Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 264 от 29.05.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 148/2025
Вид
Определение № 264
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. София, 29.05.2025 г.

С. окръжен съд, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600148 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от частния тъжител С. Д. Г., подадена чрез авд. В. Д., срещу протоколно определение от 11.12.2024 г. по НЧХД № 268/2023 г. по описа на РС- П., с което наказателното производство е прекратено.

В жалбата е изразено становище, че атакуваният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен от въззивният съд. В тази връзка единственият изложен аргумент е, че неявяването на частния тъжител в откритото съдебно заседание е било поради причина на внезапно заболяване. Доказателства в тази връзка не са представени.

Срещу депозираната въззивна жалба е постъпило писмено възражение от подсъдимия И. С. В., чрез защитника му а. В., в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Представени са писмени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител и повереникът му – адв. Д., поддържат така подадената жалба.

Пред въззивната инстанция подсъдимият И. В. не се явява. Явява т се защитниците му адв. В. и адв. Г., които оспорват подадената частна жалба.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и извърши самостоятелна преценка съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

1

Подадената частна жалба е допустима, доколкото е подадена в срок т процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Наказателното производство пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК - по частна тъжба, входирана в РС – П. на 14.12.2023 г. (пощенско клеймо от 13.12.2023 г.) от С. Д. Г. срещу И. С. В.. В тъжбата се твърди, че на 14.06.2023 г. подсъдимият В. нанесъл на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в отток в дясната тилна област на главата и охлузвания на двата крака, като се е опитал ад го прегази и да го затрупа с баластра, както и че с действията си е унизил честта и достойнството му. Предявен е и граждански иск, като се претендира осъждане на подсъдимия В. за сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на частния тъжител неимуществени вреди, вследствие извършените престъпления – лека телесна повреда и обида.

С Разпореждане № 453 от 20.12.2023 г. частната тъжба е оставена без движение като на тъжителя са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности. С молба от 16.01.2024 г. частният тъжител е направил опит да уточни обстоятелствата, на които основава тъжбата си. Тъй като указанията на съда не са изпълнени в цялост, частната тъжба е оставяна без движение както с Разпореждане № 21 от 19.01.2024 г., така и Разпореждане № 96 от 28.03.2024 година.

След представяне от страна на частния тъжител допълнителни уточнения, с Определение № 65 от 26.07.2024 г. съдията-докалдчик е счел, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, поради което е дал ход на тъжбата и е насрочил делото за разглеждане в отрито съдебно заседание на 18.09.2024 година. Приел е, че с тъжбата са повдигнати две обвинения срещу И. С. В. за престъпление по чл.

130, ал. 1 НК – нанасяне на лека телесна повреда, причинила на тъжителя разстройство на здравето, извън случаите на чл 128 и чл. 129 НК и в идеална съвкупност – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК – обида, нанесена публично.

Делото е пренасрочено за дата 30.10.2024 г., като в проведеното на посочената дата заседание ход на делото не даден, а същото е отложено за 11.12.2024 година. Видно от съставения протокол № 199/30.10.2024 г. частният тъжител е редовно призован за заседанието и се е явил лично в залата, поради което е и редовно уведомен за датата, за която делото е отложено. Въпреки това в проведеното на 11.12.2024 г. съдебно заседание частният тъжител не се е явил и не е бил представляван по делото.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 11.12.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство, предвид наличието на основанието по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, а именно – поради неявяване без уважителна причина в съдебно заседание на частния тъжител или неговия повереник.

Анализирайки горните обстоятелства, във връзка с постановяване на 2 атакуваното определение, настоящият въззивен състав, намира, че правилно първостепенният съд е приел, че тъжителят е редовно призован за съдебното заседание, в което не се е явил без наличие на уважителни причини за това.

В конкретния случай частният тъжител следва да се счита за редовно призован, доколкото същият е присъствал лично на заседанието, проведено на 30.10.2024 г., когато ход на делото не е даден. Нещо повече – това обстоятелство е коректно отразено и в Протокол № 199/30.10.2024 г., където е посочено от съда, че частният тъжител е редовно уведомен за датата и часа, за които е насрочено делото. Следователно той лично е възприел както причините за недаване на ход на делото и неговото отлагане, така и датата, за която е насрочено следващото открито заседание, а именно 11.12.2024 година.

По отношение на призоваването му за заседанието на 30.10.2024 г., настоящият състав счита, че са спазени правилата регламентирани в гл. ХV от НПК, уреждащи призоваване на страните по делото. В призовката, получена на 23.10.2024 г. от повереника му – адв. Д., е посочен номера на делото, датата и часа на провеждане на заседанието, страните по него, неговото качество и правото му да се яви в съдебно заседание с повереник. Същата е получена преди съдебното заседание, поради което и тъжителят се счита за редовно призован.

Пред първоинстанционния и въззивния съд частният тъжител не представи доказателства установяващи наличието на уважителни причини за неявяването му в съдебното заседание пред РС - П. на 11.12.2024 година.

Следва да се отбележи, че представеното и неприето от настоящия състав като доказателство по делото, медицинско направление, също не би могло да удостовери наличието на обективна невъзможност на тъжителя да се яви в съдебното заседание.

Неявяването на частния тъжител в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини също съставлява процесуално основание за прекратяване на наказателното производство, възникнало като резултат от поведението на лицето, по чиято воля е образуван наказателния процес. При установяване на предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, съдът задължително прекратява наказателното производство и това не зависи от волята или присъствието на подсъдимия и/или неговия защитник.

Предвид посоченото и с оглед редовната процедура по призоваването на частния тъжител и неявяването му в насроченото съдебно заседание, законосъобразен и правилен се явява изводът на първоинстанциония съд, че е налице основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК.

Правилно е и произнасянето на първоинстанционния състав по отношение на разноските в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по делото, образувано по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Именно поради това с обжалваното определение направените по делото разноски от подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева са възложени в тежест на частния тъжител .

3

В заключение, според настоящият състав се налага изводът, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.12.2024 г. по НЧХД № 268/2023 г. по описа на РС- П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4