Решение № 46 от 17.02.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. К., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101736 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът - К. К. К. твърди, че работел по трудово правоотношение във В. формирование *** - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770 на длъжност „***“. Със Заповед на Командира на В. формирование *** - К. № ЗЛС-53/07.08.2025г. му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение на длъжност „***“ във В. формирование *** - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г., като на основание чл. 330, ал. 2, т.6, във връзка с чл. 188, т.3, вр. с чл. 190, ал.1, т.7, вр. с чл. 187, ал.1, т.7, вр. с чл. 126, т.2, вр. с чл. 189, чл.193, ал.1 и т.3 и чл.

194 от КТ му е прекратен Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. на длъжност „***“ във В. формирование *** - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770, считано от 09.08.2025г. Със същата заповед, на основание чл.5, ал.2 от Наредба № Н-16/19.11.2019г. за условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на обраната и Българската армия, му е разпоредено да възстанови сумата от 158.90лв. за получените в повече пари за представително облекло, изплатени със Заповед № ЗФСД-30/13.02.2025г. на командира на В. формирование *** - К. и на основание чл. 221, ал.2 от КТ му е разпоредено да възстанови сумата от 1518.57лв. - обезщетение в размер на БТВ за неспазен срок на предизвестие съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г.

(30 дни).

Като причина за прекратяване на трудовия му договор било посочено следното (цитат): „виновно не изпълнява и нарушава в пълен обем 1 разпоредбите на чл.126, т.2 от КТ, умишлено нарушава и разпоредбите на основния вътрешно - ведомствен документ за длъжностите лица назначени за „***“ - Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.“ (Правилата). В Правилата категорично е забранено употребата на алкохол по време на службата, както и явяването на работа в нетрезво състояние, нарушение на трудовата дисциплина, съгласно разпоредбите на чл. 186, вр. с чл. 187, ал.1, т.7 от КТ (Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда във връзка с неизпълнение на законните нареждания на работодателя), във връзка с чл. 126, т.2 от КТ (При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол).“

Посочва, че в заповедта за уволнение като фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение било посочено (цитат): „след извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARPN-0124 от компетентните органи по време на неговото 12-часово дежурство като „***“ на Учебен център „А.“ на 01.11.2024г. е установено наличието на 1.87 промила алкохол в издишания въздух.“

Счита заповедта за незаконосъобразна на следните основания:

Същата не е надлежно мотивирана, което съставлява нарушение на чл.

195, ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, които обосновават посочената правна квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение (чл.330, ал.1, т. 6 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 от КТ), като не са посочени и конкретни правни норми, които са нарушени. Съгласно чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които трябва да са посочени изрично в какво се изразяват. Тежките нарушения трябва да бъдат индивидуализирани, с оглед разпоредбата на чл. 186 и чл. 187 от КТ. В Мотивите на заповедта за уволнението било посочено, че уволнението е поради виновно неизпълнение на трудовите задължения. Няма конкретика в какво се изразява всяко едно нарушение, както на трудовата дисциплина, така и на цитираните нормативно актове и длъжностна характеристика - не е посочено кои норми са нарушени и кога. Счита мотивите на заповедта за уволнение за бланкетни, което е равнозначно на липса на мотиви. Липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност съставлява съществено нарушение, тъй като ограничава упражняването на правото на защита на уволнения и възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на постановения акт (заповедта за уволнение). Липсата на мотиви само по себе си е основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Липсата на само един от посочените в чл. 195, ал.1 от КТ реквизити на заповедта за уволнение е достатъчно, за да се приеме, че същата е незаконосъобразна, тъй като тази правна норма е императивна.

Твърди, че е нарушена е разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, тъй като при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят не се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е 2 извършено, както и поведението на уволнения. Работодателят, при налагане на наказанието не се е съобразил с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.

Намира, че е нарушена е и материалната норма - чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, тъй като не е извършил сочените в заповедта нарушения, като същевременно не е извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които не е санкциониран или от които поне едно да не е санкционирано, а наказанията за останалите да не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от КТ. Работодателят е изпълнил процедурата по чл. 193 от КТ, като е изискал да представя писмени обяснения, но както е посочено в заповедта - е отказал да даде писмени обяснения. Въпреки, че не е дал писмени обяснения по случая твърдя, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че на 01.11.2024г. около 23.00ч. като „***“ на Учебен център „А.“, при тестване с Алкотест Дрегер от служители на Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив, оспорва пробата на издишания въздух, а именно че е показала 1.87 промила.

С оглед на посочените обстоятелства, които сочат на липсата на вина по смисъла на чл. 186 от КТ от негова страна не счита, че е нарушил трудовата дисциплина и в частност Правила за действие на въоръжената охрана на УЦ „А.“. Оспорва твърдението в обжалваната заповед, че пробата на издишания въздух е показала 1.87 промила. Оспорва отразеното в заповедта за уволнение, че с поведението си виновно не е изпълнил и нарушил в пълен обем разпоредбата на чл. 126, т.2 от КТ, че умишлено е нарушил и разпоредбите на основния вътрешно - ведомствен документ за длъжностните лица назначени за „***“. Оспорва твърденията в заповедта, че с поведението е нарушил трудовата дисциплина.

Твърди, че е отговорен човек и въпреки, че е цивилно лице, съвестно и компетентно изпълнявал служебните си задължения. От 2012г. работел във Военното формирование, като никога не са му налагани наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Прекратяването на трудовото му правоотношение, поради дисциплинарно уволнение счита за извършено по лични подбуди от страна на преките му ръководители, които му оказвали непрекъснат психически тормоз. Трудовият му договор бил сключен за 12 часов работен ден, осъществяван по график/сменен режим на работа, но реално дежурството му било повече от 12 часа, които работни часове обикновено били с продължителност до 14 часа. Месечните дежурства по график/сменен режим на работа трябвало да бъдат не повече от 12 на брой в месеца, но той изпълнявал всеки месец между 14 и 20 дежурства. Същите не му били заплащани като извънреден труд.

Обжалваната Заповед е издадена на 07.08.2025г., като преди издаването й депозирал във Военното формирование Експертно решение № 90469 от 43/06.06.2025г. на ТЕЛК към МБАЛ Ю.В. - Б. - гр. Б., видно от което му е определена 72% временна неработоспособност за срок от 2 години. В същото Решение на ТЕЛК били посочени противопоказни условия на труд, а именно:

„Тежка обща физическа работа, ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм”. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „***“, точка 1.7 - длъжността се изпълнява при условията на сменен режим на работа. Продължителност на работната смяна 12 часа - дневна от 08.40 до 20.40 и нощна от 20.40 до 08.40 часа. Тъй като трудовите му задължения, в частност сменният режим на работа с нощен и извънреден труд противоречат и са противопоказни на Решението на ТЕЛК, 3 работодателят му е избрал да бъде уволнен дисциплинарно, за да не му осигури друга подходяща работа, която да бъде съобразена с Експертното решение. Прави впечатление, че се твърди, че нарушението на трудовата дисциплина е извършил на 01.11.2024г., а заповедта е издадена едва на 07.08.2025г. - 10 месеца след откриване на нарушението.

Твърди, че съгласно чл. 194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В настоящия случай е меродавен срока на откриване на нарушението - твърди се в заповедта, че е тестван за алкохол на 01.11.2024г., съответно тогава е открито нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че заповедта за налагана на дисциплинарно наказание е просрочена, не отговаря на изискванията на чл. 194, ал.1 от КТ, поради което и е незаконосъобразна и следва да бъда отменена дори и само на това основание. С просрочване на заповедта, съгласно чл. 194, ал.1 от КТ е нарушен и материалния и процесуалния закон.

Твърди, че след прекратяване на трудовия договор останал без работа, поради уволнението и не получавал никакви доходи, поради което търпи имуществени вреди.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае уволнението му извършено със Заповед на Командира на В. формирование *** - К. № 3ЛC-53 от 07.08.2025г. за незаконно и отмени заповедта, като незаконосъобразна; да го възстанови на заеманата преди уволнението във В. формирование *** - К. по Допълнително разписание на длъжностите № Д-770 на длъжност „***; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 , ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 09.08.2025г. общо за 6 месеца, равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за месец в размер на 1120лв., а за 6 месеца - в размер на 6720лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Моли съда с решението си да отмени заповедта в частта, касаеща възстановяване на парични суми на ответника в размер на 158.90лв - получени в повече за представително облекло и 1518.57лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвести съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни).

Посочва, че заплащането на присъдената сума да се извърши по банковата му сметка, по която му е превеждано до момента трудовото възнаграждение, известна на работодателя. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - В. Ф. *** – К. намира иска за процесуално допустим, като е подаден в срок и предявен от лице, имащо правен интерес от оспорването му. Счита, че искът е неоснователен, по следните съображения:

Обжалваната заповед на командира на военно формирование *** с № ЗЛС-53/07.08.2025г. относно налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение с цивилен служител, е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение умишлено нарушаване на забраната за употреба на алкохол установено при 4 извършена проверка от компетентните за това органи. Изискванията на закона за форма и процедурата по издаване на оспорената заповед са стриктно спазени. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми.