Решение № 228 от 23.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Добрич, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101285 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на срещу С. К. К., ЕГН **********, гр.Добрич, *** срещу ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ, Булстат 000852932, гр.Добрич, ул. ***, представлявана от кмета Й. Т. Й. Искът е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди Община град Добрич да му заплати сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 25.03.2022 год. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от падането на ищеца на 25.03.2022 г. на необезопасен, неосветен и необозначен подлез в гр. Добрич по бул.***”до спортна зала „**“.

В исковата молба се излага, че н а 25.03.2022 год. около 19.00 часа, ищецът паркирал автомобила си в гр. Добрич, по бул.***” до подлеза на спортна зала ”**”, в посока центъра и тръгнал пеш, заедно с приятеля си М. У. към подлеза, който води към залата, за да гледат волейболния мач на отборите на „Добруджа” срещу „Хебър”. Слизайки по стъпалата, след последното стъпало, ищецът стъпил на груба неравност, която нямало как да възприеме визуално, тъй като подлезът не бил осветен. При стъпването, тежестта на тялото се пренесла на десния крак на К., при което, глезенът ме се извил навътре и изпитал нетърпима болка. Паднал на земята, превивайки се от болка. С помощта на приятеля си М., ищецът се изправил, но не можел да стъпва на десния си крак.

В подлеза било тъмно, нямало никакво осветление и К. първоначално помислил, че е стъпил между пръчките на металната решетка, но след като внимателно се вгледал и осветил с телефона си мястото, разбрал, че кракът му е поддал, когато е стъпил на мястото, където имало счупена плочка с някаква дупка и неравност, като 90 градусовия ъгъл, сключен между двете стени на плочката, вместо да е в хоризонтално положение, бил във вертикално.

1

След 3-4 минути, с помощта на приятеля си, който го придържал, ищецът продължил към залата. Двамата мъже влезли вътре и седнали, като К. се надявал, че травмата няма да е нещо сериозно. Постоял в залата около 10-15 минути, но болката не намалявала, а напротив усилвала се и кракът му се подул.

Тогава приятелят му го придружил до лекия му автомобил и ищецът отишъл до Спешна помощ при МБАЛ Добрич, като управлявал автомобила си с нетърпими болки.

В Спешна помощ му направили рентгенова снимка, от която се установило, че глезенът му е счупен и ищецът бил насочен към Ортопедично отделение, където му поставили крака в гипс. Обадил се на съпругата си да му приготви дрехи, които негови приятели взели от дома му и му ти занесли в болницата. Единият приятел прибрал колата на ищеца, а той се прибрал заедно с другия си приятел с неговата кола. Тъй като 25.03.2022 год. се падало в петък, от болницата казали на К., че болничният му лист ще бъде оформен в понеделник - на 28.03.2022 год. От медицинската документация се установявало, че при падането в подлеза, ищецът получил: „Счупване на външен /латерален/ малеолус.

След това, К. бил в отпуск по болест 30 дни. През това време, изпитвал силни болки, страдания и душевен дискомфорт. Не можел да стъпва на крака си и изцяло бил обгрижван от съпругата си. Вечер не можел да спи спокойно от изпитваните болки. Можел да лежи само в определена поза. Сам не можел да се обслужва, като съпругата му се грижела и за личната му хигиена.

Когато махнали гипса от крака на ищеца, лекарите му препоръчали да бъде още 30 дни в такъв отпуск, но той отказал, въпреки болките които търпял, защото се чувствал задължен да се върне на работа. Тогава, ортопеди му предписали 2 месеца да носи ортеза, която също ограничавала и затруднявала движението на крака. Дълго време ищецът приемал обезболяващи. Налагало се някой да го води и връща от работа с кола, като повече от месец ползвал и патерици. Първо, К. се придвижвал с две патерици, а след това с една.

В ИМ се излага, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена общината. На основание чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, рЕ.нтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, а според § 1, т. 3 от ЗДР на ЗП, подлезът е елемент от пътя.

Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Следователно, подлезът в гр. Добрич, по бул.***” до спортна зала ”**” бил общинска собственост и се стопанисвал от Община Добрич, която носела задължението да поддържа пътя, в това число и подлеза в изправно състояние, така, че същите да могат да бъдат ползвани по предназначение. Това задължение с още по-голяма сила важало за подлезите, в които поддържането в изправно състояние включвало, както поддръжка, която се изразявала в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и отстраняване на неравностите по пътя, така и поддържане на осветлението им през тъмната част от денонощието.

От мястото, на което паднал ищецът в подлеза в гр. Добрич, по бул.***” до 2 спортна зала ”**”, към исковата молба е приложен и нагледен снимков материал.

С оглед гореизложеното, ищецът е подал настоящата молба, като претендира да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски, включително и за адв. възнаграждение.

С разпореждане от 07.06.2023г., ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от служител на общината на 09.06.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е депозирал такъв, като намира за иска за недопустим, респ. за неоснователен, оспорва го по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

Излагат се следните фактически и правни основания:

Искът по чл. 45 от ЗЗД бил недопустим, тъй като бил насочен срещу Община гр. Добрич, която е юридическо лице.

Отделно от горното, искът по чл. 45 от ЗЗД бил неоснователен. За да бъдел основателен подобен иск, следвало да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/ от физическо лице, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Община гр. Добрич била юридическо лице и не следвало да носи отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не е осъществила противоправно деяние /действие или бездействие/, което да е в причинна връзка с настъпилият инцидент. Евентуалното противоправно деяние подлежало на доказване във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване била върху този, който го твърдял. Вината се предполагала до доказване на противното, а останалите предпоставки за носене на отговорност подлежали на установяване от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

В конкретния случай, в исковата молба не били изложени фактически обстоятелства, които да въвеждали твърдение, че ответникът като юридическо лице се явявал лице, което е извършило противоправно деяние, за да носи отговорност за настъпилия инцидент. Не ставало ясно, в какво се изразявало противоправното деяние на Община гр. Добрич и в каква връзка е то с настъпилия вредоносен ефект за ищеца.

Оспорва се изцяло верността на изложеното в исковата молба от ищеца. В нея се съдържали неточности и неверни факти и обстоятелства, които навеждали ответника, че увреждането на ищеца било настъпила на друго място и при други обстоятелства. Налице било съмнение за т. нар. „нагласен инцидент“.

В обстоятелствената част на исковата молба било посочено, че ищецът е ходил да гледа волейболен мач на „Добруджа“ срещу „Хебър“ на 25.03.2022г. и инцидентът е настъпил в 19 часа на 25.03.2022г.. Справка в интернет показва, че волейболният мач е започнал в 18.30 часа, или с половин час по рано. Според представения „Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО“ № 5251 от 25.03.2022г., пациентът е постъпил за преглед в „МБАЛ - Добрич“ АД на 25.03.2022г. от 16.40 часа, тоест около три часа преди инцидента.

3

Документирано било от д-р Тонев, че ищецът е имал увреждания три часа преди да настъпи инцидента.

Според Амбулаторен лист № 473 от 29.03.2022г., в анамнезата на документа било посочено, че инцидентът е настъпил при „битова злополука“.

А това означава, че увреждането е настъпило в домашна обстановка, при битови или домашни условия. Увреждане при битови ситуации могат да се получат при падане от леглото, подхлъзване в банята, падане в кухнята, падане в къщи, поради извършване на рЕ.нтни дейности, или пред блока, а не както се твърди - на улицата. Ако произшествието се е състояло на улицата, /както се сочи от ищеца/, тогава не е налице битова злополука, а инцидентът представлявал пътно-транспортно произшествие. За евентуално настъпилото ПТП обаче, не било съобщено на Община гр. Добрич и не било извършено документиране на нарушението. Не е било осъществено и обективно разследване от компетентните държавни органи. Нямало приложени писмени доказателства, които да удостоверяват факта, че инцидентът, който е настъпил на 25.03.2022г. е станал на улица или път, който да е собственост на Община гр. Добрич, както и че инцидентът е настъпил по описания от ищеца начин.

Възможна била и друга причина за настъпване на инцидента, В повечето случаи, падането може да е било причинено поради невнимание, разсейване или в следствие от неправилно стъпване на пострадалото лице, а не поради състоянието на терена. Пешеходците имат задължение да се придвижват спокойно, бавно и внимателно по пътните съоръжения.

Ответникът оспорва твърдението, че инцидентът се е състоял на обект, който е общинска собственост. Правото на собственост се доказвало с писменни документи, а такива нямало представени към ИМ по делото.

Представените фотографии вероятно не били направени от подлеза пред зала „**“, а вероятно от друг подлез. Освен това, нямало дата на снимките и не било ясно, кога са правени. Същите не доказвали обективно състоянието на обекта към датата на инцидента.

В исковата молба се посочвало, че падането е настъпило при слизане по стъпалата на подлеза, а фотографиите, които са приложени по делото показвали подлезът от другата му страна, откъм зала „**“. Тоест, инцидентът не е настъпил при слизане, както се твърди, а при изкачване на стълбите, според фотографиите към ИМ.

Представеният допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение нямал номер и дата, същият не бил подписан, поради това, ответникът моли, същият да не се приемал към доказателствата по делото.

Общината твърди, че задълженията и по поддържане на подлезите на територията на града, били изпълнявани и конкретният подлез не е бил в лошо състояние към датата на инцидента. Улиците и булевардите, които общината имала задължение да поддържа, са били в добро състояние, като била осигурена проходимостта и нормалното придвижване във вид, годен за употреба и безопасен за движение, както на пешеходците, така и на МПС.

Дейностите по поддържане на подлезите били изпълнени. Отговорността на ответника не можела да се ангажира принципно, а при установено 4 действително, сериозно и съществено занемаряване към момента на инцидента. Такива данни обаче, не били налице.

Ответникът твърди, че на посочената дата, подлезът пред зала „**“ е бил в добро и нормално състояние. Не е имало неравност, която не е можело да се възприеме и не било налице липса на осветление. Причините за инцидента вероятно се дължали на виновни действия или бездействия на ищеца, или са настъпили по вина на трети лица, които са различни и нямат нищо общо с Община град Добрич.