Решение № 482 от 10.12.2018, Окръжен съд - Хасково

О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10.ХIІ.2018 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, открито заседание, граждански състав:

Председател :

Георги Гочев при секретар протоколист Румяна

Русева и участието на прокурора Елеонора Иванова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №469/2018 г. за да се произнесе взе предвид Производството е по реда на

Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2.7,8 и 10 от ЗОДОВ Обстоятелства по сезирането

Делото е образувано по предявена искова молба от С.Н.С.,ЕГН:**********,*** против Прокуратурата на Република България за изплащане на обезщетения общо в размер на 73 000 лв. по ЗОДОВ.Заявените претенции съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ за основните и чл. 86 от ЗЗД за акцесорните - за изплащане на обезщетение за 70 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.VI.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 3 000 лв. имуществени вреди,ведно със законната лихва от 05.VI.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът обосновава искът си като твърди,че на 30.VII.2015 г. против него било образувано бързо производство за това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково употребил сила-нанасяне на удар с цел да принуди орган на властта в лицето на мл.автоконтрольор Венцислав Георгиев да пропусне нещо по служба-установяване и реализиране на административнонаказателна отговорност за извръшено нарушение на правилата за движение-престъпление по чл.269 ал.I от НК.

Същият бил задържан със заповед от страна на пострадалия полицай,на същата дата бил привлечен като обвиняем и с постановление на налбюдаващия прокурор задържан за 72 часа,като допълнително е привлечен и като обвиняем и за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди на същия полицай-престъпление по чл.131 ал.II т.2 от

НК.

С определение от 31.VII.2015 г. по чнд №669/2015 г. на РС-Хасково спрямо ищеца е взета мярка за неоткление „задържане под стража“,потвърдена с определение с определение от 04.VIII.2015 г. по вчнд №518/2015 г. на ОС-Хасково.На 08.VIII.2015 г.

РС-Хасково отказва да измени мярката,като с определение №530/18.VIII.2015 г.

ОС-Хасково променя мярката в парична гаранция от 2 500 лв.

С постановление от 23.ХII.2016 г. прокуратурата прекратява производството по отношение деянието по чл.269 ал.I от

НК,на 11.I.2017 г. е изготвен обвинителен акт против ищеца и същият е предаден на съд за престъпление по 131 ал.II т.2 вр. с чл.129 ал.II от НК.

На

26.V.2017 г. ищецът е оправдан,като поради протест е образувано въззивно производство по което Апелативен съд-Пловдив на 09.III.2018 г. оставя в сила оправдателната присъда на ищеца.ВКС по решение №133/05.VI.2018 г.

I НО оставя в сила решение №72/09.III.2018 г. по ВНОХД №370/2017 г. на АС-Пловдив.

В хода на производството ищецът е заплатил 3 000 лв. възнаграждение за адвокат.В резултат на образуването на наказателното производство и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" която е търпял в продължение на 20 дни , ищецът променил изцяло емоционалния си статус.Същият бил стресиран от обвиненията ,че си е позволил да ритне полицай и то в полицейското управление. Честните му обяснения, че е проявил единствено безразсъдство, опитвайки се да си вземе документите и да напусне с бягство полицейското управление, били посрещани с насмешка и недоверие. Той бил изключително притеснен от медийната си „известност". Още докато го привеждали в следствения арест, служителите от охраната го посрещнали с думите„ти ли си този, дето си ударил колегата". Тази реплика го е фрустрирала допълнително, тъй като се е изплашил от разправа или агресия от страна на служителите в охраната на ареста.Ищецът С. започнал да страда от постоянен страх, че спрямо него ще бъдат предприети репресивни, но несправедливи действия . Осъзнавайки, че против него е впрегната цялата система на държавната власт- полиция, прокуратура, а впоследствие и съд, които не се доверяват на неговите обяснения, че не е нанасял никакви удари върху полицая Георгиев, той очаквал във всеки момент отново да бъде върнат в килия. В резултат на повдигнатото му обвинение за престъпление, извършено срещу полицейски орган, той бил обект на наказателно преследване за деяние, което предвижда наказание „лишаване от свобода „ за срок от 3 до 10 години" и възможността да бъде осъден за такъв срок е предизвиквала у него основателен ужас. Предвиденото по съответния текст наказание е било тиражирано в медиите.От друга страна приятелите му започнали да странят от него. Той станал затворен, престанал да споделя и почти да говори. Получил навик да гледа изпитателно и да гадае дали човекът срещу него се опитва да го подведе или да му навреди. Престанал да излиза от дома си и прекарвал свободното си време вкъщи.С. трудно си намерил работа след освобождаването от ареста. При кандидатстването му за работа във фирма за производство на закуски, помещаваща се в складовете на „Търговия на едро" са го попитали защо е толкова уплашен. При отговора, че скоро е излязъл от ареста ,са му отказали работата, независимо, че спешно търсели работници.

Отчуждението и затварянето в себе си от страна на С. се дължи и на невярната информация, която е била разпространена в медиите по случая със съдействието на разследващите го . Съседи и познати му подмятали и му задавали въпроси на близките му за подробности около нападението над полицай. Дори след оправдаването му/ което не е получило тази разгласа, както обвинението и ареста/ , приятелските му контакти не са възстановени.В хода на целия наказателен процес С. се е чувствал игнориран и дискриминиран. Видял най-лошата страна на правосъдието- несправедливото обвинение, изградено върху фалшиви твърдения, той изцяло загубил вяра в полиция и прокуратура . Останал е огорчен и разочарован, от това, че цялото обвинение било изградено единствено върху показанията на уж пострадалия Георгиев, без никой да обърне внимание на твърденията на С. и на липсата на други доказателства, които да подкрепят показанията на полицая.

Описаното по-горе е създало трайно усещане у С. за онеправданост,страх от репресия, разочарование и отчуждение от злепоставянето му пред обществото и поддържа досега чувството за дискриминация,перманентен психоемоционален стрес, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име.

В съдебно заседание ищецът поддържа направените доводи и искания.

Ответната Прокуратура на Република

България оспорва предявения иск като размер и като основателност.Искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и несъобразено с правилото на чл.52 от ЗЗД.Самото наказателно производство продължило в разумен срок,задържането под стража продължило кратко,самият ищец бил осъждан,което пряко влияело и на степента на преживените от него отрицателни емоции.Същевременно обстоятелствато по исковата молба относно обосноваността на вредите не били доказани и нямало доказателства за същите.Относно медийното отразяване на случая прокуратурата нямала отношение,а и не можела да влияе на медиите.

По отношение на имуществените вреди не ставало ясно по кое производдство е представляван С. от адвокат,а и самият хонорар бил прекомерен.

В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията и исканията си.

Обстоятелства по делото

Видно от заповед от 30.VII.2015 г. за задържане на лице С.С. е задържан за двадесет и четири часа в РУМВР-Хасково на основание чл.72 ал.I т.2 от ЗМВР,за това,че след надлежно предупреждение пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си.

Против С. е образувано бързо производство №740/2015 г. на РУМВР-Хасково за това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково употребил сила,изразяваща се в нанасяне на удар с цел да принуди орган на властта,а именно В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково да пропусне нещо по служба,а именно-установяване и реализиране на неговата административно наказателна отговорност за извършено нарушение на правилата на движение по пътищата-престъпление по чл.269 ал. I от НК;както и за това,че на същата дата и място причинил на полицейски орган- В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак при изпълнение на службата му-престъпление по чл.131 ал.II т.2 от НК.

С определение №410/31.VII.2015 г. постановено в открито заседание на РС-Хасково по частно наказателно дело №669/2015 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.По реда на взивния контрол е постановено определение №506/04.VIII.2015 г. по вчнд №518/2015 г. ,с което Окръжен съд-Хасково потвърждава първоинстанционното относно мярката за неотклонение.

На 08.VIII.2015 г. РС-Хасково отказва да измени мярката „Задържане под стража“ спрямо С.,като с определение по реда на въззива №530/18.VIII.2015 г. ОС-Хасково променя мярката в парична гаранция от 2 500 лв.

С. сключва договор за правна защита и съдействие с адв.Н. за горното досъдебно производство на 05.VIII.2015 г.,по който е платил изцяло на 07.VIII.2015 г. 3000 лв. с ДДС,видно и от представената фактура №271/07.VIII.2015 г.

По делото са представени разпечатки от различни медии-регионални и национални,отразяващи статии относно възникналия случай,под заглавия „Шофьор изрита полицай и го прати в болница“,“Шофьор изрита катаджия-хващат го след 500 метра гонка“,“До 10 г. затвор за шофьора,ритнал хасковски полицай“;“Арестуван шофьор рита и бяга от районното“;“Пиян шофьор преби полицай,опитал да му напише акт“.

На 11.I.2017 г. в ОС-Хасково е внесен обвинителен акт от ОП-Хасково против С..Образуваното НОХД №17/2017 г.завършва на 26.V.2017 г. с присъда №Ѝ21,с която съдът признава С.С. за невиновен в това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково причинил на полицейски орган- В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково при изпълнение на службата му средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак,дължащо се разкъсване на медиалната глава на мускула на прасеца в лявата подбедрица и го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.II т.2 вр. с чл.129 ал.II от НК.

По протест на прокурора на 03.VII.2017 г. е образувано ВНОХД №370/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив,завършило с решение №72/09.III.2018 г.,с което се потвърждава първоинстанционното присъда.По протест на прокурора на 25.IV.2018 г. е образувано наказателно дело №440/2018 г. на ВКС,I-во наказателно отделение,приключило с решение №133/05.VI.2018 г.,което оставя в сила въззивния акт.

Свидетелят П.П.Д.,майка на ищеца,изложи пред съда,че С. бил задържан за около 20 дни за това,че ритнал полицай,като го посетила в арест три пъти.Ищецът се страхувал да не му отмъстят докато бил задържан и да него осъдят за нещо,което не бил сторил.От самото начало ищецът твърдял пред майка си,че не е виновен по повдигнатите обвинения.Същият станал неспокоен,изпаднал в депресия,изпитвал страх от съд и полиция.Дори и след приключване на делата емоционално не бил добре.Пред случая бил енергичен,работлив,а сега бил отнесен,трудно се общувало с него,говорел само за съд и полиция,при споменаването им млъквал.И сега бил в депресия,което ме пречело да се яви на настоящото дело.Имал много приятели,които го изоставили,тъй-като го мислели за лош чове.Приятелката му също го напуснала.Воденото наказателно производство мотивирало и уволнението му от работата,след това не можел да си намери работа,тъй-като случаят му се разчул и бил отразен инензивно в медиите.Имал снимка с белезници в медиите,който някои нарочно разпространили в с.Николово,където свидетелката била кмет и С.,често се събирал с приятели,имало листовки против него.

Свидетелят С. Н.С. посочи,че брат му С. бил задържан и обект на разследване,като го посетил и в ареста,където престоял около 20 дни.Не бил добре нито физически,нито психически.Като влезнал още в арест и служителите му заявили,дали е този,който ритнал колегата.Преди това наказателно производство ищецът бил жизнен,енергичен,весел,събирал се с приятели в с.Николово, имали си клуб.По време на разследването в селото срещу него се разпространили листовки и снимка с белезници.Случаят бил силно отразен в медиите,брат му загубил и работата си,заради това разследване,а в последствие не можал да си намери такава поради същото. Едва преди два месеца започнал работа в месарница.След делото останал без приятели,трудно контактен,мълчалив и затворен.Дори и приятелката му го напуснала.Оправдателната присъда въобще не станала подобно достояние на обществото,както отразените преди в медиите разследвания против С..