Решение № 189 от 16.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Постъпила е жалба от С. П. П. с ЕГН ********** в качеството му на управител и представляващ Фондация "Г.М. 11" /в процес на регистрация/ със седалище и адрес на управление с. Г.М., Софийска област, ул. „11“ № 37, против отказ № 20251203072135/05.12.2025 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20251203072135, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на Фондация "Г.М. 11".

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения отказ като незаконосъобразен. Сочи, че ДЛР е излязло извън правомощията си за проверка, чийто обхват е определен в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и мотивирало отказа си изцяло въз основа на собствената си преценка за целите на фондацията и че тези цели не могат да бъдат такива на ЮЛНЦ, самоопределило се да осъществява дейност в частна полза. Сочи се, че посочените цели в чл.4 от устава на фондацията са свободно определени от учредителя и сред тях няма такива, забранени от закона. Излагат се доводи, че цитираната в отказа разпоредба на чл.38 от ЗЮЛНЦ няма нищо общо с регистърното производство, доколкото в нея са предвидени ограничения в разходването на средства на ЮЛНЦ, учредени в обществена полза, а не представляват ограничения в целите на ЮЛНЦ, учредявани в частна полза.

На осн. чл.25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията чрез пълномощник М.П., главен експерт в отдел „Анализ, методология и организация“ в Главна дирекция „Регистри“, е подал отговор на жалбата, в който са изложени доводи за 1 неоснователността на същата – по същество приповтарящи доводите, изложени в обжалвания отказ. Претендира се и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното :

Жалбата е подадена от законен представител, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.1, т.10 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което обжалваният отказ следва да се остави в сила.

С обжалвания отказ е прието, че в настоящия случай учредителят е взел решение фондацията да се самоопредели в частна полза, което обстоятелство е изрично посочено в чл.7 от приетия и представен за обявяване учредителен акт на учредяващото се юридическо лице с нестопанска цел. Видно обаче от заявените за вписване цели и средства за тяхното осъществяване на учредяващата се фондация, същите касаят неограничен брой лица, което обстоятелство е в противоречие със самоопределянето на фондацията да осъществява дейността си в частна полза. Тъй като при учредяването учредителят определя юридическото лице с нестопанска цел да осъществява дейността си в частна полза, то и целите и средствата за тяхното осъществяване следва да служат за задоволяване и защита на неговите конкретни интереси или на интересите на конкретно определени трети лица.

Изложени са доводи, че определянето на цели и средства за осъществяването им с адресати неопределен кръг от лица е присъщо за фондации, самоопределили дейността си в обществена полза.

Като второ основание за отказа е изложено, че заявените за вписване цели на фондацията са свързани със защитата на околната среда и развитието и утвърждаването на образованието, които цели изрично са посочени в чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЮЛНЦ като цели, приложими към ЮЛНЦ в обществена полза, т.е. налице е несъответствие между заявените за вписване цели и средства и самоопределянето на фондацията да осъществява дейността си в частна полза.

Горните доводи се споделят изцяло от съда.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:

1. развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление;

2. развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, 2 образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;

3. подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване;

4. защитата на човешките права или на околната среда;

5. други цели, определени със закон.

Основната отлика между ЮЛНЦ, определени за извършване на общественополезна дейност и такива за осъществяване на дейност в частна полза, е в начина на определяне на вида дейност и целите за постигането й – дали дейността има за цел да подпомага широк /неограничен/ кръг лица или е насочена към конкретно лице или дефинирана група лица. Не е необходимо, но е допустимо във втория случай лицата да са изброени поименно, но е задължително същите да бъдат очертани ясно и изчерпателно, което в случая не е направено в учредителния акт на Фондация "Г.М. 11".

Видно от чл.4 на същия, целите на фондацията са дефинирани по следния начин:

- да съдейства за изготвянето и реализирането на проекти, насочени към устойчивото развитие на малките населени места, подобряването на средата за живот и повишаването на качеството на живот на местните общности;

- да подкрепя инициативи, свързани с опазването на природата, околната среда и екологичното равновесие;

- да участва в разработването и осъществяването на програми за защита на животните, с акцент върху бездомните животни и насърчаване на хуманното отношение към тях;

- да насърчава образователни и обществени инициативи, свързани с екологията, грижата за животните и устойчивия начин на живот.

От прочита на горното е видно, че всички цели на фондацията я определят като такава за извършване на общественополезна дейност и дейността й има за цел да подпомага неограничен кръг лица. Формулираните цели на фондацията не съответстват на целите, които може да си поставя фондация за извършване на дейност в частна полза, поради което законосъобразно ДЛР е отказал вписване в ТРРЮЛНЦ на първоначална регистрация на Фондация "Г.М. 11".

С оглед изхода на делото на Агенция по вписванията не следва да се присъждат разноски на осн. чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно формираната непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1250/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1603/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60344/08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1292/2021 год. на I т.о., определение № 60380 от 27.10.2021 год. по ч.т.д. № 1267/2021 год. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60398 от 05.11.2021 год. по ч.т.д. № 1384/2021 год. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ регистърното производство по чл.13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 от ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на 3 страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя /определение № 139 от 30.03.2022 год. на ВКС по ч.т.д. № 2742/2021 год., ТК, II т.о./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА отказ № 20251203072135/05.12.2025 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20251203072135 на С. П. П. с ЕГН ********** в качеството му на управител и представляващ Фондация "Г.М.

11" /в процес на регистрация/, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на Фондация "Г.М. 11".

Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя и Агенция по вписванията пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Постъпила е жалба от С. П. П. с ЕГН ********** в качеството му на управител и представляващ Фондация "Г.М. 11" /в процес на регистрация/ със седалище и адрес на управление с. Г.М., Софийска област, ул. „11“ № 37, против отказ № 20251203072135/05.12.2025 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20251203072135, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на Фондация "Г.М. 11".

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения отказ като незаконосъобразен. Сочи, че ДЛР е излязло извън правомощията си за проверка, чийто обхват е определен в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и мотивирало отказа си изцяло въз основа на собствената си преценка за целите на фондацията и че тези цели не могат да бъдат такива на ЮЛНЦ, самоопределило се да осъществява дейност в частна полза. Сочи се, че посочените цели в чл.4 от устава на фондацията са свободно определени от учредителя и сред тях няма такива, забранени от закона. Излагат се доводи, че цитираната в отказа разпоредба на чл.38 от ЗЮЛНЦ няма нищо общо с регистърното производство, доколкото в нея са предвидени ограничения в разходването на средства на ЮЛНЦ, учредени в обществена полза, а не представляват ограничения в целите на ЮЛНЦ, учредявани в частна полза.

На осн. чл.25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията чрез пълномощник М.П., главен експерт в отдел „Анализ, методология и организация“ в Главна дирекция „Регистри“, е подал отговор на жалбата, в който са изложени доводи за 1 неоснователността на същата – по същество приповтарящи доводите, изложени в обжалвания отказ. Претендира се и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното :

Жалбата е подадена от законен представител, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.1, т.10 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което обжалваният отказ следва да се остави в сила.

С обжалвания отказ е прието, че в настоящия случай учредителят е взел решение фондацията да се самоопредели в частна полза, което обстоятелство е изрично посочено в чл.7 от приетия и представен за обявяване учредителен акт на учредяващото се юридическо лице с нестопанска цел. Видно обаче от заявените за вписване цели и средства за тяхното осъществяване на учредяващата се фондация, същите касаят неограничен брой лица, което обстоятелство е в противоречие със самоопределянето на фондацията да осъществява дейността си в частна полза. Тъй като при учредяването учредителят определя юридическото лице с нестопанска цел да осъществява дейността си в частна полза, то и целите и средствата за тяхното осъществяване следва да служат за задоволяване и защита на неговите конкретни интереси или на интересите на конкретно определени трети лица.

Разпечатката съдържа 55 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8faf828e-a162-4959-8eba-6824c9e5d4b6