Решение № 23268 от 22.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64348/2024
- Вид
- Решение № 23268
- Подписан
- 22.12.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23268 гр. София, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110164348 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 345003/30.10.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 25.10.2024 г./, предявена от името на „м“ ЕООД, ЕИК ** против „а“ ЕАД, ЕИК **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 2,54 лева /с вкл. ДДС или 2,12 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № *, * и *, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /25.10.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „м“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор №* с Приложение от 3.12.2021 г., сключен между него и ответното дружество „а” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.
Твърди, че ответникът е издал фактура с № **********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за 1 мобилни услуги № *-13,92 лева без ДДС, * -11,49 лева без ДДС, *-11,49 лева без ДДС.
Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 2,12 лева без ДДС.
Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 2,12 лева без ДДС /или 2,54 лева с включен ДДС/, за която за ответното дружество не е имало основание да я получава и задържа, доколкото включва суми за месечни абонаментни такси и стойност за потребление за услуги по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, за които не е имало основание да бъдат начислявани, респективно получавани и задържани от ответника.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 2,54 лева /с вкл. ДДС или 2,12 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № *, * и *, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /25.10.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *; 2/ че във връзка с Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, ответното дружество е издало фактура № **********/10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 2,54 лева /с вкл.
ДДС или 2,12 лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в 2 настоящото производство иск.
Оспорва се твърдението че именно ищецът „м“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „м“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „а“ ЕАД от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „м“ ЕООД, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.
Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 2,54 лева /с вкл. ДДС или 2,12 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № *, * и *, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /25.10.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца 3 и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *; 2/ че във връзка с Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, ответното дружество е издало фактура № **********/10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 2,54 лева /с вкл.
ДДС или 2,12 лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за получаване, респективно, за задържане на сумата 2,54 лева /с вкл. ДДС или 2,12 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № *, * и *.
От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и съществуващо правоотношение по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера *, * и *.
От представените по делото Приложение № 1 - Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални 4 условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г., се установява в производството, че към Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, са подписани между страните горепосочените Приложения, като от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас М“ с допълнителни пакети „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“. Установява се, че към този момент за използвания от абоната тарифен план месечната абонаментна такса била в размер на 14,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 5,60 лева без ДДС. Установява се още, че за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 15,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 5,00 лева без ДДС.
Същевременно на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, са уговорили смяна на тарифния план за ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас S“ с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“. От представеното и приобщено към доказателствения материал Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, се установява в производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № *, с тарифен план А1 М клас S, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена отстъпка; че за пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост била договорена МАТ 6,00 лева без ДДС, с включена отстъпка. Установява се също, че новият тарифен план е влязъл в сила, считано от 20.12.2021 г., до който момент се е прилагал старият тарифен план по Договор № * за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ответника, че в процесната фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са фактурирани суми за услуги, които не били поискани от клиента и които не били реално предоставени за ползване.
Напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че 5 услугите, за които е издадена фактурата, са надлежно поискани от клиента/абонат и своевременно предоставени за ползване на последния от страна на ответното дружество.
Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание е начислил ответникът с процесната фактура № **********/10.01.2022 г., респективно, дали същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените между страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.
Разпечатката съдържа 32 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fac7f9e-2548-47de-9598-5a8573fe05b9