Решение № 2555 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „И.С.К.” ООД, срещу отказ на ЧСИ Бъзински да прекрати изпълнително дело № 2969/2023 г. по описа на ЧСИ М. П., с рег.

№ 851 при КЧСИ, инкорпориран в съобщение с изх. № 63540/13.10.2023 г., поради пълно погасяване на вземането. Жалбоподателят поддържа, че на 02.10.2023 г. получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 246.07 лв., дължима, съгласно издаден срещу дружеството изпълнителен лист за разноски, направени в производството по ч. гр. дело № 46753/2017 г., по описа на СРС, 45 с-в, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на адв. Н.И.И.. Сочи, че още на 06.07.2023 г., преди издаване на изпълнителния лист на 08.08.2023 г., адв. Н. И. е прехвърлил вземането си на „Е.М.“ ЕООД, взискател по изпълнителното дело. За прехвърляне на вземането длъжникът бил уведомен едва с поканата за доброволно изпълнение, като вкл. и към датата на депозиране на жалбата не е получил уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради това счита, че взискателят по изпълнителното дело не е бил активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право при образуване на изпълнителното дело, а длъжникът се освобождава от дълга, в случай че престира на първоначалния кредитор до съобщаване на цесията. Наред с това излага, че още на 26.07.2023 г., преди издаване на изпълнителния лист, дружеството-жалбоподател е изпратило цялата дължима сума до адв. Н. И., посредством експресен пощенски запис от пощенска станция Перник Ц. Поддържа, че сумата не е получена по вина на адв. И., който, 1 въпреки неколкократните посещения на адреса от Български пощи, придружени с напомнителни писма, не се е явил в съответната пощенска станция, за да му бъде заплатена сумата, с което е изпаднал в забава. Твърди, че поведението на адв. И. и кръга от адвокати около него по преднамерено непосочване на банкова сметка в съдебното производство, по която да бъдат преведени дължимите суми, и неявяването му за получаване на платените суми, съставлява злоупотреба с процесуални права с цел увреждане на длъжника-жалбоподател. Жалбоподателя счита, че извършената цесия не е породила действие, тъй като към датата на цесията вземането не е съществувало, поради неговото погасяване чрез плащане, а дори и да се приеме, че такова е съществувало, същото е заплатено от длъжника на цедента преди узнаването за цесията. Моли съда да отмени обжалвания отказ от прекратяване и да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски в настоящото производство.

Взискателят по изпълнителното дело „Е.М.” ЕООД, чрез адв. С. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Понеже договорът за цесия бил приложен по изпълнителното дело, а страна по него бил първоначалния взискател и в договора се съдържало негово изявление за прехвърляне, то изявлението е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело. Сочи, че договорът за цесия е сключен след възникване на задължението и преди датата на бележката за извършен пощенски запис, поради което не е налице надлежно изпълнение от страна на длъжника в полза на „Е.М.“ ЕООД. Наред с това сочи, че съгласно чл. 433, т. 1 ГПК приложените доказателства следва да установяват реалното изплащане на сумата на кредитора, а в случая с цитираната разписка такова не се удостоверява. Претендира разноски.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е допустима, но, по съществото си – неоснователна. Твърди, че, за да са налице предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът е следвало да представи доказателство от пощенската станция, че сумата по пощенския запис е изплатена на получателя, като представеният касов бон не свидетелства за реалното получаване на сумата.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510402969, по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 в КЧСИ е образувано на 11.09.2023 г. , въз основа на Изпълнителен лист издаден на 08.08.2023 г. от РС- София на основание Съдебно решение по гр. дело № 29796 от 2020 г. на Районен съд София 45 с-в и гр. дело № 9659/2022 г. на СГС II - Д с-в, в полза на адв. Н.И.И., за сумата от 246, 07 лв., съставляващи вземане за деловодни разноски срещу „И.С.К.“ ООД, ЕИК ******* Взискателят „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, се е 2 легитимирал пред ЧСИ П. като равоприемник на адв. И. по силата на договор за цесия о т 06.07.2023 г. , по отношение вземането по изпълнителния лист. Съгласно чл. 4 от договора за цесия цедентът се е задължил да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. В чл. 5 от договора цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника от негово име за прехвърленото вземане, като изрично е посочено, че упълномощаването се извършва отделно от уведомлението по чл. 4 от договора.

Видно от молбата за образуване на делото, взискателят е представляван от АД М.Л.“, адрес: ул. *******, като наред със сумите по изпълнителния лист, на обща стойност от 246 лв., е претендирал и събиране на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 200 лв., 6 лв. - разноски за издаване на изпълнителен лист и 5 лева - платена такса към ЧСИ П..

На стр. 5 от копието на изпълнителното дело е приложено известие до длъжника „И.С.К.“ ООД от адв. И., изпратено посредством услугата „Телепоща“ на Български пощи на 12.07.2023 г., с което последният уведомява дружеството за извършената цесия. Известието е адресирано до посочения в Търговски регистър адрес на длъжника, но липсва отбелязване относно връчването.

От молба, вх. № 104233/10.10.2023 г. на „И.С.К.“ ООД (л. 28 от изп. дело) се установява, че Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е връчена на длъжника на 02.10.2023 г. С молбата длъжникът е искал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК — поради плащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело в полза на адв. И., с твърдения, че не е уведомен за извършената цесия. Към молбата е приложен фискален бон от 26.07.2023 г. на "Български пощи" ЕАД. Молбата е препратена за становище до взискателя, който е заявил, че не признава извършеното плащане от 26.07.2023 г. и е помолил ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия по делото.

На 23.10.2023 г. със съобщение с изх. № 63540/13.10.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради констатирана липса на законоустановените предпоставки на чл. 433 ГПК. Отказът на съдебния изпълнител е връчен на длъжника на 03.11.2023 г.

На 07.11.2023 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 111083/07.11.2023 г., послужила като основание за образуване на настоящото производство.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, доколкото „И.С.К.“ ООД е длъжник в производството.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която длъжникът - жалбоподател се позовава, установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно: представяне на 3 разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга; представяне на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая приложената по изпълнителното дело квитанция съдържа всички необходими реквизити, за да може безспорно да се установи, че сумата, предмет на изпълнението по изпълнително дело № 2969/2023 г. по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ е внесена от длъжника на 26.07.2023 г. в полза на кредитора адв. И., много преди образуване на изпълнителното дело, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед формулировката в разпоредбата следва, че законът не изисква изрично посочване на доказателство за реалното получаване на сумата от страна на кредитора, както се твърди от ЧСИ, а само доказателство за това, че сумата е внесена за него, като от волята на кредитора зависи дали ще получи изпълнението или не.

Настоящият състав намира, че от приложените преписи от изпълнителното дело, и в частност от писмото-известие от 12.07.2023 г. не се установява безпорно, че длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне преди завеждане на изпълнителното дело, доколкото липсва отбелязване за връчване на известието до длъжника или нарочен документ, изходящ от „БГ Пощи“, който да установява този факт. Следователно сключеният договор за цесия, макар и породил действие между страните, не е противопоставим на длъжника, по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД и изпълнението на 26.07.2023 г. на предишния кредитор е освободило длъжника от задължението му.

След като в случая се установява, че преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, то са налице основания за прекратяване на производството от страна на ЧСИ, както и липсва основание разноските, във връзка с образуването на изпълнителното производство да бъдат възлагани в тежест на длъжника по изпълнението. Като се съобразят изложените факти във връзка с образуване на изпълнителното дело, съдът намира, че е налице злоупотреба с право от страна на първоначалния кредитор и на взискателя по изпълнителното дело. Процесуалните права съществуват за страните с оглед осигуряване на защита на техни материални права и интереси, като в никакъв случай не могат да бъдат използвани като средство за непозволено увреждане или източник на неоснователно обогатяване за страната, на която са предоставени. Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

4

Предвид изложеното до момента настоящият състав намира, че са налице основания съдебният изпълнител да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като вземането - предмет на изпълнението, е било погасено чрез плащане преди образуване на делото. Обжалваният отказ следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за произнасяне с постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1 ГПК, като разноските по изпълнението следва да бъдат възложени в тежест на взискателя по делото, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ГПК.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 23.10.2023 г. на ЧСИ М. П., рег. № 851 при КЧСИ, инкорпорирано в съобщение с изх. № 63540/13.10.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 2969/2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ за произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно мотивите на настоящото решение.