Решение № 363 от 14.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. П., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720104176 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Ч. В., чрез адв. К.

С. Г. от САК, срещу Община П., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

П., пл. „***, представлявана от кмета, с която е предявен частичен иск за сумата 7 669,38 евро, представляваща равностойността на 15 000 лева, предявен като частичен от общ размер 15 338,76 евро, представляваща равностойността на 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от падане на 01.08.2025 г. върху неравна и необезопасена тротоарна настилка в гр. П., кв. „***“, зад бензиностанция „*****“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 01.08.2025 г., около 09:00 часа, при движение пеша по тротоар в гр. П., кв. „***“, зад бензиностанция „*****“, по улицата, която свързва ул.

***“ и бул. „****“, е стъпила в сериозна неравност на тротоара, където липсвали плочки и била налице изровена бетонова яма, вследствие на което паднала върху предната част на тялото си, корема и дясната страна.

Излага, че към датата на инцидента е била бременна в 23-та + 4 дни гестационна седмица, поради което падането е довело не само до физически болки и увреждания, но и до силен страх, тревожност и притеснения относно състоянието на плода. Твърди, че е получила охлузвания и контузии по дясното рамо, десния горен крайник, лява и дясна длан, кръвонасядане в областта на дясна гръдна жлеза, болки в гръдния кош при движение и вдишване, както и психоемоционални страдания, изразяващи се в страх, безсъние, тревожност, напрежение и затруднения в ежедневието.

Поддържа, че за настъпването на вредите отговаря Община П., която е длъжна да поддържа общинската инфраструктура, включително тротоарите, в състояние, безопасно за ползване от гражданите. Счита, че неизпълнението на това задължение представлява противоправно бездействие, ангажиращо отговорността на ответника по 1 чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

Ответникът Община П. в срока по чл.131 ГПК, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Поддържа, че липсват доказателства за механизма на инцидента, за състоянието на тротоарната настилка, както и за причинна връзка между твърдяното падане и претендираните вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.

Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е проявила необходимото внимание при придвижването си. Моли искът да бъде отхвърлен, а при евентуално уважаване - обезщетението да бъде намалено по справедливост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ответникът Община П. е юридическо лице, в чийто район се намира процесната тротоарна настилка. Не се спори и че ищцата към датата на твърдения инцидент е била бременна.

От събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че на 01.08.2025 г. ищцата е паднала при движение по тротоар в гр. П., кв. „***“, зад бензиностанция „*****“. Свидетелят А.Б., фактически съжител на ищцата и очевидец на инцидента, заявява, че ищцата е паднала пред очите му поради неравност и разрушена тротоарна инфраструктура, като е паднала върху корема си. Показанията му са преки относно механизма на падането, мястото на инцидента и непосредственото състояние на ищцата след него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо от близките му отношения с ищцата, като ги преценява съобразно чл. 172 ГПК. Показанията му са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото, включително медицинската документация.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката С.Н., вуйна на ищцата, относно състоянието на ищцата след инцидента - притесненията, тревожността, страха за бременността и нуждата от помощ в ежедневието. Показанията й са относими към интензитета на преживените неимуществени вреди и също следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК.

От представените медицински документи се установява, че след инцидента ищцата е посетила лечебни заведения и медицински специалисти. В съдебномедицинското удостоверение и амбулаторните листове са описани охлузвания, контузии, кръвонасядане в областта на дясна гръдна жлеза, болки в гръдния кош, както и данни за тревожност и посттравматично стресово състояние.

От приетата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено заключение, се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила контузия и охлузване по дясно рамо, контузия и охлузване по десен горен крайник, контузия и охлузване по лява длан по гръбна повърхност, контузия и охлузване по дясна длан по гръбна повърхност, както и контузия на гръдния кош и кръвонасядане в областта на дясна гръдна жлеза. Според вещото лице телесните повреди са пет на брой, като по медико-биологичен признак представляват болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Възстановителният период при нормално протичане на лечебния процес е около две седмици, като не се очакват трайни последици.

От заключението се установява още, че към момента на инцидента ищцата е била бременна, като при извършените акушеро-гинекологични прегледи не е установена акушерска патология. Това обстоятелство обаче не изключва преживения от ищцата страх и тревожност за състоянието на плода.

2

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и възниква при наличие на противоправно поведение на лицата, на които е възложено изпълнението на съответната дейност, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Община П. има законово задължение да поддържа общинската инфраструктура, включително улиците и тротоарите, в състояние, което осигурява безопасното им ползване от гражданите. Тротоарите са част от уличната инфраструктура и тяхната поддръжка е задължение на общината. Когато тротоарната настилка е неравна, разрушена, компрометирана или необезопасена по начин, който създава опасност за преминаващите граждани, неизпълнението на задължението за поддръжка представлява противоправно бездействие.

В случая от събраните доказателства се установява, че ищцата е паднала именно поради неравна и разрушена тротоарна настилка. Механизмът на падането се установява от преки свидетелски показания, които не са опровергани от ответника.

Ответникът не ангажира доказателства, че към датата на инцидента процесният участък е бил в добро състояние, че е бил обезопасен или че е била извършена необходимата поддръжка.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсват доказателства за противоправно поведение. При искове от този характер противоправността се изразява именно в неизпълнение на задължението за поддръжка и обезопасяване на общинската инфраструктура. От доказателствата се установява, че процесната настилка е била в състояние, създаващо опасност за пешеходците, а именно това състояние е причинило падането на ищцата.

Налице е и причинна връзка между установеното противоправно бездействие и настъпилите вреди. Падането е довело до описаните в медицинските документи и експертизата телесни увреждания. Медицинската документация е съставена в кратък период след инцидента и отразява оплаквания и обективни находки, съответстващи на описания механизъм на падане.

Неоснователно е възражението, че в медицински документ е посочено „падане на равна повърхност, поради подхлъзване, погрешно стъпване или спъване“. Това описание не изключва твърдения от ищцата механизъм на падане, нито доказаното наличие на неравност на тротоара. Медицинските документи не са предназначени да установяват техническото състояние на пътната настилка, а отразяват медицинското състояние на пациента, оплакванията и обективните находки.

Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване. Ответникът не доказа ищцата да е проявила невнимание, да е нарушила общоприети правила за безопасно придвижване или по друг начин да е допринесла за настъпването на инцидента. Не може върху пешеходеца да се прехвърля задължението да предвижда и избягва всяка неравност на тротоара, когато същият е предназначен именно за безопасно пешеходно движение.

Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община П. по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

По размера на обезщетението:

3

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства - характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, възстановителния период, възрастта на пострадалия, наличието или липсата на трайни последици, както и специфичните обстоятелства, при които е настъпил инцидентът.

В случая съдът отчита, че ищцата е получила множество повърхностни телесни увреждания, изразяващи се в контузии, охлузвания и кръвонасядане, съпроводени с болка и страдание. Уврежданията са временни, без данни за трайни последици, като възстановителният период е около две седмици.

Същевременно съдът отчита като съществено обстоятелство факта, че към момента на падането ищцата е била бременна в напреднала бременност. Това обективно е увеличило интензитета на страха, тревогата и психоемоционалното страдание, тъй като падането е било върху предната част на тялото и корема. Макар да не е установена акушерска патология и да не са настъпили увреждания на плода, преживеният страх за бременността е реален и следва да бъде обезщетен.

Съдът отчита още, че ищцата е потърсила медицинска помощ, включително акушеро-гинекологична и психиатрична, като в медицинската документация са отразени данни за посттравматично стресово състояние. Съдът също отчита и че по делото не е поискана и назначавана съдебно-психиатрична или психологична експертиза, която да установи трайно психично увреждане, продължителна психична симптоматика или необходимост от дългосрочно лечение. Поради това твърденията за продължителни и тежки психически последици следва да бъдат преценени предвид събраните доказателства.

С оглед на всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 2 600 евро, като върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на увреждането - 01.08.2025 г., до окончателното изплащане.

За разликата над този размер до претендираните 7 669,38 евро предявен частичен иск от общо 15 338,76 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатени държавна такса, депозит за съдебно-медицинска експертиза и адвокатско възнаграждение, като общият размер на сторените от ищцата разноски възлиза на 2043,54 евро. С оглед уважаването на иска за сумата 2600 евро от предявения частичен иск в размер на 7669,38 евро, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 692,77 евро.

Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищцата. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните гласни доказателства, назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза и обема на осъществената процесуална защита, намира възражението за неоснователно.