Решение № 3578 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4275/2023
- Вид
- Решение № 3578
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3578 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330104275 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Х. Х. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клауза за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лева, предвидена в глава VI по договор за кредит № *** от 13.02.2023 г., поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със закона – чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит № *** от 13.02.2023 г., по който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. По договора е предоставена на ищеца сума в размер на 600 лева. В договора в раздел IV „Параметри“ била фиксирана сума от 240 лева, дължима за закупена допълнителна услуга „Фаст“. Счита, че тази клауза е недействителна, доколкото противоречи на добрите нрави и заобикаля закона – чл.19, ал.4 ЗПК и противоречи на закона чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация, чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 и пр.1 ЗЗД..
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че между страните е сключен посочения договор за кредит, че в него е уговорена клауза за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и че тази клауза е недействителна на сочените в исковата молба основания. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза по закупена допълнителна услуга „Фаст“.
1
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В договора за кредит /л.5/ е посочено, че ищецът се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги една от които е „Фаст“, даваща му право за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, за която услуга ищецът – потребител заплаща на кредитора възнаграждение в размер на 240 лева.
Така както е уговорена тази клауза не предоставя на потребителя действително някаква допълнителна услуга. Това е така, доколкото разглеждане на искането за кредит и неговото изплащане не е услуга, а е задължение на кредитора и право на потребителя. В договора не е посочено какво се разбира под приоритетно разглеждане на кредита и каква конкретно услуга се предоставя на потребителя. С уговарянето на възнаграждение за изпълнение на задължение на кредитора съдът приема, че се накърняват добрите нрави и тази клауза е пряко противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост, като с нейното уговаряне се цели единствено допълнително оскъпяване на кредита без реално да се предоставя допълнителна услуга от кредита. Наред с това размера на възнаграждението за тази услуга е близо половината от стойността на отпуснатия кредита, по - висок е от размера на възнаграждението, което кредиторът получава за същинската услуга, която предоставя – отпускане на кредит и се явява несъразмерно висока в сравнение с насрещната престация на кредитора, което е допълнителен аргумент за това, че клаузата противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното искът ще се уважи на първото посочено в петитума на исковата молба основание, а именно клаузата ще се обяви за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид уважаване на иска на първото посочено основание, съдът не дължи произнасяне по останалите, наведени в исковата молба, основания за нищожност на процесната клауза.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът по първоначалния иск доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса, която ще му се присъди изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.8/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от ***С. Н.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 400 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
2
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за допълнителна услуга Фаст в размер на 240 лева, обективирана в договор за кредит № *** от 13.02.2023 г. , сключен между Р. Х. Х. , ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Х. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К.
Н., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3