Решение № 6809 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6809 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100503667 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Д. Б. П. срещу решение № 18574 от 11.11.2023 г., постановено по гр. дело № 2384/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, с което са уважени предявените от „Електрохолд Продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.дело № 17243/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, а именно: сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура № 237476610/28.02.2018 г. за обект на потребление с клиентски № *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“ /*******, както и сумата от 281,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че липсват доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните, доколкото 1 тя не е била собственик или ползвател на електроснабдения обект през процесния период.

Счита, че не дължи претендираната сума, тъй като същата не е стойност на измерена и потребена ел. енергия, а служебно начислена сума по корекционна процедура, която се основава на отменен подзаконов нормативен акт. Намира, че предвид отмяната на ПИКЕЕ не е налице метод за изчисляване на коригираното количество електрическа енергия и претендираната от ищеца сума е недължима. Твърди, че е налице противоречие в събраните свидетелски показания, поради което удостоверената в констативния протокол фактическа обстановка не се доказва по делото. При условията на евентуалност поддържа, че не е изпаднала в забава, а давността за вземанията е тригодишна и е изтекла. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Електрохолд Продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

За основателността на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, както и че е налице основание за преизчисление на дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, на първо място, следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство ответницата не е оспорила качеството си на потребител на електрическа енергия в процесния имот, респ. наличието на 2 облигационно правоотношение между страните по продажба на ел. енергия в него, като тези твърдения са изложени за пръв път във въззивната жалба, поради което се явяват преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай въззивницата твърди, че по делото не се доказвало да е собственик на имота или да го е обитавала през процесния период, като тези обстоятелства са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл. 131 ГПК, но ответницата не е релевирала тези възражения своевременно в отговора на исковата молба, поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани и настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда по същество.

С оглед на изложеното и приетите писмени доказателства следва да се приеме за установено, че ответницата Д. Б. П. е била титуляр на партида с обект на потребление къща, находяща се в гр. София, кв. „*******“ (Слатина) № 9, абонатен № ******* и клиентски № *******, и по силата на възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба при общи условия е използвала доставяната от ищеца електрическа енергия в посочения обект.

От представените констативен протокол, уведомително писмо и фактура се установява, че на 27.02.2018 г. е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на ответницата, която е установила извършен нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване. От констатациите в протокола и показанията на свидетеля Г.В.М., служител в „ЧЕЗ Разпределение България” АД на длъжност „техник електрически системи и контрол на нетехнически загуби”, е видно, че при проверката е констатирано присъединение без средство за търговско измерване, което е изпълнено с проводник тип „ПВА2“, който в единия си край е бил присъединен към изходяща фазова клема на входящ предпазител, а в другия си край е бил присъединен към входяща фазова клема на изходящия предпазител и е захранвал цялата ел. инсталация на къщата. Свидетелят изяснява, че по този начин е извършена промяна в схемата на свързване, като консумираната ел. енергия по това присъединяване въобще не се е измервало и не се е заплащало. Допълва, че по принцип на обекта електрозахранването е било прекъснато дистанционно поради неплатени сметки, като чрез присъединяването с описания кабел между двата бушона се е избягвало измерването на електрическата енергия, която се консумира и съответно е било възстановено захранването към адреса нерегламентирано без измервателен уред.

Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля В.Н.Г. от Федерация на потребителите, който е присъствал на проверката поради липса на представител на потребителя. Противно на възраженията във въззивната жалба, свидетелските показания не 3 са противоречиви, като свидетелят Г. описва идентични нарушения, констатирани в ел. таблото, и допълва, че на място са дошли служители от 01 РУ на СДВР след подаден сигнал на тел. 112, а след края на проверката нерегламентираното присъединяване е било премахнато и е заявено прекъсване на връзката към къщата от ел. стълб, което се извършва от други служители от отдел „поддръжка“ на електропреносното предприятие. Проверката е била извършена в отсъствие на потребителя или на негов представител, поради което констативният протокол е бил подписан от двама свидетели от Федерация на потребителите, както и от полицейски служител от 01 РУ - СДВР.

От представените фактура № 0237476610/28.02.2018 г. и предложение за корекция на сметка от 28.02.2018 г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ (отм.), като въз основа на констативния протокол на НТЗ 1019532/27.02.2018 г. по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода 30.11.2017 г. - 27.02.2018 г., общо за 90 дни, в размер на 5216 kWh на стойност 957,54 лв.

С оглед на изложеното и твърденията на страните спорно по делото се явява обстоятелството налице ли са били предпоставките, даващи основание на ищеца да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и дали въобще има право на това, респ. спазил ли е процедурата по извършването й.

В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в Държавен вестник, бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г. и отменени към настоящия момент. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР (приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.

Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. При тълкуване на законовите разпоредби, засягащи съдържанието на ПИКЕЕ, се установява, че в рамките на законовата делегация се включва и правомощието на ДКЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция при констатирано неточно измерване на ел. енергия, което следва и от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, предвиждащи в общите условия да бъде посочен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Разширението на действието на ПИКЕЕ по материя и разширението на дължимото съдържание на общите условия е резултат на единен законодателен замисъл – допълнението е извършено с един закон, обн. ДВ 54/2012 г. Противното становище, че под „установяване“ не се включва и компенсирането на неправилно измерената енергия, не държи сметка за предвиденото от самия закон извършване на корекции, а и би довело до изпразване на нормата от съдържание 4

– свеждането й до просто статистическо отразяване на грешките в противоречие с принципното положение за заплащане на доставената електрическа енергия, което би довело до увреждане на клиентите (при грешка в техен ущърб) или на снабдителите, каквато не е била целта на законодателя. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция не е лишена от законово основание, като същата е извършена въз основа на ПИКЕЕ в рамките на законовата делегация, поради което доводите на ответницата за нищожност на подзаконовия нормативен акт са неоснователни.