Решение № 355 от 21.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Русе, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Милен П. Гражданско дело № 20254500100969 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът И. В. И. чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на ***** около 06.25 ч., в гр. Русе на кръстовището между ул.

„Доростол“ и ул. „Борисова“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на В. И. С.- негов баща, и л.а. „Дачия Логан“ с рег. № Р 2464 КМ.

Твърди, че водачът на л. а. „Дачия Логан“ е нарушил правилата за движение, поради което е станал и причина за пътнотранспортно произшествие, в следствие на което на същата дата е починал бащата на ищеца.

Подробно в исковата молба ищецът описва настъпилите за него, от смъртта на родителя му, неимуществени вреди, психически травми, болки, притеснения, страдания и т. н.. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 180000.00 лв./92032.54 евро/-съгласно допуснато в о.с.з. на 08.07.2026 г. увеличение на иска, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяването - 19.08.2025 г. до окончателното плащане. Правния си интерес за предявяване на иска за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на родителя му, обосновава с фактите, че извършилият пътнотранспортното произшествие л. а. „Дачия Логан“ с рег. № Р 2464 КМ, към датата на процесното ПТП, е бил с 1 валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответния застраховател, както и с обстоятелството, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред е предявил претенция по реда на чл. 380 КЗ, получена и входирана от „Лев инс“ АД на 19.08.2025 г.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, от ответното дружество - застраховател, в който отговор искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на посочения л. а. „Дачия Логан“.

Ответникът счита, че е налице случайно деяние по реда на чл. 15 НК. Оспорва изцяло механизма на ПТП, описан в исковата молба, причинната връзка и вредите, причинени на ищеца. Отделно сочи, че е налице и съпричиняване на починалия наследодател на ищеца, което оценява на 95 %, тъй като по време на ПТП починалият родител на ищеца е нарушил редица норми на ЗДвП, а именно чл. 108 ал. 1, чл. 113 ал. 1 т. 1 и т. 2, чл. 114 ал. 1 т. 1 и т. 2.

Ответният застраховател не оспорва валидността на застрахователното отношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност“ за л. а. „Дачия Логан“, с рег. № Р 2464 КМ сключен с ответното дружество и валиден към датата на процесното ПТП. Не оспорва и факта, че родителят на ищеца е починал на същата дата, на която е настъпило процесното ПТП. Не оспорва факта и че е предявена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Отделно счита, че претендираната сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е прекомерна и е в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Предвид посоченото, ответното дружество моли исковете да се отхвърлят.

От фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че л.а. „Дачия Логан“ с рег. № Р 2464 КМ, при управлението на който е настъпило процесното ПТП от *****, е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество. Безспорно е още между страните, че на ***** е настъпило ПТП с посочения л.а., и че в резултат на това ПТП е настъпила смъртта на В. И. С.- баща на ищеца.

По делото е приложено ДП № 1608/2025 г. по описа на Окръжна 2 прокуратура – Русе, видно от което същото е прекратено с постановление от 18.03.2026 г.

Съгласно заверено копие от удостоверение за наследници от 14.05.2025 г., починалия на ***** В. И. С. е оставил за наследник по закон И. В. И.- негов син.

С уведомление с вх. № 8113/18.08.2025 г., И. В. И. е отправил на основание чл. 380 КЗ към ответника претенция във връзка със смъртта на баща си, като няма спор, че обезщетение не е заплатено.

За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.

Свидетелят Е. Й. К. установява, че се познава с ищеца И. В. И. и живеят в един блок, в съседни апартаменти. Твърди, че от десет години на горния етаж живеел и бащата на ищеца- В. И. С.. Поддържали са добри съседски отношения. Често се срещала с В. С. и разговаряла с него. Той бил в добро здраве, разхождал се в парка сам, а през последните две-три години винаги придружен от ищеца. Счита, че връзката между баща и син била много силна.

Твърди, че И. И. е полагал системни грижи за баща си, носел му лекарства и го посещавал по няколко пъти на ден. Често водел при баща си внуците и правнуците му, за да поддържат добри семейни взаимоотношения. Когато семейството на ищеца било на почивка, свидетелката се грижела за В. С..

Апартаментът му винаги бил подреден, а В. винаги бил спретнат и с чисти дрехи. След смъртта на баща си И. страдал и получил диабет и високо кръвно.

Свидетелят Н. И. Р. /дъщеря на ищеца и внучка на починалия/ сочи, че баща й и дядо й били много близки. Споделя, че И. И. през 2015 г. наел апартамент за баща си и от тогава полагал ежедневни грижи за него,посещавал го по два пъти на ден, носел му лекарства, извеждал го на разходка. Сочи, че след продажбата на апартамента на дядо й, парите били разпределени за нея и сестра й /внуците на В. С./. Седмица преди ПТП дядо й навършил 90 години, като рожденият му ден бил отбелязан с цялото семейство. Споделя, че И. И. преживявал тежко смъртта на баща си. Тялото на дядо й било обезобразено от настъпилото ПТП, поради което бил погребан в затворен ковчег и не могли да си вземат последно сбогом с него. Ищецът все още изживявал смъртта на баща си, често плачел и вдигал кръвно, когато си спомнел за него, вследствие на което започнал да пие лекарства за кръвно и 3 диабет.

По делото са приети без оспорване заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза и автотехническа експертиза, които като обективно и компетентно изготвени следва да се вземат предвид от съда при постановяване на съдебния акт. Съдът намира, че механизмът на настъпване на ПТП се установява от заключението на назначената и неоспорена от страните автотехническа експертиза. За яснота следва да се отбележи, че според заключението на същата на ***** около 06.26ч по ул. „Доростол“ в гр.

Русе се е движил л.а. „Дачия Логан“ с рег. № Р 2464 КМ,, управляван от В. М..

По същото време, непосредствено преди кръстовището на ул. „Доростол“ с ул.

„Борислав“, в границите на пешеходна пътека е пресичал В. С., където бил ударен от посочения л.а. Вследствие от удара, тялото на пешеходеца е било отхвърлено до мястото, където е преустановило движението си- в средата на дясната пътна лента, косо надясно на разстояние от 11.90 до 14.90 метра.

Изчисленията на експертизата показват, че скоростта на автомобила в момента на удара е била в интервала от 30.90 до 36.10 км/ч. Установено е, че появата на пешеходеца не е била внезапна. От всички изследвани варианти е установено, че В. М. е могъл да спре процесния автомобил преди мястото на удара и с това да предотврати произшествието. Според мащабната скица се вижда, че видимостта между участниците в произшествието се открива от момента на навлизането на пешеходеца по продължението на платното на ул.

„Доростол“, в района на пешеходната пътека. Към момента на настъпване на произшествието видимостта е била в условията на светлата част на деня.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на В. С. са били причинени травматични увреждания, локализирани в следните области: тежка черепно- мозъчна травмаимпресионно счупване на черепа, контузия на мозъка, кръвонасядания и охлузвания по лицето; тежка шийна травма – счупване на гръбначния стълб в областта на четвърти – пети шийни прешлени; счупване на гръбначния стълб на ниво девети – десети гръден прешлен; изкълчване на дясна сакроилиячна става и счупване на леви пубисна и седалищна кости; счупване на шийката на дясна раменна става, оток, кръвонасядане и охлузвания на дясна лакетна става; охлузвания и кръвонасядане на дясна предкитка; охлузване на ляв лакет; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лява предкитка; деколман на дясна тазобедрена става; кръвонасядане на дясно коляно; охлузвания на 4 двете колена; охлузване с кръвонасядане на лява подбедрица; охлузвания на пръстите на двата крака. Според заключението на експерта, установените счупвания на ребра двустранно са без кръвонасядания, което сочи че са получени след смъртта на С. и същите отговарят на опит за реанимационни действия. Вещото лице е заключило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на В. С. и установените травматични увреждания, които са получени от процесното ПТП на 10.05.2025г.

От правна страна:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на 45 ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. Съгласно чл.498, ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичането на срок не по дълъг от три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или негов представител, в който застрахователят не плати, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Липсва спор между страните относно факта за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Относно провеждането на рекламационната процедурата по реда на чл.498 КЗ, също липсва спор, а са налице и доказателства за отправена покана от страна на ищеца до застрахователя, получена от последния на 18.08.2025 г. за изплащане на обезщетение по процесното ПТП, което искане не е уважено.

Изцяло неоснователно е възражението, направено в отговора на ИМ, че бащата на ищеца се появил внезапно на пътното платно и че водача на л.а. не е имал възможност да предотврати ПТП. В случая съдът намира, че по делото е 5 доказано по несъмнен начин, че на *****, В. М., управлявайки л.а. „Дачия Логан“ с рег. № Р 2464 КМ, нарушил правилата за движение по пътищатачл.116 ЗДвП, като при управление на л.а. причинил смъртта на бащата на ищеца.

Горното се установява от категорично от приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза, в която е посочено, че ПТП е настъпило в границите на пешеходна пътека, че появата на пешеходеца не е била внезапна и че от всички изследвани варианти е установено, че В. М. е могъл да спре процесния л.а. преди мястото на удара и с това да предотврати произшествието.

Тук е момента да се отбележи, че когато протоколът за ПТП не удостоверява релевантните за механизма на ПТП/какъвто е настоящия случай/ обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – автотехническа експертиза, свидетели и др. / така Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І т.о., Решение № 20/ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ІІІ г.о. и др./, което и е сторил.

Категорично е доказано/вж. заключението на съдебно-медицинската експертиза/ и че е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на В. С. и установените травматични увреждания, които са получени от процесното ПТП на *****