Решение № 2424 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330109456 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищец И. Р. С. чрез адв. Т. Ч. иска осъждането на Б. Я. С. за сумата от 2000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, които се изразява в причинено кръвонасядане и отток на лявата скула на лицето ведно с мораторна лихва в размер на сумата от 252,05 лева за периода от 31.07.2020г. до 29.06. 2022г. ведно със законната лихва за забава считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и осъждането на ответника за сумата от 3 500 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на счупване на дясна скулна кост ведно с мораторна лихва от 678,61 лева за периода от 31.07.2020г. до 29.06.

2022г. ведно със законната лихва за забава считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата заявява, че ответника е признат за виновен съгласно Присъда № 39/18.02.2022г. по НЧХД № 4861/2021г. по описа на РС – Пловдив влязла в сила на 08.03.2022г. затова че на 31.07.2020г. и е причинил лека телесна повреда, която се изразява в счупване на дясна скулна кост – престъпление по чл. 130, ал.1 НК.

Поддържа се от ищцата, че през лятото на 2020г. между Я. С. – баща на ответника, и М. С. – брат на ищцата възникнал спор по повод на кабел, прекаран през стената на къщата. На 30.07.2020г. ищцата била поканила на гости своя приятелка.

Двете се видели до около 23-23,30ч. след което К. си тръгнала, а ищцата се отправила към бащината си къща. Когато пристигнала на улицата пред къщата били ответника и 1 брат му Д. С., които разтоварвали багаж от колата. При пристигането на ищцата, между нея и ответника били разменени реплики по повод отношенията между нейния брат и бащата на ответника, като последния посегнал и ударил с юмрук в лявата част на лицето С. – в областта на скулната част като й причинил кръвонасядане и отток.

Ответникът нанесъл на ищцата още един удар от дясната страна на лицето й с който й причинил счупване на дясната скулна кост.

Ищцата заявява, че кръвонасядането и оттока на лявата й скула е довело до силни болки в първите дни след инцидента, които се усилвали при допир и хранене.

Ищцата изпитвала неудобство от кръвонасядането, което се оформило като синьо петно, преустановила да ходи на работа, спряла да излиза навън. Относно счупването на дясната скулна кост заявява, че изпитвала силни по интензитет болки през първата седмица от увреждането, трудно се хранела, изпитвала болки при спане, тъй като не можела да позиционира лицето си на увредената скула, защото изпитвала болки при притискане и допир.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Б. С. чрез адв. М. М. оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че ответника е бил предизвикан от ищцата като дори да са получени увреждания, то те били в резултат на нейната намеса в спора между Б. и М..

Състоянието на ищцата не било тежко, не била извикана Спешна помощ, отрича се да са преживени описаните болки и страдания. Възразява се за недопустимост на производството по отношение на претенцията за сумата от 3 500 лева тъй като ответника е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съгласно Присъда № 39/18.02.2022г. по НЧХД № 4861/2021г. по описа на РС – Пловдив влязла в сила на 08.03.2022г. ответникът е признат за виновен затова че на 31.07.2020г. е причинил на ищцата лека телесна повреда, която се изразява в счупване на дясна скулна кост – престъпление по чл. 130, ал.1 НК , като на основание чл. 78 А, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.

В мотивите към постановения съдебен акт наказателният съд е установил, че се счита за доказано по несъмнен начин, че на дата 31.07.2020 г. в гр. К. подсъдимият Б.

Я. С. е причинил две леки телесни повреди на И. Р. С. - такава по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в причинено кръвонасядане и оток на лявата скула на лицето, както и разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, 2 представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяващо се в причинено счупване на дясната скулна кост. Съдът е посочил, че с деянието са причинени две различни по вид телесни повреди, което се квалифицира с оглед найтежкия резултат, като в случая вследствие на първия от ударите е причинена болка и страдание без разстройство на здравето, което съответства на състава на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като вследствие на втория от ударите е причинено разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129, което съответства на състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Доколкото вторият резултат - причиняването на разстройство на здравето, се явява по- тежкия от двата резултата, то подсъдимият С. е понесъл отговорност за нанасянето на този резултат.

Гражданската отговорност на ответника следва да бъде ангажирана и по отношение на по-лекия престъпен резултат като е без значение наказателноправното поглъщане на този резултат от по-тежкия такъв, тъй като е нарушено общото правило на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму при което гражданският закон не разграничава поглъщането на един противоправен резултат от друг, така както това е застъпено в наказателния закон.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно наказателният съд е установил две деяния, които причиняват два противоправни резултата – счупване на дясната скулна кост и кръвонасядане и оток на лявата скула;

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните повторна съдебно-медицинска екпертиза с вещо лице С. се установява, че при възникналия инцидент на 31.07.2020 година на ищцата са били причинени: контузия на лицето с клинична изява на главоболие, описана като: повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, кръвонасядане и оток на меките тъкани в областта на лявата скула и счупване на дясна ябълчна/зогматична, скулна/ кост. Вещото лице посочва, че кръвонасядането и травматичния оток на меките тъкани в лявата лицева половина, както и счупването на дясната ябълчна/скулна, зигоматична/ кост са причинени от два удара /отляво и отдясно/ с или върху твърд тъп предмет/, какъвто предмет е и човешката ръка, включително свита в юмрук, в лявата и дясната половина на лицето и е напълно възможно да са получени по начина, посочен в исковата молба. Екпертът е заключил, че оздравителния процес по отношение на травматичния оток и кръвонасядане на меките тъкани в лявата половина на лицето са с продължителност от 2-3 седмици до пълно оздравяване с липса па болезненост и видими следи от кръвонасядането, а счупването на ябълчната кост само по себе си е свързано с 3 оздравителни процеси с натрупване на костна тъкан на мястото на фрактурата и пълно отшумяване на болковия синдром,което обичайно е в рамките на 45-60 дни, а главоболието като самостоятелен симптом е свързано с общите оздравителни процеси и също следва да приключи към края на общото оздравяване в рамките на 45 дни.

Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно повторното заключение на СМЕ на вещото лице С. до колкото първоначалното заключение с вещо лице З. Н. е със съществени липси по отношение на установеното медицинско състояние на ищцата от гледна точка на констатираните медицински документи. Не е изяснено отношението на медицинската документация към страданията на ищцата, нито пък е направен анализ на изводите въз основа на тази медицинска документация, неясно е защо вещото лице стига до заключение за възстановителен процес от месец и половина-два, а в съдебно заседание заявява два-три месеца. Не е посочена и медицинската връзка между медицинската документация и болките и страданията, които са преживени.

Медицинските документи са изброени, но не са анализирани и коментирани в заключението. Заключението е необосновано и от него не може да се направи извод по какъв начин вещото лице стига до изводите си, а оттам и съдът е в неяснота относно съществени обстоятелства от предмета на доказване поради което и заключението на вещото лице Н. не следва да бъде кредитирано.

Установените травматични увреждания които са причинени на ищецата са предизвикали както физически, така и психо-емоционални болки и страдания на ищцата, като според изводите на вещото лице оздравителния процес относно травматичния оток и кръвонасядане в лява половина на лицето е с продължителност от 2- 3 седмици, а за счупване на дясна скулна кост - 45-60 дни.

Вещото лице заключава, че счупването на дясната лицева кост клинично се проявява с болезненост при дъвченето и говоренето, поради факта, че ябълчната кост е функционално свързана с горната и долната челюст при акта на дъвченето и говоренето, поради залавянето на дъвкателни мускули за тази кост. Екпертът посочва, че нараняването в дясната скулна област е довело до сериозни болки и страдания за ищцата, както и затруднения при дъвченето и говоренето до степен, изискваща в началните периоди хранене с течно-кашести храни с цел причиняване при този акт на по- поносими болки. Изводите на вещото лице се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които сочат, че ищцата е изпитвала затруднения при приема на храна и при дъвчене за период повече от два месеца – така свидетелят М. Р. С. си спомня, че синината на лявата скула на ищцата е била видима около 2-3 седмици, а възстановяването на дясната скула е отнело повече от 2 месеца, като се е налагало в този период ищцата да се храни с течна храна, тъй като болката, която е изпитвала е била голяма. Свидетелят описва как инцидентът се е отразил на психичното състояние на ищцата, като заявява, че психиката й се е нарушила, затворила се е вкъщи, преустановила е работата си, изпитвала е срам да бъде видяна от съседи, което е наложило той да ходи и да й пазарува. Свидетелката Н.Р. К. си спомня, че след инцидента ищцата не се е чувствала психически добре, изпитвала е страх да излиза навън, имала е видими следи от от удар по лявата си скула, а вследствие на 4 травмата отдясно на скулата си е имала болки, проблеми с дъвченето и се е хранила с по- течни храни.

Следователно при определянето на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД с о гл е д н а естеството, броя на причинените увреждания, продължителността на оздравителния процес, степента и интензитета на претърпените болки и страдания, обезщетението за кръвонасянето и охлузването на лявата скула следва да е в размер на 1 000 лева, а обезщетението за счупване на дясна скулна кост – в размер на 3000 лева или общо 4 000 лева ведно с мораторните лихви върху тези суми за периода от датата на увреждането до датата на подаването на исковата молба – сума в размер на 194,17 лева и сума в размер на 582,49 лева като претенцията над уважения размер до общо заявения от 5 500 лева следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана тъй като се явява прекомерна предвид че за ищцата е настъпило пълно възстановяване и няма дълготрайни последици за физическото и психическото й здраве, респ. по-високо обезщетение би се явило несправедлива имуществена репресия спрямо ответника, респ. следва да се отхвърлят съразмерно исковете за мораторна лихва.

По делото не се установява съпричиняване до колкото няма данни ответницата с поведението си да е предизвикала възникването на травматичните увреждания, а възникналия конфликт не е бил провокиран от нея.