Определение № 315 от 22.05.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 399/2025
- Вид
- Определение № 315
- Подписан
- 22.05.2025
- Състав
- РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 43, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315 гр. Плевен, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200399 по описа за 2025 година
Производство по чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин М. Р. В., във връзка с Европейска заповед за арест от 09.05.2025 г., издадена от магистрат съдия в Следствен съд № 1 в гр.
Валядолид, Кралство Испания, по предварително следствие № 1/2024 г.
В искането се твърди, че Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу М. Р. В., за извършени от него две престъпления срещу сексуалната свобода.
Искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е мотивирано с високата обществена опасност на престъпленията, с факта, че е налице обосновано предположение, че В. е извършил престъпленията, както и с наличието на реална опасност той да се укрие.
Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Служебният защитник на исканото лице – адвокат Ю. М., изразява становище, че искането е неоснователно. Предлага съдът да вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“, която намира за по-целесъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Искането е изготвено от легитимна страна, поради което е процесуално 1 допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество искането е основателно.
От приложената към делото Европейска заповед за арест – в превод на български език, става ясно, че тя е издадена на 09.05.2025 г. от магистрат съдия в Следствен съд № 1 в гр. Валядолид, Кралство Испания, въз основа на съдебно решение от 21.01.2025 г. за издаване на Европейска заповед за арест, постановено от Следствен съд № 1 в град Валядолид, за задържане и предаване на българския гражданин М. Р. В. с цел наказателно преследване по предварително следствие № 1/2024 г.
От Европейската заповед за арест е видно, че тя е издадена за провеждане на наказателно преследване за две престъпления против сексуалната свобода, извършени на 01.04.2023 г. в гр. Валядолид по отношение на пострадалата П. Б. – М. В. свалил дрехите на пострадалата, хапал я по шията и гърдите, вкарал пръстите си във влагалището й, осъществил с нея вагинален полов акт и направил опит да осъществи анален полов акт.
Деянията съставляват престъпления по чл. 1801 във връзка с чл. 179, ал.
1 и ал. 2 от НК на Кралство Испания.
Максималният срок на наказанието лишаване от свобода, което може да бъде наложено за извършените престъпления е от дванадесет до петнадесет години лишаване от свобода.
Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода и същевременно деянията, за които е издадена заповедта, съставляват престъпления и по законодателството на Република България. От тази гледна точка Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Европейската заповед за арест отговаря и на изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, тъй като тя е издадена в писмена форма и съдържа данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, националната заповед за задържане, характера и правната квалификация на престъпленията, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, 2 място и степен на участие на исканото лице, максимален размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършените престъпления.
От Европейската заповед за арест може да се направи обосновано предположение, че българският гражданин М. Р. В. е извършил престъпления, които се наказват с лишаване от свобода т. е. налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Налице е и реална опасност от укриване на исканото лице.
Престъпленията, в извършването на които е заподозряна М. Р. В., се наказват с лишаване от свобода и се отличават с висока степен на обществена опасност.
Следва да се подчертае, че е константна практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление, неговия обществен отзвук, както и предвиденото наказание, могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на предполагаема опасност от укриване. В същото време опасността от укриване произтича и от обстоятелството, че В. е безработен и не получава трудови доходи, както и от това, че в РУ-Долни Дъбник са получени данни, че той възнамерява да пътува в чужбина /виж приетото като писмено доказателство характеристична справка/.
Целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл. 57 НПК – при съобразяване и с критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, в конкретния случай могат да бъдат постигнати единствено чрез вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража““ спрямо М. В.. Вземането на по-лека мярка за неотклонение не би осигурило по несъмнен начин участието на исканото лице в съдебното производство по разглеждане на Европейската заповед за арест, респективно – в производството по изпълнението на тази заповед.
По изложените съображения и на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 64 НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража““ по отношение на исканото лице М. Р. В. – роден на *** г. в гр. Плевен, с настоящ адрес в с. ***, Плевенска област, ул. ***, ЕГН – **********.
3
Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 3-дневен срок от днес с частна жалба и частен протест.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4