Определение № 1099 от 23.10.2023, Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1099 гр. Русе, 23.10.2023 г.

Административен съд - Русе, VI - ти състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретаря Бисерка Василева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 444 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от М.Г.М. ***, депозирана чрез адв. С. П., против Заповед № 5403з-156 от 04.07.2023 г. на

Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Русе при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Русе към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поправена със Заповед № 5403з-162 от 27.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на М. на 12.07.2023 г. Претендира се отмяна на оспорения акт поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 52 от делото).

Ответникът по жалбата – Началникът на ГПУ – Русе, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Й.С., в депозиран по делото Писмен отговор вх. № 3962 от 26.09.2023 г. на л. л. 35 – 38 от делото, постъпила Молба от процесуалния представител на ответника вх. № 4045 от 02.10.2023 г. с приложено към нея писмено доказателство – Заповед № 3282з-4217 от 19.09.2023 г. на Директора на ГДГП – МВР за прекратяване служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, считано от връчване на заповедта - 29.09.2023 г. (л. л. 39 и 40 от делото), в о.с.з. на 03.10.2023 г. в хода по същество на делото и в представени писмени бележки, на първо място излага съображения за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност оспорва основателността на жалбата като излага съображения за съответствие на заповедта с всички законови изисквания. Претендира и присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Представя списък на разноските (л. 53 от делото). Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С постъпила молба от процесуалния представител на ответника вх. № 4045 от 02.10.2023 г., предвид допълнително представено по делото писмено доказателство - Заповед № 3282з-4217 от 19.09.2023 г. на Директора на ГДГП – МВР, че служебното правоотношение на оспорващия с ГД „Гранична полиция“ е прекратено по негово желание, считано от 29.09.2023 г., се твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от продължаване оспорването на заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” и се иска производството по настоящото дело да бъде прекратено, поради отпаднал правен интерес.

По искането на ответника, производството по делото да бъде прекратено поради отпаднал правен интерес от оспорване на процесната заповед, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. С. П., излага становище в проведеното о.с.з. на 03.10.2023 г. и в представена писмена защита, като счита, че за жалбоподателя не е отпаднал правния му интерес да оспорва заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, макар и да е налице заповед, с която се прекратява служебното му правоотношение на основание чл.

226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, на първо място предвид факта, че същият е реализирал разходи в настоящото производство. Сочи още, че за М. в продължение на шест години е налице възможност да се завърне в структурите на МВР, като бъде назначен на длъжност по реда на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а за останалите такива - до навършване на законово установената възраст за пенсиониране. Така, в случай че оспорващият предприемел действия в рамките на следващата една година, обстоятелството, че му е наложено наказание, а делото по него не е приключило с решение, ще се отрази на възможността му да кандидатства за работа, тъй като ако заповедта не бъде отменена, същата ще бъде заличена след изтичане на календарната година. Освен това процесуалният представител на жалбоподателя твърди още, че М. ще бъде лишен от възможността да получи предвиденото материално стимулиране за постигнати резултати за времето, през което е положил труд.

Не приема становището на процесуалния представител на ответника, че такова се полага само на работещите в МВР, тъй като същото не било подкрепено с доказателства, а разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР ясно сочела, че допълнително възнаграждение се полага на всички служители в резултат на постигнатите от тях резултати, като същите се изплащат за определен период на прослужено време, а М. е работил в рамките на три тримесечия от календарната година.

В проведеното о.с.з. на 03.10.2023 г. процесуалният представител на ответника акцентира върху обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение в случая е по желание на жалбоподателя и че единственото обезщетение, което може да бъде дадено в края на календарната година, се дава на служителите, които са на работа към момента на издаване на заповедта, с която се разпорежда награждаване на служителите в МВР. Сочи, че в предходни години тази заповед се издава в края на м. ноември, т.е. жалбоподателят във всички случаи няма да бъде на работа в края на м. ноември. Поради това счита, че М. няма правен интерес, тъй като тази заповед, която той обжалва, е в неговото лично кадрово дело, което ще бъде архивирано. Според процесуалния представител на ответника, след архивиране на личното кадрово дело на жалбоподателя, наличието на това наказание не би повлияло на неговия живот занапред и ако реши да се върне на друга длъжност трябва да кандидатства на общо основание, като кадровото му дело не се взема предвид, има етапи на конкурсна процедура, която се провежда.

По допустимостта на жалбата

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, доводите и становищата на страните по делото, и относимата към правния спор нормативна уредба, административният съд приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима. Съображенията за този извод са следните:

Видно от представената с молба, депозирана от процесуалния представител на ответника с вх. № 4045 от 02.10.2023 г., Заповед № 3282з- 4217 от 19.09.2023 г., издадена от Директора на ГДГП - МВР, връчена на жалбоподателя на 29.09.2023 г., въз основа на заявление от М.М., на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (по собствено желание) е прекратено служебното му правоотношение с ГДГП - МВР.

Предвид посоченото обстоятелство М. не е активно легитимиран да оспори процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ поради отпаднал в хода на производството правен интерес.

Настоящият състав на съда споделя становището на ответника, че след като вече не е служител на ГДГП – МВР за М. отпада правния интерес от обжалването на Заповед peг. № 5403з-156 от 04.07.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление - Русе при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе, за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, считано от връчване на заповедта – 12.07.2023 г., която заповед е поправена със Заповед № 5403з-162 от 27.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Последиците, които поражда този акт са само за служител в МВР. С прекратяването на служебното му правоотношение, по негово желание, оспорваната заповед не може да внесе никакви промени в неговия патримониум.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се свързва с възможността за оказване на конкретно въздействие върху поведението на служителя, с което същият да се съобрази при последващо изпълнение на служебните си задължения, каквото в случая, след прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, не би могло да настъпи.

Правната система е призвана да даде защита не на всеки възможен интерес в широкия житейски смисъл на това понятие, а само на легитимния, т.е. основан на закона интерес на титуляра на дадено право.

Няма съмнение, че служителят има правен интерес да се защити срещу наложеното му наказание, когато служебното правоотношение между страните съществува.

Като различна следва да се разгледа обаче ситуацията, когато служебното правоотношение е прекратено, още повече на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по собствено желание на служителя.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство. Юридическият факт, пораждащ правото на оспорване е посочен в конституционната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и е доуточнен в чл. 147, ал. 1 от АПК. Правен интерес е налице при необходимостта да се предотврати настъпването на породените от административния акт неблагоприятни правни последици или да се премахнат, ако те вече са настъпили. Правен интерес съществува, когато административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на конкретен правен субект. Правният интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя и е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. В процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната търсената и целена промяна в правната сфера на жалбоподателя.

След прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 29.09.2023 г. М. няма правен интерес от обжалване на процесната заповед, която след тази дата, дори и да бъде отменена от съда няма да внесе никаква промяна в правната му сфера. Такава би настъпила само при съществуващо служебно правоотношение, което обаче вече е прекратено по негово желание. В този смисъл вж.

Решение № 3729 от 23.03.2021 г. по адм. д. № 10052/2020 г., II отд. на ВАС, Определение № 3763 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2019 г., VI о.

По доводите на жалбоподателя за наличие на правен интерес:

1.

На първо място неоснователни и неподкрепени от конкретни факти и относими правни норми се явяват доводите на процесуалния представител на жалбоподателя досежно неотпадането на правния интерес на М. да оспорва заповедта на налагане на дисциплинарно наказание, свързани с възможността му в бъдеще отново да кандидатства за работа в системата на МВР.

В относимия подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи не се съдържат изрични текстове относно назначаването на бивши служители на МВР, по-конкретно дали са имали налагани дисциплинарни наказания при съществуващото преди това служебно правоотношение. Единственият текст досежно бивши служители в МВР касае специфичното изискване за възраст по чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата, като се посочва, че това изискване не се прилага за кандидатите, които са бивши държавни служители на МВР, заемали длъжности по ЗМВР (чл. 3, ал. 2 от наредбата). Цитираната наредба регламентира именно специфичните изисквания за постъпване на държавна служба в МВР на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, както и условията и редът за провеждане на конкурс за назначаване на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, и случаите на назначаване на държавна служба в МВР, без провеждане на конкурс, като няма никакви особени правила за бивши служители (освен горепосоченото, което няма отношение към казуса).