Определение № 2007 от 18.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2007 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Мария Ненова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501973 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищцата по спора М. А. А., ЕГН – **********, срещу протоколно Определение постановено на 11.06.2024г. по гр.д. № 457/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на спора пред българския съд. Поддържаните от частната жалбоподателка оплаквания са за неправилност на съдебния акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на производството по предявените искове.

Не е постъпил отговор на частната жалба в едноседмичния срок по чл.276,ал.1 от ГПК от насрещната по спора страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Районният съд е сезиран с предявени от М. А. А., ЕГН:**********, чрез адвокат Н. И. Т., срещу Д.с Е., роден на **********г., гражданин на *** , обективно съединени искове по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК и по чл. 127а от СК, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на роденото на 31.03.2009г. от брака на страните дете Е. А. Е., и за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната. В искова молба ищцата твърди, че е българска гражданска, но живее и работи във В.. Във В. сключили граждански брак с ответника на 27.10.2000 г., а от брака си имат родена на 31.03.2009 г. дъщеря Е. А. Е.. През 1 м. октомври 2008 г. ищцата и ответникът се разделили и той се върнал в ***.

Оттогава и понастоящем не поддържа връзка с нея и с детето, ищцата не знае неговото настоящо местопребиваване и не може да посочи адрес за призоваване. Детето останало да живее заедно с майка си във ***, където учи.

Към молбата са представени преписи от издадено от Община Пловдив, отдел ГРАО, Удостоверение за сключен между страните граждански брак - в което е посочено че бракът е сключен във *** на 27.10.2000 г., и от издадено от Община Пловдив, район Източен Удостоверение за раждане на детото Е. А.

Е. – също с посочване че е родено във ****.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че компетентен да се произнесе по исковете е съдът по обичайното местопребиваване на детето съгласно на чл.5, ал.2 от Конвенцията по мерките за закрила на личността и имуществото на детето . Този извод е изведен въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, че от своето раждане детето заедно с майка си живее във ***.

Решаващият състав на съда намира така постановеното определение за правилно.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.

В процесния случай ищцата, както и роденото от брака на страните дете са български граждани, а ответникът е *** гражданин. Няма спор, че от момента на раждането си детето живее в ****. Предвид посочения международен елемент по очертания между страните правен спор, се налага извършването на преценка за наличието на компетентност за разрешаването му по същество, определяща допустимостта на настоящото производство пред българския съд. Съгласно чл. 67, § 1, б. "в" от Споразумението за оттегляне на *** и *** от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, одобрено с Решение (ЕС) № 3 2020/135 на Съвета от 30.01.2020 г., в държавите членки в ситуации, засягащи ***, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период се прилагат разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕО) № 2201/2003. В чл. 126 от Споразумението е посочено, че преходният период приключва на 31.12.2020 г.

Настоящото производство е образувано пред РС Пловдив по искова молба, подадена на 12.01.2023 г. – след приключването на този преходен период.

Поради това Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. не намира приложение в случая. При това положение, относно споровете по искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето, лишаване на родител от родителски права и при наличие на международен елемент, какъвто е и настоящият случай, е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана от Република България със закон, приет на 2

18.01.2006 г., доколкото по нея страна е и държавата, в която детето се намира - ***.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Под обичайно местопребиваване следва да се разбира мястото, в което детето е интегрирано в социална и семейна среда. Самата ищца е навела твърдения, че от своето раждане детето Е. А. Е. живее във ***, поради което предвидената в чл. 5, § 1 от Конвенцията международна компетентност по обичайното местопребиваване на детето относно исковете за лишаване на родител от родителски права и за заместване съгласието на родител за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната, изключва международната компетентност на българските съдилища по така предявените искове. Без значение е обстоятелството, че майката и детето са български граждани. От основно значение е защитата на най-добрия интерес на детето, а за неговото адекватно охраняване би могъл да се погрижи най – добре съдът по обичайното му местопребиваване. Този съд може да прецени всички релевантни за спора обстоятелства – може да събере данни, чрез съответни служби и администрации, в какви условия живее детето и отглеждащия го родител, адекватни ли са полаганите до момента грижи за детето, какво е социалното обкръжение, в което детето расте и какво е отношението към него, включително при необходимост детето може да бъде изслушано. Посочената компетентност по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като хипотезите, в които е възможна дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8– 10 от Конвенцията, но в конкретния казус нито една от тях не е налице.

България не е замолена държава по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията, за да е възможно приложението на чл. 9, § 1 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал.

4 от КРБ, Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. От друга страна предметът на спора не е сред резервите на РБ в Закона за ратифициране на Конвенцията, обн. ДВ бр. 9/27.01.2006г., доколкото не се отнася до имущество на детето.

Изложеното обосновава извод , че българският съд не е компетентен да разгледа и се произнесе по предявените по делото искове за лишаване на ответника от родителски права и за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната, а обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора пред българския съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение постановено на 11.06.2024г.

3 по гр.д. № 457/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което поради неподведомственост на спора на българския съд е прекратено производството по делото по предявените от М. А. А., ЕГН – **********, против Д.с Е., роден на **********г., гражданин на *** , искове по чл. 132 , ал. 1 т. 2 от СК и по чл. 127а от СК.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4