Решение № 34 от 20.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Сливница, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200791 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***************“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-2300541/20.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.166, ал.1, вр. с ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Накзателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2300541/20.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „***************“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.166, ал.1, вр. с ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /л.24/.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.25/ се установява, че на 27.07.2023 г. е извършена проверка в складова база в гр. **************, ул.

„*****************“ № 1 и на 11.08.2023 г. и на 22.08.2023 г. по документи в сградата на 1

ДИТ СО, като било констатирано, че „***************“ ЕООД не е представило на работещите при него разработени писмени инструкции за използване на работното оборудване, а именно инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварителни дейности на пътно-строителна механизация /в конкретния случай превоз на валяк върху открита платформа на специален автомобил „***************‘, модел ****************, с рег.№ **************** от обект „Газопровод Калотина“ до базата на „***************“ ЕООД в гр. **************/, която да съдържа необходимата информация за безопасност на извършваната дейност.

В АУАН е отразено, че проверката е извършена въз връзка със сигнал на работник при нарушителя, на длъжност „Шофьор“, а именно К.Н.К., който на 30.05.2023 г. пострадал при извършване на дейност по натоварване на валяк, като при поставяне на клин на валяка, същият тръгва назад и премазва палеца на дясната му ръка.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.65-72/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л. 59-62/, съгласно чл.416, ал.5 КТ.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите П. Д. Е. и Д. П. Й. /протокол от о.с.з. от 18.01.2024 г./, актосъставител и свидетел по съставянето на АУАН, които установяват извършената проверка, причините за извършването

, а именно сигнал от работник, претърпял инцидент, изискване на инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности на пътно строителна механизация от „***************“ ЕООД, като била представена единствено инструкция за правилно и безопасно управление на товарен автомобил.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелство, че от „***************“ ЕООД е представена единствено Инструкция за правилно и безопасно управление на товари.

Видно от административно наказателната преписка, представена от административно-наказващия орган, „***************“ ЕООД е представил на проверяващите органи два броя инструкции – Инструкция за инструктаж на шофьорите за правилно и безопасно управление на товарни автомобили /л.51/ и Инструкция за безопасна работа при изпълнение на товаро-разтоварни дейности, приета 17.04.2019 г. /л.53/.

Представена е и декларация от К.Н.К. с дата 23.06.2022 г., с която същият декларира, че е запознат с инструкцията за здраве и безопасност при работа /л.56/.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, които инструкции следва да съдържат 1. условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3. изискванията за безопасност и здраве при работа; 4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване, съгласно ал.3 на същата разпоредба.

Съгласно ал.2 на чл.166 от Наредбата такава инструкция е задължителна се прилага когато се използва работно оборудване, при което съществува риск за здравето и безопасността на работещите.

На първо място по делото не се установи, че при извършване на дейност от работниците и служителите на „***************“ ЕООД се използва работно оборудване и какво конкретно оборудване, за да се прецени дали е необходимо наличието на инструкция по чл.166, ал.1 и ал.2 от посочената Наредба.

В тази врзъка не се установява, че пострадалият работник е пострадал именно в изпълнение на възложената от „***************“ ЕООД работа по натоварване на валяк, като именно валяка да е работното оборудване, за което да е необходима инструкция за товарене и разтоварване.

Не е представен и сигнала на този работник, въз основа на който е образувана проверката, за да се установи дали действително е имало такъв, както и не се установяват твърденията, изложени в него – а именно за възложена работа от страна на „***************“ ЕООД да извърши товара-разтоваръчна дейност на валяк.

2

В тази връзка като свидетел е поискан К.Н.К., но за установяване на факта, че му е връчена инструкция за такава дейност и че е бил запознат с нея, като тези обстоятелства съдът е приел като ирелевантни в случая.

Наред с това в представената от жалбоподателя по административната преписка Инструкция за безопасна работа при изпълнение на товаро-разтоварни дейности, приета 17.04.2019 г. е предвиден реда и начина за извършване на товаро – разтоварване на определени обекти.

Дори и да се приеме, че именно валякът е работното оборудване на товарене и разтоварване, то в посочената по-горе инструкция е отразено, в чл.23, че тази дейност се извършва от машиниста на валяка, а не от шофьора на автомобила, върху който се товари.

В тази връзка е и забраната на чл.12 от Инструкцията, която гласи, че се забранява на работници и служители да стоят на разстояние от по-малко от 2.0 м когато се товари и разтоварва строителна механизация на собствен ход, като товаренето се извършва от правоспособно лице.

Видно от представената, още по административно-наказателната преписка, декларация, подписана от К.Н.К., същият е декларирал, че е запознат с горната инструкция и при какви условия и кой следва да извършва натоварването на валяк.

С оглед изложеното по делото не се установи на първо място задължение за „***************‘ ЕООД, като работодател, към момента на проверката, да осигури инструкция за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работно оборудване, съгласно чол.166, ал.1, вр. с ал.3 от Наредбата.

На следващо място такава инструкция е представена към момента на извършване на проверката, като в нея изрично е посочено кой може да извършва дейност по натоварване и разтоварване на валяк и по какъв начин се извършва, както и предписания за безопасност, с която пострадалото лице е било запознато.

Не се установи, че на К.Н.К. е възложено извършването на дейност по натоварване и разтоварване на валяка, в резултат от която дейност да е пострадал.

Признание на тези обстоятелства не е направено от страна на работодателя. Напротив същият оспорва да е възлагал на посочения рабоник извършване на такава дейност, което писмено е заявил пред проверяващите органи.

При тези съображения, съдът приема, че НП е незаконосъобразно издадено и следва да се отмени.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат жалбоподателя, който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Същият доказа следните разноски:

500 лева, платено адвокатско възнаграждение, съгласно фактура и платежно нареждане /л.97-98/.

Въззиваемата страна е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед размера на наложената санкция, минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 450 лева.

Съдът приема, с оглед не високата правна и фактическа сложност на делото, което приключи в рамките на едно открито съдебно заседание, че на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в рамките на минимума по Наредбата, а именно в размер на 450 лева, всяко друго възнаграждение се явява прекомерно, в това число и уговореното такова в размер на 500 лева.

По аргумент от т. 6 от ДР на АПК , вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят за сметка на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

3

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300541/20.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ срещу „***************“ ЕООД за извършено нарушение на чл.166, ал.1, вр. с ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" ДА ЗАПЛАТИ НА „***************“ ЕООД, ЕИК **************** сумата в размер на 450 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4