Определение № 10181 от 11.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10181 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Ц. Бенина като разгледа докладваното от Ц. Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100503990 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК и чл. 247 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. срещу Разпореждане № 20148594/30.12.2025г. по гр.д. № 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по съществото на спора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното разпореждане, а именно че удостоверените като дължими в изпълнителния лист суми не съвпадат със сумите, които са им присъдени като дължими със съдебното решение. Моли, обжалваното разпореждане в частта, с която се отказва издаване на изпълнителен лист срещу Т.К. за сумата от 756.95 лв. да бъде отменено, като бъде разпоредено издаването на такъв.

Твърди се, че по отношение на ответницата Р. И. е удостоверено вземане срещу нея по издадени два броя изпълнителни листове, което превишава действителното й задължение, като моли разпореждането да бъде отменено и в тази част, като бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист за действително дължимите от нея суми.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба от Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. срещу решение /имащо характер на разпореждане/ от 15.01.2026 г. по гр.д.

№ 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 26.06.2025 г., а именно след името и ЕГН на ответницата Р. В. И. да се впише и постоянния й адрес – гр. София, район Витоша, ул. ****, както и вписан адрес след името и ЕГН на другата ответница Т.К.. Излагат се доводи, че изписването само на един адрес и за двете ответници създава заблуждение, че това е постоянния адрес и за двете от тях. Твърди се, че поправка в този смисъл била допусната в решението на СРС. Излага доводи, че неточното индивидуализиране на страна не е никакво удостоверяване, поради което моли да бъде издаден друг изпълнителен лист с всички индивидуализиращи данни на длъжника, като издаденият такъв бъде обезсилен при основателност на искането за допускане поправка по реда на чл. 247 ГПК.

По делото не са постъпили становища от ответниците по частните жалби.

1

Въз основа данните по делото, съдът намира следното:

С решение от 22.02.2021 г. са уважени предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС, като ответниците Р. В. И. и Т.В.К. са осъдени да премахнат чрез отсичане намиращите в собствения им надлежно индивидуализиран недвижим имот две дървета – орех и бор, обозначени в зелено на схема 2, изготвена от назначеното по делото вещо лице и приподписана от съдията. Постановен е и осъдителен диспозитив на основание чл. 78 ГПК за сумата от 3027.80 лв. – съдебни разноски, дължими от ответниците в полза на ищците Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В..

С решение от 25.11.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 22.02.2021 г., а именно относно правилно изписване на ЕГН на двете ответници, както и адрес на Р. И. - гр. София, район Витоша, ул. ****.

Въз основа на молба от 29.12.2025 г. от ищците Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. е постановено разпореждане от 30.12.2025 г., с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за посочените в молбата суми, като в мотивите на съдебния акт се сочи, че по делото е издаден изпълнителен лист за сумата от 1513.90 лв. – дължима общо от ответниците по първоинстанционното производство и по 1000 лв. за всеки от ищците по въззивното производство, което е въз основа на влязлото в сила въззивно решение, като няма пречка ищците да се снабдят с изпълнителен лист за посочените суми и поискат образуването на изпълнително производство само за част от тях. Посочено е, че недопустимо е да бъде извършено прихващане на насрещно дължимите разноски между страните при вече приключило с влязло в сила решение съдебно производство.

С влязло в сила решение № 1146/28.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2698/2022 г. по описа на СГС, 2-А въз. състав, е отменено решение от 22.02.2021 г. по гр.д. № 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, в частта с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на един брой орехово дърво, като искът е отхвърлен, а в останалата част решението е потвърдено, а именно за другото дърво – бор. Постановена е отмяна на решението и в частта му за разноските, дължима в полза на ищците над сумата от 1513.90 лв., както и осъдителен диспозитив за разноските във въззивното производство, а именно за осъждане на ответниците Р. В. И. и Т.В.К. да заплатят на ищците сумата от по 1000 лв. на всеки от ищците Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В., както и осъдителен диспозитив за разноските, дължими в полза на ответниците, съответно в размер на 440 лв. – разноски за въззивното производство и 650 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

С решение /имащо характер на разпореждане/ от 15.01.2026 г. по гр.д. № 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, е оставена без уважение молба от 29.12.2025 г. на ищците Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения по делото изпълнителен лист от 26.06.2025 г.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок за това от легитимиран правен субект срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими, като разгледана по същество същите се явяват неоснователни.

Предмет на проверка в производството по чл. 407 ГПК е наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Влязлото в сила решение е предвидено от закона изпълнително основание - чл.404 ГПК. Доколкото е било налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на 2 принудително изпълнение вземане, то при предпоставките по чл.406, ал.1 и чл.404, ал.1 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 26.06.2025 г. /прикрепен към корицата на делото пред СРС/ за сумите от по 1000 лв., дължими от ответниците в полза на всеки от ищците, което е видно от отбелязването върху решението на СРС, като е отразено и издаването на изпълнителен лист от 15.02.2022 г. за сумата от 1513.90 лв. – общо дължима в полза на ищците.

При това положение, установява се издаден изпълнителен лист, съответно за присъдените съдебни разноски в полза на ищците за първоинстанционното и въззивното производство преди подаването на молбата от 29.12.2025 г. и въз основа на която е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане. Видно от изложеното в същата, молителите – ищците в исковото производство, са заявили искане за издаване на изпълнителен лист в размер на присъдените в тяхна полза суми за съдебни разноски, който да е намален с разноските, които те са осъдени да заплатят на ответниците и за които суми твърдят, че са задължени спрямо тях.

Доколкото по предходно заявено искане на ищците съдът се е бил произнесъл по искането им за издаване на изпълнителен лист за пълния размер на присъдените им разноски, то последващо искане за издаване на изпълнителен лист на същото изпълнително основание, а именно решението по съществото на спора, се явява неоснователно, та макар и за част от сумите, за които ищците излагат твърдения, че ответниците им дължат. Преценката относно подлежащите на принудително събиране вземания в полза на ищците ще бъде извършена от съдебния изпълнител при евентуално проведено от тях производство по принудително изпълнение, като Т. може да бъде образувано единствено по тяхна инициатИ. и за сумите, които считат за непогасени и дължими от ответниците.

В допълнение на мотивите следва да се има предвид, че прихващане на насрещно дължимите разноски на страните в производството може да бъде извършено само при изразено волеизявление от тях в този смисъл преди произнасянето по разноските по реда на чл. 81 ГПК, каквото в случая не се установява да е налице.

С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е отказал издаването на изпълнителен лист, като обжалваното разпореждане в този смисъл следва да бъде потвърдено.

По реда на чл. 247 ГПК подлежи на поправка очевидна фактическа грешка, за наличието на която съдът следва да констатира при противоречие в мотивите и диспозитИ. на постановения съдебен акт.

В случая, индивидуализирането на единия от длъжниците по издадения изпълнителен лист само с посочване на три имена и ЕГН не прави същото ненадлежно, доколкото видно от съдържанието на изпълнителния лист, в същия е посочен един адрес и на двамата длъжници. Така посочените данни са достатъчни за индивидуализирането на ответниците, дори и в образуваното впоследствие производство по принудително изпълнение, в хода на което актуалният адрес на длъжника е установим при служебна справка в публичните регистри в НБДН.

Предвид гореизложеното, не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка и обезсилване на издадения въз основа на влязлото в сила съдебно решение изпълнителен лист, поради което обжалваното разпореждане /наименувано решение/ следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.12.2025 г. по гр.д. № 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, с което е оставено без уважение искането на Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. за издаване на изпълнителен лист.

ПОТВЪРЖДАВА решение /имащо характер на разпореждане/ от 15.01.2026 г. по гр.д. № 69355/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, е оставена без уважение молба от 29.12.2025 г. на ищците Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения по делото изпълнителен лист от 26.06.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4