Решение № 386 от 01.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: М.а Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20262100500379 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата И. Р. У., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., жк."С.", бл.**, ет.**, подадена чрез адв. Димитринка Радева- БАК против решение № 81 от 13.01.2026 г. постановено по гр. д. № 8347/2024г. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от нея искове за осъждане на ответника Гаранционен фонд, Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4 да й заплати обезщетеН. за неимуществени вреди за горницата над 766.94 евро до пълН. заявен размер от 5112.92 евро и за имуществени вреди за горницата над 324.67 евро до пълН. заявен размер от 480.61 евро.

Решението е постановено при участието на ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 като трето лице- помагач на страната на ответника.

Със същото решение ищцата е осъдена на заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата от 162.54 евро

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваната му част с твърдеН., че макар съдът да е изяснил правилно фактическата обстановка и да е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване е стигнал до неправилни правни изводи в две насоки- неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, довел до силно занижение на обезщетението за причинени неимуществени вреди до размер от 1500 лв.

/766.94евро/ и неоснователно изключване от доказаните имуществени вреди на разход 1 за изготвяне на становище на психичното състояние на ищцата, обективирано във фактура от 21.09.2023г., както и неправилно изчислени разходи за психологична терапия в размер на 635лв, а не на 690 лв. Сочи се, че присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди е в разрез със събраните по делото доказателства, предвид установеното по делото, че ищцата е била нетрудоспособна няколко дни след инцидента, а понастоящем след като са изминали повече от две години и половина все още не може да се възстанови от преживения стрес, независимо, че нанесените й телесни повреди са леки. Изложено е, че след експертиза е установено, че е налице изразена психосоматична проява на преживения стрестежест в гърдите, непрекъснат страх, когато се вози в кола, вътрешна тревожност и напрежение, усещане, че нещо лошо ще й се случи, нежелание сама да излиза от вкъщи, трудно заспиване, често пробуждане с кошмари, нежелание да мисли и говори за преживяното, поради усещането, че се появява топка в гърлото й и лесна уморяемост. Сочи се, че тези данни свидетелстват, че при ищцата интензитета на нагативните изживяваН. и изпитаН. стрес от внезапността на удара са били по-високи, за да не може да се справи сама с последиците и да се потърси психологическа помощ.

Твърди се, че именно това е обосновало и размера на исковата претенция за неимуществени вреди, поради което се счита, че не може да се приеме за справедливо и обосновано на претърпяното от ищца определеното от първоинстанционН. съд обезщетение в размер на 1500 лв., която според в жалбата би била обоснована само в случая на причинени леки телесни повреди, без психичните последици от преживяното от ищцата. Що се касае до претенцията за имуществени вреди, въззивникът счита, че същата неправилно е отхвърлена в частта, касаеща разходите по фактурата от 21.09.2023г. за извършено становище на психолог Н. Пантелеева, с мотив на съда, че тези разходи не са пряко свързани с настъпилото произшествие. Възразява се, че доколкото становището касае обобщаване на ефекта на терапията, резултатите от нея, оплакваН.та на ищцата и снетата анамнеза, извършването му е било нужно, за да може ищцата да докаже твърдеН.та си за влиянието на настъпилото ПТП върху психиката. Още повече, че за заплащане на това психологично становище има неоспорени от насрещната страна доказателства. По подробно наведените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което исковете в тези части да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.В съдебно заседание въззивницата, чрез адвокатския си представител поддържа жалбата си, като развива подробни доводи по съществото на спора, акцентирайки, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено, при положение, че съдът е приел за недоказано възражението на насрещната страна за съпричиняване на вредоносН. резултат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият- ответник Гаранционен фонд, чрез адв. Пешка Чернокожева- БАК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил въззивната жалба. Изразено е несъгласие с възраженията на ищцата, че присъденото й обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Посочва се, че при определяне на това обезщетение съдът е съобразил приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и становището, представено от ищцата, изготвено извънсъдебно за емоционалното й състояние, непосредствено след инцидента. Споделя се извода на съда, че за ищцата няма настъпили дълготрайни вреди последици вследствие ПТП.

Счита, че твърдяното от ищцата посттравматично стресово разстройство не е доказано от събраните доказателства, вкл. и обстоятелството, че повече от две години след инцидента тя не може да се възстанови от преживения стрес, като данните по делото 2 сочат, че тя се е явила на работа на следващия ден след инцидента, а е посещавала психолог до 5 месеца след ПТП. Акцентира се също, че не е установено при ПТП ищцата да е била с предпазен колан. По тези съображеН. се счита, че обезщетението за неимуществени вреди е правилно определено от съда. Що се касае до обезщетението за имуществени вреди- въззиваемият споделя извода на първата инстанция за неоснователност на искането за репариране на разходите за психологическото становище на ищцата. Излага се, че ищцата не е лишена от възможност да докаже вредите си, още повече, че тя е поискала само ангажиране на гласни доказателства, без експертно заключение. По наведените в писмеН. отговор доводи се иска потвърждаване на решението в обжалваните отхвърлителни части и присъдена на разноските по делото. В съдебно заседание въззиваемия ответник поддържа писмеН. си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита, че по делото не са доказани посттравматични увреждаН. на ищцата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ЗД„Бул Инс“ - третото лице- помагач на страната на ответника- въззиваем, чрез адв. М. Г. – БАК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил подробни доводи за нейната неоснователност. Възразява се против доводите в жалбата за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, с мотив, че оплакваН.та в тази връзка са неоснователни, тъй като съдът е обосновал изводите си на събраните по делото доказателства. Счита, че травмите на ищцата, макар да са множество са леки и въпреки тяхната съвкупност те не обуславят присъждане на обезщетение в по-висок от определеН. от съда размер, още повече, че липсват данни за усложнеН. и не е налице период по-дълъг от 10-14 дни за възстановяване от тях. Що се касае до психологическите последици се излага, че правилно съдът е отчел, че изпитаН. от ищцата стрес и притеснеН. са нормални за човек, претърпял такова ПРП. По имуществените вреди се сочи, че представеното от ищцата извънсъдебно становище не съставлява разход, свързан с лечението й или с възстановяването, поради счита, че правилно същият не е присъден като имуществена вреда. По подробно изложените в писмеН. отговор съображеН. се иска потвърждаване на решението в отхвърлителните му части. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС. При условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде счетена за основателност е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава посоченото в НРАВ.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: районният съд е бил сезиран с предявени от ищцата И. Р. У. против ответника Гаранционен фонд обективно съединени искове за осъждането му да й заплати обезщетеН. за причинените й вреди, настъпили в резултат ПТП от 03.08.2023г., както следва: сумата от 940 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващи се разходи за платени 12 броя консултации с психолог, и сумата от 10000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания. и преживян стрес от същото ПТП като пътник в МПС на особен режим, с рег. № А9006МВ, собственост на МВР-Бургас, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от момента на уведомяването на ответника - 15.08.2023г. до окончателното им изплащане.

3

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2023г. ищцата е претърпяла ПТП като пътник в служебен л.а. Опел, рег. № А9006МВ, собственост на ОД на МВР- Бургас, вследствие на което са й причинени леки телесни повреди: на лявата ръка – оток и охлузване, на лява подбедрица охлузваН., на лявото рамо – кръвонасядане, получени поради съприкосновение на ищцата с вътрешността на автомобила. С допълнителна молба е уточнено, че на процесната дата водачът на автомобила при изпреварване е ударил вече изпреварващия го автомобил Ауди А3 рег. № А3203ВК, който излязъл извън платното за движение, а автомобилът, в който пътувала ищцата се завъртял и се ударил в движещия се пред него специален автомобил. Така ищцата твърди, че е получила травмите си, при съприкосновение на тялото й с вътрешните части на купето. Ищцата заявява, че е била в нетрудоспособност няколко дни след ПТП, като и понастоящем все още не може да се възстанови от преживения стрес, което наложило провеждане на сеанси с психолог за справяне със стреса в продължение на пет месеца.

Излага се, че водачът на автомобила, причинил ПТП е бил санкциониран за инцидента чрез ангажиране на административно-наказателна отговорност. Сочи се, че ищцита е получила вследствир инцидента значителна психологическа травма, проблеми със съня, страх, напрежение, нежелание да излиза сама. Заявява, че психологът, който ищцата е посещавала констатирал наличие на посттравматично стресово разстройство с наличие на дисоциативни и тревожно-депресивни симптоми, преминало в разстройство на адаптацията, като с оглед провеждане на психотерапията ищцата е извършила разходи за заплащане на 12 консултации от общо 690 лева и отделно 250 лева за изготвяне на становище за състоянието й, които твърди, че представляват имуществени вреди, чиято присъждане претендира, заедно с обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от ответника Гаранционен фонд с мотив, че се касае за автомобил, собственост на МВР, независимо, че същият е застрахован към „Бул Инс“ АД. районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.562, ал.5 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове по основание и размер, с възражеН., че няма основание да му се ангажира отговорността, защото за автомобила има действащ застрахователен договор по сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност при „Бул Инс“ АД. Заявява, че само извънсъдебна претенция по чл.562, ал.5 ГПК във връзка с автомобили с особен режим се завежда пред него, а след като ГФ е отказал да заплати обезщетение, то ищцата е трябвало да заведе дело против застрахователя. Оспорва заявеН. в исковата молба механизъм на ПТП и сочи, че няма доказателства за същият и за причините за ПТП.