Решение № 4252 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4252 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100510571 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 11.07.2022г., постановено по гр. дело № 72342/2021 год. по описа на СРС, ГО, 178 състав, е отхвърлен предявеният от “ДЗИ-О.З.” ЕАД срещу ЗК “Л.И.” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 13 405, 98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 20071404085 и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЪП!“ с рег. № ******* КТ, вследствие на ПТП, станало на 11.02.2021г., около 16, 00 часа в гр. София, на бул. „*******“ пред № 57, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Аскор“ с рег. № *******, които управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар със застрахования при ищеца лек автомобил в задната му част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ДЗИ-О.З.” ЕАД, в която са изложени оплквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва приетия за установен механизъм на пътно-транспортното произшествие. Счита, че събраните по делото доказателства обосновават твърдението на ищцовото дружество, че виновен за настъпване на инцидента, е водачът на застрахования при ответника автомобил. Поддържа, че е недоказано твърдението, че поради наличие на други автомобили в лявата пътна лента, водачът на лек автомобил “Флксваген” е предприел внезапно навлизане в средната лента, подминал на близко разстояние бетоновоза “Мерцедес” и се установил пред него, на дистанция по-малка от 19 метра. В такъв смисъл били единствено показанията на водача на товарния автомобил. Другият свидетел излагал данни за липса на спазване на дистанция на бетоновоза, което в съчетание с хлъзгавата настилка и внезапното спиране на движещия се пред него автомобил, е довело до настъпване на процесното ПТП. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна ЗК “Л.И.” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навеждат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства и приетото заключение на автотехническата експертиза. Тези доказателствени средства обосновавали извод, че водачът на товарния автомобил не е нарушил правила за движение, които да са довели до настъпване на инцидента.

Напротив, било установено, че пътно-транспортното произшествие е причинено от водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 от КЗ.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования „Р.Ш.Б. ЕАД договор 3 за застраховка “Каско”, обективиран в представената застрахователна полица № 440217229000792/4, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС – “ФОЛКСВАГЕН” с рег. № ******* са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увредения в размер на 13 354, 14 лева, както е била погасена и сума от 51, 84 лева за “Пътна помощ”. Между страните не се спори и за наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, покриващ отговорността на другия участник в процесното ПТП, управлявал л.а. “МЕРЦЕДЕС АКСОР”, с рег. № *******.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и с това чия е вината за настъпването на инцидента.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на автомобилите, участвали в процесния инцидент. Свид. Н. Н. сочи, че през м.02.2021г. в гр.

София управлявал лек автомобил “Фолксваген” в посока от кв. “Сухата река” към центъра на града, като се движил в най-лявата лента на бул.

“Ботевградско шосе”. Преди да достигне до светофара на гара “Подуене” свидетелят решил да се преустрои в съседната дясна лента, която била за движение направо. Успял да извърши смяната на двете ленти, като се установил за движение пред камион “Мерцедес”, но в този момент неизвестен автомобил, който се е движил пред превозното средство с марка “Фолксваген”, внезапно спрял. Тогава и свд. Н. спрял, за да не се удари в предния автомобил, но движещият се зад него камион не успял да спре и се ударил в задната част на лекия автомобил.

От показанията на свид. И.З. – водач на товарния автомобил “Мерцедес”, се установява, че процесното ПТП е настъпило през м.02.2021г. в гр. София, на бул. “Ботевградско шосе”, преди светофара на гара “Подуене”. По това време валял дъжд, който преминавал в сняг, настилката била мокра. Той се движел в средната лента и пред него имало спрели на светофара коли. Видял, че една кола от съседната лента се престроила и заела платното пред него. Веднага след това още един автомобил от съседната лява лента започнал маневра за навлизане в неговата лента за движение. Този 4 автомобил успял да навлезе изцяло пред товарния автомобил и в същия момент внезапно спрял. Тогава настъпило пътното произшествие, като МПС “Мерцедес” се ударил в задната част на спрелия пред него лек автомобил “Фолксваген”.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е било оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че водачът на лек автомобил “Фолксваген Ъп” е имал възложност да предотврати настъпването на удара, ако не е предприел навлизане в лентата на товарния автомобил и непосредствено задействане на спирачната уредба, а водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара, при движение с безопасна скорост, при която може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност. Тези изводи обаче са формирани при съобразяване на изложените от водачите на МПС данни в подадените от тях уведомления за щети пред техните застрахователи, които са противоречиви помежду си. Събраните гласни доказателствени средства в настоящото производство също са противоречиви по отношение на част от релевантните спорни факти, поради което следва да се приеме, че заключението на вещото лице в тази част дава два варианта на механизма на увреждане – при противоправно поведение на водача на лекия автомобил и при противоправно поведение на водача на товарния автомобил.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че с оглед показанията на свид. З. и при условие, че се приеме за достоверно неговото изявление, че товарният автомобил се е движил с около 30 км/час, то опасната зона за спиране е 19 метра. Посочил е още, че е възможно водачът на лекия автомобил да е навлязъл внезапно в съседната лента и то в опасната зона за спиране на камиона, което прави удара непредотвратим.

Ангажирането на отговорността на ответното дружество е обосновано с твърдения, че застрахованият при него водач на товарен автомобил “Мерцедес” е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил процесното ПТП. Конкретно се поддържа, че този водач е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието 5 на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както твърдение за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща задължение на водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая обаче, ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил по реда на пълното и главно доказване, че застрахованият при ответното дружество водач е нарушил правила за движение, в причинна връзка с което е настъпило и процесното ПТП. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на двете превозни средства, участвали в процесния инцидент.

Техните показания следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед възможната им заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетелите са противоречиви помежду си по отношение на релевантните спорни обстоятелства относно поведението на всеки един от тях непосредствено преди настъпване на инцидента. Така свид. Н. твърди, че между камиона в съседната лента и движещото се превозно средство пред товарния автомобил е имало достатъчно разстояние, поради което именно е предприел маневра за преминаване в дясната лента. Същевременно водачът на товарния автомобил – свид. З., твърди, че другият водач е преминал в неговата лента за движение внезапно, т.е. че не е могъл да предвиди подобно поведение, както и че в този момент разстоянието между МПС “Мерцедес” и движещият се пред него друг, неизвестен автомобил, е било много малко.