Решение № 7367 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7367 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100500883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Е. Г. Г., чрез процесуален представител адв. К. Б., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 11 252/11.06.2024 г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. 60 404/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че се дължи сумата от 166, 44 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 20.04.2023 г.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Заявени са твърдения, същата никога не е получавала фактури на нейно име, с които да се претендират парични суми за процесния имот.

Твърди се, че не била и титуляр на партида.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което иска в тази част да бъде изцяло отхвърлен. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД.

Същото е образувано и по въззивна жалба на В. К. В. - Г., чрез процесуален 1 представител адв. М. Л., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 11 252/11.06.2024 г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. 60 404/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че се дължи сумата от 499, 31 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 20.04.2023 г.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Заявени са твърдения, същата никога не е получавала фактури на нейно име, с които да се претендират парични суми за процесния имот.

Твърди се, че не била и титуляр на партида.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което иска в тази част да бъде изцяло отхвърлен. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство Топлоснабдителна Агенция - Енергиен Сервиз „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните не са формирали спор, че въззивниците – ответници в първоинстанционното производството са собственици на процесния имот през 2 процесния период, а това се установява и от приложения по делото нотариален акт за собственост 24, дело 596/08 г. на нотариус С.Т. с район на действие – СРС, предвид настъпило наследствено правоприемство.

Не е формиран спор и относно размера на задължението за потребена топлинна енергия.

Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия, може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка. Сроковете за извършването на тези действия съгласно действащата за процесния период Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 6.04.2007 г., са до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка. 3 Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5 от ОУ следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните уговорки трябва да се тълкуват във 3 връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора и добросъвестността. Отложеното във времето издаване на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа й.

Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на задълженията им.

Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“ ЕАД.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата обжалвана част.

При този изход на спора и липсата на осъществено процесуално представителство, на въззиваемата страна не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р е ш е н и е № 11 252/11.06.2024 г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. 60 404/2023 г. в частта, в която по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД е признато за установено, че Е. Г. Г. дължи сумата от 166, 44 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 20.04.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА р е ш е н и е № 11 252/11.06.2024 г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. 60 404/2023 г. в частта, в която по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД е признато за установено, че В. К. В. - Г. дължи сумата от 499, 31 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 20.04.2023 г.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – 4

Топлоснабдителна Агенция - Енергиен Сервиз „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. ********.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5