Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 775 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15/2025
Вид
Решение № 775
Подписан
05.02.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 154 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в", пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Цветомир М. Минчев

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100500015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10997 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 50970/2023 г. Софийски районен съд, 160 състав: Осъдил Д. И. Д., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 389.94 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. София, бул. **** (стар адрес бул. ****), вх. ***, аб. № 125462, за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил този иск за разликата над уважения размер от 389.94 лева до пълния предявен размер от 410.14 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. , както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93.48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, както и да заплати на основание чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 8.61 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода 1

01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане; Отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 482.90 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 17.51 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

С определение № 40043 от 03.10.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на ответника, съдържащо се във въззивната жалба, за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Д. И. Д., които го обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът не взел предвид цитираното в отговора на исковата молба тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, а направил необоснован правен извод, че погасителната давност за процесния тип задължения е 5-годишна.

Съгласно заключението на СТЕ, вземанията за периода м. 07.2020 г. – 30.04.2021 г. били в размер на 389.94 лв., като поне за част от посочената сума била изтекла погасителната давност предвид подаването на исковата молба на 14.09.2023 г. Според въззивника погасени по давност били вземанията за периода до 14.09.2020 г. Считал също така, че погасени по давност са и вземанията за 93.48 лв. и 8.61 лв. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, 2 правоприемник на заличеното като търговец в хода на въззивното производство „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК 130532985, не взема становище по жалбата.

От Д. И. Д. е подадена и частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 40043 от 03.10.2024 г. Първоинстанционният съд неправилно разпределил разноските по делото. Съдът признал в решението разноски на ищеца от 505 лв. Признатите разноски на ответника следвало да са 500 лв., но дори да се приеме, че съдът се е мотивирал защо намалява адвокатското възнаграждение на 400 лв., дължимите от ответника разноски отново не следвало да са в размер на 482.90 лв. Поради това се иска отмяна на определението.

Ответникът по частната жалба - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 410.14 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул.

3

****, вх. ***, ***, аб. № 125462; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 93.48 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г.; с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 8.61 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.32 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 14.09.2023 г. до окончателното плащане.

Предмет на въззивна проверка е решението в частите, с които исковете са уважени. Предвид извода за валидност, в необжалваните отхвърлителни части първоинстанционното решение е влязло в сила.

С оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата инстанция е само въпросът погасени ли са по давност присъдените в полза на ищеца вземания.

Противно на поддържаното в жалбата, районният съд не е приемал, че вземанията за топлинна енергия се погасяват с петгодишен давностен срок.

Съдът напълно се е съобразил, вкл. е цитирал в решението си задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност; Задълженията на потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се 4 прекъсва с предявяване на иск.

В случая исковете са предявени на 14.09.2023 г., от която дата приложимата кратка тригодишна давност е прекъсната и е спряла да тече – чл.

115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Следователно погасени по давност биха били вземания, станали изискуеми преди 14.09.2020 г.

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били сега действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно задълженията за заплащане цената на топлинната енергия са срочни, а давността тече от изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 ОУ

Най-старото вземане, което районният съд е приел за непогасено по давност, е за м. 07.2020 г. Изводът му, че това вземане не е погасено по давност е правилен, тъй като това вземане е станало изискуемо на 15.09.2020 г., а исковата молба е подадена в съда на 14.09.2023 г., преди изтичане на 3годишния давностен срок. Ето защо правилно ответникът е осъден да заплати на ищеца цената на топлинната енергия за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г., която, съгласно неоспореното заключение на СТЕ, е в размер на 389.94 лв.

По отношение на лихвите за забава също е приложим 3-годишният давностен срок – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Районният съд е съобразил нормата на чл.

119 ЗЗД, като е определил по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимата лихва върху непогасената по давност главница от 389.94 лв., като в съответствие с диспозитивното начало в процеса я е присъдил в претендирания размер от 93.48 лв.

По отношение на вземането за дялово разпределение районният съд неправилно е приел, че същото няма характер на периодично плащане и за него следва да се прилага общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Това вземане обаче също не е погасено по давност, тъй като видно от извлечението от сметки, сумата от 8.61 лв. се дължи за дялово разпределение за месеците февруари, март и април 2021 г. (по 2.87 на месец), поради което правилно като 5 краен резултат този иск е уважен в цялост.

По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилно районният съд, съобразявайки своевременно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е приел, че възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 400 лв.

Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, количеството извършена работа и най-вече - фактическата и/или правна сложност на делото – в този смисъл определение № 2813 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 2053/2024 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., І ТО на ВКС, определение № 2609 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1883/2024 г., І ТО на ВКС, цитираната в тях друга практика и много други.