества СМР на обща стойност 17 932.92 лв. с включен ДДС, описани конкретно в документа. Поради тези си възражения ищецът не приел работите, отразени в посочения Протокол. Въпреки това издадената от „Агруп – 4“ ЕООД фактура № 103/12.05.2021 г. на стойност 17 932.92 лв. с включен ДДС, във връзка със 1

СМР, посочени в Протокола Акт образец 19 от 05.04.2021 г., била осчетоводена, тъй като ищецът вече платил авансово сумата по същата - като надлежно изпълнение на задължението на възложителя за авансово заплащане съгласно клаузите на договора.

С Уведомление, връчено на „Агруп – 4“ ЕООД на 27.07.2021 г., оформено като нотариална покана акт 11, том I, рег. № 167/16.06.2021 г., по описа на нотариус Десислава Кирилова – Зайкова, с рег. № 727 на НКРБ и район на действие РС – Асеновград, ищецът прекратил действието на Договора за извършване на строително – ремонтни дейности от 20.01.2021 г., на основание чл. 10 от него, считано от датата на получаването й от изпълнителя. С уведомлението на последния бил даден 7 – дневен срок от получаването да възстанови на ищеца сумата в размер на 42 067.08 лв., като платена на отпаднало основание по вече прекратения Договор за извършване на строително – ремонтни дейности от 20.01.2021 г.

Предвид горното ищецът твърди, че, считано от 27.07.2021 г. действието на така цитирания Договор за извършване на строително – ремонтни дейности от 20.01.2021 г. е прекратено, на основание чл. 10 от него, а считано от 04.08.2021 г. ответникът изпаднал в забава за връщане на сумата в размер на 42 067.08 лв., като платена на отпаднало основание. Ответникът отказвал да заплати посочената сума.

Тези обстоятелства обосновавали правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове, с които се моли „Агруп – 4“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 42 067.08 лв., като платена на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, с оглед прекратения на 27.07.2021 г. Договор за извършване на строително – ремонтни дейности от 20.01.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане, както и сумата от 420.67 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за времето от 04.08.2021 г. – датата, следваща тази на изтичане на 7 – дневния срок, даден с нотариалната покана, до 08.09.2021 г. – датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда. Претендират се разноски.

В законовия срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта, че между него и ищеца е сключен описаният в исковата молба договор, но поддържа, че е изпълнил качествено и в срок уговорените СМР.

Твърди, че забележките, фигуриращи в съставения на 05.04.2021 г. Протокол Акт образец 19, са неверни и тенденциозни, отправени единствено, за да се ползват за повод да не бъде платено. В тази връзка се позовава на констатациите, направени от „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - представител на производителя на материалите, с които се изпълнявала поръчката, в съставен от него протокол по повод извършено обследване на изпълнената от „Агруп – 4“ ЕООД работа по договора. Твърди, че изпълненото по договора надхвърля размера на направеното от ищеца плащане. Отбелязва, че същото 2 не е авансово – така, както се твърди в исковата молба и това се потвърждава от факта, че фактура № 92/09.03.2021 г. е издадена 13 дни преди извършване на плащането по нея, което не било характерно за авансовите плащания, при които фактурата се издава след извършване на плащането.

В условията на евентуалност - в случай, че исковете бъдат уважени, прави възражение за прихващане първо със сумата от 17 932.92 лв., представляваща неплатени СМР по фактура № 103/12.05.2021 г. и за разликата до пълния размер на иска, надхвърляща сумата от 17 932.92 лв., да се извърши прихващане със сумата от 58 200 лв., представляваща дължима печалба по процесния договор, която ищецът би получил съгласно чл. 268 от ЗЗД.

Дължимостта на втората сума обосновава с разпоредбата на чл. 10 от договора, възпроизвеждаща чл. 268 от ЗЗД. Счита, че изявлението на ищеца за прекратяване на облигационната връзка е именно на това основание, поради което същият му дължал направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил при изпълнението на работата. В подкрепа на заявеното посочва следното: Общото количество на топлоизолационната система на жилищна сграда, която е следвало да бъде изпълнена в съответствие с договора, е била приблизително 6 000 кв.м. /съгласно чл. 2, ал.

3/, като според договорената единична цена от 48.50 лв./кв.м. без ДДС, общият приход за изпълнителя е следвало да бъде 291 000 лв. без ДДС.

Средната пазарна норма на печалба при изпълнение на топлоизолационни системи била 20 %, поради което и печалбата, която дружеството е следвало да реализира от изпълнението на договора е щяла да бъде е размер на 58 200 лв. Последната била гарантирана от сключените договори с подизпълнители при цена от 18 лв./кв.м. без ДДС. С оглед цената на закупените от дружеството за изпълнение на договора материали, печалбата, която е следвало да бъде реализирана, надхвърляла 20%.

Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена, както и в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.

С депозирания отговор ответникът е предявил насрещен иск, който е отделен за разглеждане в друго производство пред същия състав на ОС – Пловдив.

С депозирана допълнителна искова молба ищецът оспорва всички възражения, направени от ответното дружество. Оспорва изложеното в отговора твърдение, че разпоредбата на чл. 10 от договора била интерпретация на чл. 268 от ЗЗД. Посочва, че цитираната законова норма е диспозитивна и се прилага, когато не е уговорено друго между страните. В случая различна договорка е налице и тя именно е обективирана в посочения чл. 10, съгласно който при прекратяване на договора на това основание се дължи единствено стойността на извършените до момента работи. С това отговорността на възложителя се изчерпвала. По отношение на наведеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 17 932.92 лв. подчертава, 3 че претенцията на „Луксъри ливинг“ ЕООД по главния иск е връщане на сумата от 42 067.08 лв. именно след приспадане на 17 932.92 лв. с включен ДДС по фактура № 103/12.05.2021г., които вече били заплатени, с оглед изпълнение на задължението на ищцовото дружество за плащане на „стойността на извършените до момента работи“ на ответника.

В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения, като оспорва изцяло тези, релевирани от ищеца.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Приети са за съвместно разглеждане в процеса направените от ответника при условията на евентуалност възражения за прихващане с негови насрещни вземания за сумата от 58 200 лв – дължима печалба по процесния договор съгласно чл. 268 ЗЗД и 17 932.92 лв – неплатени СМР по фактура № 103/12.05.2021г, уточнени след указания на съда по отношение съединението, в което са предявени двете вземания с молба от 16.03.2022г., а именно: да се извърши при евентуалност прихващане първо със сумата от 17 932.92 лв – неплатени СМР по фактура № 103/12.05.2021г и за разликата до пълния размер на иска, надхвърляща сумата от 17 932.92 лв, да се извърши прихващане със сумата от 58 200 лв – дължима печалба по процесния договор съгласно чл. 268 ЗЗД.

Така предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и приетите за съвместно разглеждане с тях претенции на ответника, предявени чрез възражения за прихващане, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 268 от ЗЗД.

При разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже извършеното плащане на претендираната от него сума в изпълнение на договора, както и всички положителни материалноправни предпоставки от фактическия състав на прекратяването му на основание чл. 10 от него, обосноваващи основанието на претенцията му. В тежест на ответника е да установи направените от него правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. наведеното основание да задържи съответната сума, както и предявените в условията на евентуалност възражения за прихващане с негови насрещни вземания против ответника, в т.ч. пораждащите ги положителни материално правни предпоставки: че е извършил възложената работа качествено и в срок и затова му се дължи договореното възнаграждение; съответно, че са налице предвидените в чл. 268 от ЗЗД предпоставки и размера на печалбата, която ответното дружество е следвало да реализира от изпълнението на договора, ако не беше отказът на поръчващия.

Изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството относно наличието на валидно възникнала облигационна 4 връзка между страните, произтичаща от представения от ищеца договор от 20.02.2021 г. за извършване на строително – ремонтни дейности.

Няма спор също, че уведомлението за преустановяване на облигационната връзка е връчено на ответника чрез нотариус на 27.07.2021 г, като изрично в него е посочено, че ищецът се позовава на чл. 10 от договора, съгласно който възложителят може по всяко време до завършване и предаване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му. В този случай той е длъжен да заплати на изпълнителя стойността на извършените до момента на отказа работи, като последната възможност е упражнена от изпълнителя чрез възражението му за прихващане. Всъщност по този въпрос ищецът твърди, че е отчел стойността на изпълненото и го е прихванал от авансово платената сума, поради което сега претендира остатъка.

В уведомлението е посочено още, че в резултат на прекратеното действие на договора на основание чл. 10 от него, ответникът дължи на ищеца връщане на процесната сума като платена на отпаднало основание.

Безспорно е и това, че процесното плащане е извършено преди прекратяване на облигацията, фактура за което е издадена на 09.03.2021г. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните и от което се установява, че на 22.03.2021г по сметката на ответника е постъпила сума в размер на 60 000 лв с основание на превода – плащане по фактура № 92 от 09.03.2021г, осчетоводено и при двете дружества.