Решение № 137 от 21.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр. Хасково, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200224 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С. Х. Х. срещу Наказателно постановление № 25-1253-003423 от 20.01.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 255.65 евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че жалбоподателят не бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила и не бил узнал за това по друг начин. Необходимо било да се докажат всички елементи от състава на нарушение, включително вината, като узнаването можело да се докаже с всички доказателства и доказателствени средства, но такива 1 липсвали в контекста на задължителната за приложение от съдилищата практика, формирана с цитираното в жалбата тълкувателно постановление.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.

Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения процесуален представител – адв. Д.Г. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 27.11.2025 г. свидетелите З. Т. И., заемащ длъжността „******“ в Участък Стамболово при РУ на МВР - Хасково и Т. А. Ш., ***** в Участък Стамболово при РУ на МВР - Хасково били на работа и били повикани да окажат съдействие на техни колеги от жандармерията, които в около 11:50 часа били спрели на път III – 5074 в село Жълти бряг, обл. Хасково за проверка водача моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „*****“ с поставени на съответните определени за това места табели рег. № *****. В хода на проверката, след справка в информационната система установили, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя С. Х. Х. посочен им като водач, негова собственост, било със служебно прекратена 2 регистрация от дата 11.11.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. З. Т. И. Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 082554 за нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят, подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 27.11.2025 г., според отразеното в приложената разписка.

Материалите, касаещи нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково по компетентност въз основа на Мотивирана резолюция № 25-1253-М000344 от 29.12.2025 г.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2026 г. прокурор при РП-Хасково, след като приел, че извършеното деяние по чл. 345, ал. 2 НК, не съставлявало престъпление, поради несъставомерност от субективна страна, отказал образуването на ДП и прекратил пр. пр. № 118/2026 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, който можело да го обжалва пред ОП – Хасково по реда на чл. 213, ал. 1 НПК.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните санкции, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.01.2026 г. прокурор при РП-Хасково и за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр. преписка № 118/2026 г. по описа на РП – Хасково, след като е преценено, че деянието не попадало в категорията по чл. 28 ЗАНН в хипотезата на маловажен случай.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З. Т. И. и Т. А.

Ш. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, с изключение на въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, посочен им като водач, но който пред тях не само не отрекъл, но и потвърдил този факт. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно конкретното място на управление на МПС, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съвсем отделен е въпросът, че наказателното постановление се издава всъщност по реда на чл.

4

36 от ЗАНН, в която хипотеза акт за установяване на административно нарушение не е било необходимо да се съставя, в което е и смисълът на отбелязването, направено в санкционния акт.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на отказ на прокурора да бъде образувано наказателно производство по отношение на същото деяние. Наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство и доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административно наказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem и без нарушение във връзка с преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно да отбележи следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.01.2026 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има формално признаците по чл. 345, ал. 2 НК, но отчел, че не съставлявало престъпление, поради несъставомерност от субективна страна. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние, както от обективна, така и най – вече 5 от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с част описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят, е управлявал, като макар и да притежава същото, няма как изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация. Да, дори е бил наясно за липсата на сключена от него като собственик задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, това не презюмира знание за последващия акт на служебна дерегистрация на това основание, още по – малко за момента, в който това ще се случи.